Огромен бронзов свещник е бисерът на археологическата кампания
Канделабрите са огромни декоративни свещници, поддържали отгоре маслена лампа
Тази година е най-успешна в проучването на античния и средновековен град Мисионис край Търговище. Те бяха проведени за поредна година под ръководството на археолозите Николай Овчаров и Стефан Иванов. Кампанията продължи три месеца, като бяха разкрити стотици квадратни метри от древния град.
Както читателите знаят, името на града научаваме от съчинението на живелия през ХII в. арабски географ Ал-Идриси. Особено важно е сведението, че той е “значителен стар град, който лежи до подножието на една височина във водна и превъзходно положена страна и извлича голям доход от търговията”. Арабинът използва по-стари данни, извлечени главно от римски автори.
Още през II-III в. на 7 км западно от днешния град Търговище и в подножието на първото възвишение във веригата на Предбалкана се появява значително селище. При зачестилите след IV в. варварски нашествия в Римската империя, жителите на Мисионис решават да преместят града на близкия природно укрепен хълм. И те успяват да направят невъобразимото - изграждат истински град в суровите планински условия.
Археологическите проучвания вече години наред вадят на бял свят от земята уникалното градоустройство на процъфтяващия през V-VI в. Мисионис. По невероятен начин архитекти и строители създават правилна мрежа от прави улици, водели към централния площад на града. Всички пространства са били отводнявани чрез съвършена канализационна система. Край улиците през късноантичната епоха се издигали величествени жилищни и обществени сгради. Жилищните постройки са с дължина до 20 м и се извисявали на два и повече етажи. Досега са разкрити и три големи християнски базилики, като една от тях е епископска катедрала. През 2020 г. до нея е открита и проучена разкошната резиденция на епископите на Мисионис, представляваща пример за късноримската дворцова архитектура.
Жителите на града тънели в лукс и разкош. За това свидетелстват хилядите монети, накити и други находки от V-VI в. Типичен пример за охолството на гражданите на Мисионис са стотиците почти напълно запазени стъклени чаши за пиене на вино. Досега са идентифицирани шест вида такива изящни съдове. Направените изследвания в модерните лаборатории на големия завод за стъкло “Шишеджам” показват, че древните стъклопроизводители са местни хора и са притежавали невероятни умения.
Сред находките от 2021 г. обаче блести един много рядък паметник, който ще бъде гордост за експозицията на Търговищкия музей. Става дума за огромен бронзов свещник, който в научната литература се нарича канделабър. При разкопките той бе намерен на десетки парчета и след търпеливата работа на реставраторите бе напълно възстановен. Канделабърът е направен от бронз и е висок около половин метър. Представлява стълб във форма на антична колона, на чиито връх е поставен диск. Там някога е поставяна красива лампа за масло, която археолозите се надяват да открият през следващия сезон.
Най-красива е долната част на свещника. Там са оформени три стилизирани глави на елени. Канделабърът стъпва на три крачета, които пък са излети като еленски копита. Цялото оформление и изработка насочва към високото ювелирство в Източната Римска империя или Византия от периода V-VI век.
Канделабрите са огромни декоративни свещници, поддържали отгоре маслена лампа. Един от най-древните примери е бронзовият канделабър, направен от Калимах за храма Ерехтейон в Атина, за да носи свещената лампа на богинята Минерва. В този случай е възможно лампата да се е намирала отгоре, както е в по-късните многобройни римски примери.
Макар да добива най-голям разцвет в епохата на Ренесанса, канделабърът получава развитие именно в Етрурия и Рим. През римската епоха това са масивни и представителни бронзови свещници. Именно в древен Рим се произвеждат монументалните канделабри, използвани в храмове и обществени сгради.
Като правило канделабърът представлява висок стълб във форма на балюстра, профилирана колонка. На върха є има диск за поставяне на бронзовата маслена лампа. Основата обикновено е своеобразен пиедестал от три крака на лъвове, грифони, кози копита на сатир, глави на делфини или на други животни.
Това разположение на детайлите е наложено от обичайна практика за осигуряване на изкуствено осветление в основните стаи на римските вили, храмове и обществени сгради. Канделабрите са били неразделна част от римския дом. Поставените най-отгоре маслени лампи можели да осигурят светлина за много по-голяма площ от вътрешното пространство. Като се има предвид тяхната неразделна роля в ежедневния живот, не е изненадващо, че са открити многобройни примери с различни форми и дизайни, продиктувани от предназначението им, както и от вкусовете на поръчителя. Особено много канделабри са намерени в развалините на загиналите при изригването на вулкана Везувий римски градове Помпей и Херкуланум.
Римските примери дават вдъхновение на италианските ренесансови художници, които създават превъзходни канделабри от скъпоценен метал за олтари, параклиси и катедрали. В този период формата на канделабъра става повсеместен любим декоративен мотив, използван в стенописите, архитектурните орнаменти, бордюрите на гоблени, витражите и мебелите.
Запазени римски канделабри се откриват доста рядко и представляват изключителна ценност за музеите. Такъв е например прекрасният екземпляр от I век, съхраняван в Регионален исторически музей - Кърджали. Но канделабри се използват и през периода IV-VI век след приемането на християнството. Подобни прекрасни паметници са изобразени в стенописите на прочутата Силистренска гробница от IV век.
На световните аукциони римските бронзови канделабри поддържат много високи цени. Дори и в момента в къщи като “Сотбис”, “Кристис” и др. подобни на този от Мисионис екземпляри се продават на цени от 15-17 000 долара.
Канделабърът от Мисионис показва още веднъж блясъка на античния Мисионис. Твърде е вероятно той е осветявал някоя от стаите на откритата през миналата година епископска резиденция. И да се надяваме през 2020 г. да продължи целевото финансиране от държавата на обекти като този късноантичен град. Защото освен невероятна научна стойност, те имат огромно значение за развитието на културно-историческия туризъм у нас.