В броевете на вестника от събота и понеделник изобличихме подробно и с документи първите 7 лъжи на оня от снимката. Днес публикуваме подкрепа за “Труд” от нашата поща и от видни личности, както и лъжа номер осем.
ЛЪЖА №8
"След тази блъсканица от натрупани дългове, фирмата поддържа кафене, за чието зареждане денонощно са паркирани луксозни автомобили, чиито брой през последните години нараства на 12 и които уютно домуват там, използвайки паркинга и охраната на министерството"
ИСТИНАТА
Ето ги „луксозните” автомобили.
Както се вижда от снимките паркираните автомобили в двора на сградата на Министерство на културата са повече от „луксозни” и много повече от 12. И да повторим - лъжа е, че министерството на културата плаща за охрана. За нея плащат всички наематели. Фирма "Южен Кръст" плаща редовно и навреме. За паркинг никой наемател никога не е плащал и такива отношения в договорите няма. Какво да го правим индивида от снимката. Лъжец и изглежда вижда бели мишки.
Шедьовърът, собственост на Петьо Блъсков.
В двора има и един луксозен автомобил - моят. Той е повече от луксозен. Той е шедьовър на британското автомобилостроене - Ягуар XJS V12. Но лъжецът от снимката и в най-мокрите си сънища не му е писано да се докосне до него.
Петьо Блъсков,
Главен редактор на вестник „Труд”
Д-р Станислав Бачев, историк и политолог
Във време, когато твърде много се говори и твърде малко се чете, амплитудите на поведението са основани единствено на емоция, когато липсват личности-пътеводители, когато институциите губят своя характер на константи, стоящи над политическия делник, а участват в театралната заблуда на собствения си народ - това е време на криза. България живее в многопластова криза. Ако от икономическа или политическа може да се излезе механично в рамките на година-две, то от обществената и духовната криза изходът може да бъде с неясен хоризонт. Но, за да е сигурно, че светлина в тунела има, е необходима обществена и медийна среда, която да чертае пътища, да буди рефлексите на съмнението и да кара обществото да си задава въпроси.
Вестник „Труд” е медия-гарант, която чрез своята трибуна дава глас на многообразието от общественици и специалисти в различни области, с различни възгледи, но преди всичко на хора, които чрез своя малък принос трасират пътя, който ще изведе България от състоянието на хаос и безпътица.
Борислав Цеков, д-р по конституционно право
„Труд” е най-старият и много влиятелен национален всекидневник. Институция в българската публичност. Плуралистичен, което е рядкост в днешна България, класирана на 111-о място по свобода на медиите.
Държавата не трябва да посяга на медиите с бакалски и счетоводен аршин. Ако има неуредени имуществени отношения, те трябва да се решават в дух на добра воля, а неразрешимите спорове - по съдебен ред. Не с административна репресия и политически натиск. Защото правителствата идват и си отиват, но свободното слово е обречено да ги надживява.
Петър Кичашки, Институт за модерна политика
Вестникът по принцип и „Труд” в частност, е институция. Рушенето на българските институции е опасен процес. След като политиците рушат вярата в законодателните, съдебните и изпълнителните институции, защо държавата да не погне и четвъртата власт? Това е недопустимо.
Долу ръцете от в. „Труд”! Убийството на свободата на словото и независимата журналистика е последната крачка към ада на авторитаризма. Този филм вече сме го гледали, нямаме нужда от повече повторения.