Любимата ракия на китайския партиен елит

„Маотай“ се лее обилно на банкетите

Историята започва още през 30-те години на миналия век

Тя е китайската водка. Или китайската текила. „Маотай“ е най-ценната марка алкохол в света и любимото питие на китайския партиен елит. Произвежда се в едноименния град в Южен Китай, а тамошната спиртоварна е най-скъпата китайска компания - струва повече от най-голямата банка в страната.

Ракията „Маотай“, която се произвежда основно от просо, често бива подарявана в замяна на някаква услуга. Една бутилка от нея може да струва няколкостотин евро.

„Корумпираните китайски чиновници обичат „Маотай“, защото са свикнали да пият само най-скъпото. А тази ракия е най-скъпата в Китай. Нейната популярност сред китайския елит допълнително вдига цената u“, обяснява пред ДВ китайският разследващ журналист Лиу Ху, който пише книга по темата. Интересува го връзката между спиртната напитка и корупцията в страната. В хода на своите проучвания журналистът е научил, че „Маотай“ произвежда напитката и в един съседен град, което е в пряко нарушение на наименованието за произход.

Историята на близките отношения между тази напитка и Комунистическата партия започва още през 1930-те години, когато комунистическите войски се отбраняват в Маотай от настъпващите отряди на националистите. След като идват на власт, комунистите национализират фабриката, с което си осигуряват сигурен и надежден доставчик на спиртната напитка. Тъй като оказва съпротива при одържавяването, собственикът на предприятието е разстрелян.

Когато през 2012 година Си Дзинпин става лидер на комунистическата партия, а след това и президент на страната, половината от продукцията на спиртната напитка е предназначена за партийните кадри. Макар че повечето от тях получават под 1000 евро месечно, „Маотай“ се лее обилно на банкетите им. По това време е и много популярно бутилка „Маотай“ да се подарява на началник - малък жест на внимание, за да се подсигури например по-бързото израстване в партийната йерархия.

Със съкращения

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Матиас Бьолингер, “Дойче веле”

Този уебсайт използва "бисквитки"