Днес направиха, дори грозното модерно
Жената не бива да спекулира с красотата си
След сватбата се чувствам по-добре и повече жена
Не съм поддръжник на днешната реалност и бигбрадърщина
Красивата актриса Луиза Григорова-Макариев стартира професионалната си кариера в модния бизнес. Едва 14-годишна тя печели кастинг, набиращ модели за работа в Тайван в модната агенция на майка й Ивет Григорова – “Ивет фешън”. На пробите Луиза се явява без знанието на Ивет, която в началото е била против дъщеря й да се занимава с мода, но с голямото си желание успява да я убеди и работи три месеца в Азия. Там тя печели много престижни рекламни договори, но кариерата й на модел не продължава дълго, защото Луиза открива страстта си към киното. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Пламен Марков и още с първата си поява на малкия екран в сериала “Стъклен дом” успява да направи впечатление. Следват още много роли на театралната сцена и в киното, с които тя успява да докаже, че освен красота, притежава и талант. На снимачната площадка на видеоклипа към песента на Миро – “Август е септември”, Луиза се запознава с режисьора Мартин Макариев, с когото сключват брак на 4 юни тази година.
- Луиза, ти спечели приза „Жена на годината” в категория – актриси и това със сигурност е признание за успешна за теб година. С какво най-силно ще запомниш 2017-а?
- Беше много вълнуваща и успешна година! Призът, разбира се, много ме радва, но не мисля, че е най-важното. Най-много се зарадвах, когато бях номинирана, защото явно някой най-накрая беше оценил какво правя, защото към мен винаги е имало много голяма доза предразсъдъци. Иначе, честно казано, от годината най-много ще запомня две неща, свързани с Мартин (Макариев –б.а.) – първо сватбата ни и после филма „Привличане”, който направихме заедно. Всичко останало през годината също беше много вълнуващо, като „Откраднат живот” и премиерата на „Пияните” - това страхотно представление, което ме радва и до ден-днешен.
- Ролята ти на д-р Вяра Добрева в „Откраднат живот” се радва на зрителските симпатии. На какво те научи и какво ти даде участието ти в този сериал?
- Даде ми много интересни неща. Преди много исках да стана лекар и беше голямо преживяване, че сега имах възможност абсолютно реално да се докосна до тази материя, дори ходих на няколко истински операции в Окръжна болница. В „Откраднат живот” операциите се случват много близо до реалността – ние се учим да работим с различните инструменти - винаги лекар-консултант ни обяснява на място точно какво правим и аз влязох толкова навътре в материята, че това наистина ми даде много.
- С кои колеги в сериала - освен с Наум Шопов - станахте приятели и се виждате и извън снимките?
- Всъщност сега се преоткрихме с Юли Вергов, с когото играем в Народния театър в „Идеалният мъж”. С него се познаваме още от „Стъклен дом”, но тук имахме възможност да направим по-сложни сцени и това ни сближи. Иначе сме си приятелки с Рали - Ралица Паскалева, а пък с Дария Симеонова, която ми е и кум (на сватбата на Луиза кумуваха Дария и Весела Бабинова – б.а.), с нея сме изключително близки.
- В новия филм „Привличане” си разглезено момиче – тип кифла. Имаше ли реален прототип?
- Мисля, че моята героиня е разглезено момиче и дъщеря на богати родители, но не е кифла. Тя е лошият персонаж, създава интриги и оплита конците, но мисля, че всичко това го прави от липсата на любов и внимание, а не защото е кифла. В този филм не сме се стремели да показваме българската реалност такава, каквато е в лошото й измерение – простотията, кифлите, чалгата и тези неща, а напротив. Ние сме се опитали да представим едни истински, модерни, готини хора, които слушат рокендрол и обичат живота в хубавата му част, какъвто е бил през 80-те. Аз съм родена през 90-та, но Слава Богу, имаме къде да четем за тези години - знаем музиката и филмите, които са излизали тогава и по-скоро сме поддръжници на този период, отколкото на днешната реалност и на тези бигбрадърщини.
- Тоест не гледаш този риалити формат?
- О, не! И слава богу! (Смее се.)
