Неизлечима ли е политическата шизофрения
„Хора с психични увреждания не могат да се разхождат свободно навсякъде. Те трябва да се задържат и охраняват. Разговарях със здравния министър да се промени законодателството.“ Така каза вътрешният министър Радев след поредното изстъпление на болен от шизофрения младеж, който уби баща си, преби майка си и нападна полицаи, дошли да го озаптят.
Непоклатимата увереност, характерна за речта на военачалника на силите на реда, подсилена с 2-3 епитета от рода на “репресия” и “озаптяваване” предизвика гневна реакция от страна на психиатрите.
“Това не са бесните бикове на Памплона, та да бъдат озаптени! Това са болни хора, които трябва да се лекуват!” – избухна д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатрията в Курило. Тя не каза нищо за политическата шизофрения, тъй като всичко за нея се подразбира.
Що за болест е шизофренията? Според медицинската наука тя ce характеризира с нарушени мисловни процеси, които се проявяват с халюцинации, фантасмагорични налудности, дезорганизираност в говора и социална дисфункция. А какво е “социална дисфункция”? Панически страх от провал пред публика, който се дължи на мозъчни травми и генетични увреди или нарцисизъм – състояние на себелюбие с резки промени на настроението и егоцентричност.
Виждали ли сте хора в такова състояние? Е, да. Виждали сте ги - в службата, в града, в квартала, в таксито, в държавните институции, в сутришните блокове на телевизиите, във вечерните новини по БНТ и БиТиВи. Тези хора са повече или по-малко ненормални – безумни, необуздани, въртоглави, самовлюбени, неврастенични, неистови, френетични, вманиачени, смахнати...
В България, чието население падна под 7 милиона, има поне 70 000 шизофреника – по 1 на сто души. Според д-р Гълъбова статистиката сочи, че ние не сме с по-болна психика от гражданите на други държави, но по-лошо се отнасяме с безразсъдните си сънародници и в психиатриите, и в цялата лудница, която ни заобикаля. Затова ги срещаме в окаян вид по улиците – говорят си сами, крещят, търчат, клечат, принудени да просят и да бъркат в кофите за боклук. Виждаме ги и костюмирани - в парламента и в правителството – дърдорят и гласуват, овластени да правят бели.
Те всички няма как да бъдат турени под ключ, както предлага министърът. Най-малкото, защото за шизофрениците у нас няма национален регистър. Имаше го до 1991 г., когато всички душевноболни се диспансеризираха във връзка с отпускането на средства за лечението им. Но оттогава насам никой няма представа кой от тях се лекува и как, в клиника ли е прибран, или не, взема ли си лекарствата.
Ще попитате – какво пречи да се направи, регистър? Сигурно не е толкова трудно, колкото да се регистрират фантомни партии или фирми? Не е. Но има съпротива. Някои смятат, че регистърът нарушава правата на регистрираните, защото с данните може да се злоупотреби. А други направо си злоупотребяват със здравните разходи и липсата на списъци с достоверна информация ги улеснява.
Има още една подробност, за която министър Радев вероятно не е информиран. А тя е, че и без друго, умопобърканите у нас се държат под ключ. Ние имаме за тях 55 болници, центрове и клиники с 4500 легла – 10% от всички в страната, с което водим еврокласацията. Само че това не е повод за гордост, а тъкмо обратното. В 21-ви век в цивилизования свят психиатричните пациенти не бива да лежат заключени в порутени сгради, далеч от градове и села – да осъмват и замръкват в стаи с изгнила дограма, олющени стени и потрошени кревати с кърпени одеала.
В държавите, които ни пускат само в чакалнята, старовремските общежития за страдащите от биополярни разстройства са отдавна закрити. Бившите им обитатели са изведени от изолацията, обгрижвани са денем от психотерапевти в занимални за трудова терапия, а вечер се прибират у дома и роднините им се грижат за тях.
В България е друго. Тук малоумните са обикновено самотници, с починали родители, нежелани от близките и социалните служби. Много от тях са с постоянно местожителство в психиатриите, най-много да излязат за кратко. Един неврастеник, смазал от бой жена си и намразен от дъщерите си, живее в Курило 20 години. Доживотният затвор без замяна е премахнат за серийните убийци, но не и за нашенците, които не са с всичкия си. Да, и у нас се говори за деинституционализация и ресоциализация на личностите с болен ум. Но това е в здравните среди, а в министерските, както министърът съобщава, ще пишат закон за изолацията им. Остава още да съобщи, че като построят нов затвор, ще построят и нова лудница, че тая в Курило е на сто години. Нищо, че според изследване на съдебния психиатър доц. Владимир Велинов едва 3% от шизофрениците извършват убийства, побои и изнасилвания, а общо 6% нарушават закона, но главно като крадат от немотия.
Масовите кражби от обществени поръчки ги няма в психокриминалната статистика. Това ни подсеща да питаме д-р Гълъбова как мисли? – не би ли било разумно политиците преди избори да си вадят бележки, че не са шизофреници? Повечето от тях живеят в две реалности – нашата и тяхната, от която струи благодат и чудотворно законодателство. Докторката отговаря: “Да, много политици живеят в паралелен свят, който няма нищо общо с нашия. И нищо чудно, че решенията им са неадекватни. Битието определя съзнанието. Това е факт.”
Факт е, да. Ние отричаме диалектическия материализъм. Но няма как да отречем очевидната политическа шизофрения.
За малоумните има килии
Психарят, който уби баща си, е в ловешката психиатрия – за освидетелстване и принудително лечение по НК. Ще престои 3-4 г. там. Но след това? Майка му, ако е жива, ще го прибере ли у дома? Ако не, ще си взима ли лекарствата? След като Петко от Лясковец застреля командос, МВР издаде налудната заповед кварталните да следят дали откачените си гълтат хапчетата. Шантава работа! Те полицаи ли са, или врачки? На боб ли да гледат кой луд, кой нормален?
Може би е благоразумна идеята на министър Радев. Да се арестуват всички слабоумни за постоянно! И без туй за тях в затворите се отварят места, понеже тарикатите бягат оттам.