Луис де ла Фуенте даде интервю за "Марка", където направи преглед на целия път на тима на ЕВРО 2024 до вдигането на трофея, както и как изглежда бъдещето на испанския национален отбор. Треньорът призна, че не са били наясно колко отдадени са феновете на Испания на отбора в хода на турнира и как в страната са се вълнували от представянето му. „Бяхме въвлечени в работа, във футбол. Беше балон. Получихме някаква информация, но не можахме да я представим в действителност. Без значение колко видеоклипове получихме, не знаехме какво се случваше там", каза развълнувано той. „Има една много кастилска поговорка: Няма по-голямо презрение от това да не покажеш признателност. Животът те учи на нещата, които наистина си заслужават, за да може хората около теб да са щастливи. Ето за това се притеснявам. Не можеш да харесваш всички. Нека всеки анализира това, което прави или казва. Имам съвест и тя е много спокойна.”
Треньорът говори и за един от играчите си, който бе критикуван предварително, и се е застъпил за него - Алваро Мората: „Алваро беше капитан за пример. За всички и във всичко. Идеалният капитан."
Той говори и за това дали Мората ще продължи да играе в националния отбор. „Надявам се и искам това. Ще се наслади на още едно фантастично изживяване в Милано. Нуждаем се от него. Той е страхотен футболист. Малтретиран е по всякакъв начин, простете, че обобщавам така критиките към него. Голямата му професионална стойност не се признава. Неговите изяви са на световна звезда. В друга държава би бил оценен. Тук е трудно. Не знам защо е така. Когато мине време, ще осъзнаем величието му. Като човек той е дружелюбен, щастлив, забавен...Вече видяхте, че той беше царят на купона. Той е много привързан човек, който има нужда да изпитва обич. Спечели уважение в световен мащаб, но не беше необходимо да печели европейската купа за това. Не трябва да го ценим само защото е шампион“
Марко Асенсио не беше повикан за ЕВРО 2024, въпреки че е един от доверените играчи на треньора.
„Изпитвам специална признателност към Марко. Като Мерино, Унай Симон, Родри... Живеем заедно от 2015 г., спечелихме Европейското до 19, до 21 г., медали от Игрите, Лигата на нациите и Марко започна това пътуване с мен. Имам огромна привързаност към него като човек и професионалист. Трудно е да напуснеш тези играчи, но те трябва да разберат, че има голяма конкуренция. Че в духа на съжителството и семейството, които искаме да създадем, те трябва да разберат, че колективът има предимство пред индивида. Знам, че Марко ще бъде щастлив и че го боли да не е тук, но също така ще разбере, че неговите съотборници също са имали право да бъдат тук".