- На какво се дължат тези сменени ценности и тази мания на всички да са известни, независимо с какво?
- Днес тотално се обезценяват човешките качества и талантите. Вече стана много лесно да бъдеш известен и да бъдеш популярен - всичко се обезцени и когато някой направи нещо важно и значимо, вече не е толкова интересно. Когато някой обаче се изплези, или пръдне е много по-важно и интересно! Това е така, защото хората са изключително несъвършени и за да се чувстват под светлините на прожекторите направиха модерно например да имаш огромен г.з, или да си дебел. Всичко, което реално според мен не е красиво, го направиха модерно. Направиха дори грозното модерно, за да могат да се чувстват добре.
- Да си красива било ли е пречка?
- Като започнах актьорската си кариера, красотата беше голяма пречка за мен. С годините и работата в театъра успях да докажа, че имам достатъчно талант, за да не ме съдят по красота. Да, тук в България има някакво такова разбиране, че ако си красива, не може да бъдеш талантлива, което е страшна глупост! Случвало се е да не ме вземат за филм, а и за много други неща са ми отказвали, защото съм била твърде красива. Странно...
- Какво мислиш за сексуалното насилие, много известни актриси споделят, че са били жертви?
- Нямам от какво да се оплача, но ако имаше – щях! Скоро се смях на една статия, в която Памела Андерсън беше казала – абе, момичета, след като не искате да сте насилвани, не ходете по хотелските стаи на разни хора, а се вижте с тях в ресторант. До една степен тези жени, които са били жертва на такова насилие – сами са го избрали, защото те са знаели, че това е пътят нагоре, това е пътят да станат известни и са се съгласили. Сега вече, като са станали такива и се оплакват. Със сигурност съжалявам за това, което им се е случило и не е било приятно, но след това на снимките те са изключително усмихнати, в крайна сметка никой не им е опирал пистолет и те спокойно са могли да продължат по друг път - да бъдат продавачки в магазин например. В крайна сметка съм силно против насилието, такъв тип хора трябва да бъдат жестоко наказвани, но и женския пол трябва да бъдем по-внимателни, да не спекулираме с красотата си и да премисляме действията си.
- Жалват се и тези, които само са били ощипани, например. Това стана вече модерно.
- Да, има такива случаи - с намигване, лично не считам това за сексуално насилие. Като цяло мисля, че в Америка са твърде откачени, като не става въпрос за случая с Харви Уайнстийн.
- Като модел имала ли си такива атаки?
- В модата ухажвания съм имала много, но не ги смятам за сексуално насилие. Всяка красива жена е ухажвана.
- Какво е мнението ти за „50 нюанса сиво”. Би ли се снимала в подобна продукция?
- Изключително много съжалявам, че има такива филми и толкова много хора ги гледат. Гледала съм го, защото, ако трябва да съдя нещо, трябва да знам какво съдя и аз определено го съдя! Това е нещо, написано на айфон, някаква толкова евтина порнография... Това отново е тази тема, че хората направиха известно, важно и достъпно всичко елементарно, за да могат елементарните хора да се чувстват на ниво. Филмът е за една поредна елементарна жена, която го прави по този начин. Виж, тези, които са го направили, като филм са вече едни умни хора, които знаят, че от човешката простотия могат да изкарат много пари. Така че, ако ми предложат много пари – ще се снимам. (Смее се.)
- А ролята на коя историческа, или съвременна личност, на която се възхищаваш би искала да изиграеш в киното?
- Страшно много се възхищавам, не че се възхищавам на постъпките й, но съм се вдъхновявала винаги от Ана Каренина, също и от всички кралски особи - всички принцеси са ми много интересни за изиграване. Възхищавам се и от Алисия Викандер - тя не е историческа личност, но има един уникален филм с нея - „Аферата”. Напоследък тя ми е идолът, навсякъде е прекрасна, а това е първият филм, в който я гледах - там играе принцесата и през цялото време си мислех колко искам и аз да изиграя такава роля. Много ми се играе кралска особа. Много бих искала да изиграя и Лили Иванова, ако се направи филм за нея в България, това би било за мен най-великото - да изиграя Лили Иванова! Който и да го направи този филм, обаче трябва да знае, че няма да мога аз да изпея песните...
- Майка ти Ивет Григорова също е много артистична и дори като малка, толкова добре е изиграла болки от апендисит, че даже са я оперирали. По какви други качества приличаш на нея?
- Не знам, като цяло приличам повече на баща си, но майка ми ми е идол и пример. Тя наистина е много прекрасен и добър човек, успява с лека ръка да се справя с трудностите и да не се оплаква. Много рядко можеш да я видиш тъжна и това са неща, от които много й се възхищавам – умна, преследва си целите и не се отказва.
- Би ли живяла в чужбина? Какво може да те накара да напуснеш България?
- Много неща са ме ядосвали тук, най-вече това, че нямаме възможност за сериозна реализация, че всичко тук се случва с корупция, връзки и по такива подмолни начини. В България рядко оценяват качествата ти, а гледат кой от къде може да щипне някой лев и това винаги много ме е дразнило у нас, но в същото време осъзнавам, че съм се родила тук и тук е моето място. Иска ми се тук да градя кариера и семейство, и живот – всичко, ми се иска да живея на друго място.
- През лятото ти се омъжи за режисьорът Мартин Макариев. Как се чувстваш и промени ли се нещо след сватбата?
- Да, промениха се много неща и най-хубавото е, че просто стана по-хубаво. Двамата се чувстваме още по-щастливи, още по-заедно и още по-влюбени! Откакто съм омъжена, се чувствам по-добре и повече жена, по-сигурна в себе си и по-спокойна.
- Майка ти те е родила на 20. Мислиш ли вече за дете и колко би искала да имаш?
- Какво да ти кажа – бих искала колкото се може повече, би било супер, стига да имаме възможност и време да ги гледаме. Да, мисля, бих се радвала, но като дойде, тогава!
- Ти си от популярните личности, които често се ангажират с благотворителни проекти...
- Много ми се иска цялата тази известност, която имам да успея да я канализирам в полезни неща и затова помагам на различни фондации и благотворителни дружества. Помагам на „А-21”, които се занимават с трафика на хора по света и това е изключително тежка тема, също така и на на фондация „Дечица”, която се занимава с изоставени деца. Те им помагат за реализацията, за това да изкарват по-добри оценки и им дават тази грижа, която всъщност не им се дава никъде. Защото всеки отива и им носи вафли по Коледа, но децата определено имат какво да ядат и какво да носят, но никой не ги насочва в това да се развиват, а фондация „Дечица” много им помага за това.
- Любовта и грижата наистина са най-големият дефицит...
- Ясно е, че тези 20 деца няма как да усетят родителска и майчинска любов от човек, който от време на време ходи да помага и да ги вижда. Фондацията много им помага в това всеки да намери себе си, като професия и да могат, когато на 18 ги изритат от дома – да си намерят работа, а не да са по средата на кръстовище и да се превърнат в повечето случаи - или в проститутки, или в наркодилъри. Дори в училището самите учители не им обръщат никакво внимание, когато знаят, че са от дом и не им помагат да имат по-високи оценки, въобще не се интересуват от тях, което е ужасно.
- Кое качество ти помага да реализираш мечтите си?
- Постоянството и това, че целите и мечтите, които имам, излизат доста извън границите на нормалното.
- Типичен близнак ли си и водиш ли често борба със себе си?
- О, да! Жесток близнак съм, през 5 минути ми се сменя настроението, мисленето и разсъжденията. За един час мога да побъркам някой – със смях, рев, с всичко! (Смее се.) Като обичам – обичам много силно, като не харесвам – не харесвам завинаги и лесно се разочаровам.
- Като малка си мечтаела да срещнеш НЛО. Какво би направила, ако наистина срещнеш извънземни?
- Е, едва ли ще припадна от страх. Като бях малка, стоях на прозореца и ги чаках всяка вечер да дойдат, да ме вземат на тяхната планета и да ми я покажат, така че, мен не ме е страх. Искам просто да разгледам и да видя други светове...
- В какво вярваш?
- Вярвам в доброто, в човека, в любовта, в Господ, в дядо Коледа!