„18-годишно дете от малцинствата е разстреляно в гръб, без наложителна причина, от кръвожаден полицай расист.“
„Рецидивист, извършил нападение върху жена с метална тръба, не се е подчинил на нарежданията на полицията и е опитал да избяга. В процеса на задържането му е бил прострелян смъртоносно от дежурните полицаи.“
Това не са просто два различни прочита на случилото се.
Това са две различни ценностни системи.
Две противоположни представи за нормалност, ред и законност.
Първата е лявата, либерална представа, която твърди, че всички хора са добри и трябва да се обичат, като братя. Ако някой е крадец, изнасилвач, убиец, то това е само защото ние не сме му е създали нужните условия да бъде нещо друго. Виновно е обществото, а не той. Той е жертва на социалната несправедливост и борбата с престъпността е битка за „справедливо“ общество, без неравенства, които да подтикват хората към престъпления. Полицията не трябва да носи оръжие, защото оръжието е символ на бяло превъзходство, мачизъм и капитализъм. Вместо това, трябва да ги черпи с бонбони, да ги заведе на психолог и на лайфкоуч и разбира се, държавата да им даде пари, за да не крадат нашите.
Втората е дясната, консервативна представа, която казва, че на всеки трябва да бъде гарантирана възможността за образование и работа, с която да си изкарва хляба. Дали тази възможност ще бъде използвана от даден индивид е негово решение. Аз, Вие и обществото не му дължим нищо повече. Отговорността за погрешните решения, като да стане престъпник, си е негова и цената, която ще плати за това, може да бъде висока.
Работата на полицията е да ни предпазва от такива хора, с цялата категоричност на правомощията си.
Моята представа за нормалност е втората!
И не, не съм безчовечен и ценя живота.
Ценя живота на жена ми и на Вашата жена и не искам тя да се страхува дали ще може да се прибере в къщи жива и здрава, защото на някой не му се е получил живота.
Ценя живота и на дядото във видинското село, който живее като в затвор, заради десетилетието на ромското включване.
Искам да знам, че ако тези хора са загубили страх от Бога, то има полиция, от която да придобият страх. Да са наясно, че в момента в който са решили да ударят дъщеря ви с тръба за да ѝ вземат чантата, нямат права, а само задължение да се подчинят на полицая, който я пази. И да са сигурни, ама на хромозомно ниво, че ако не го направят, ще платят висока цена.
Включително да платят с живота си!
П.П.
А сега, моля представете си, че тоя с тръбата, утре срещне Вас.
Представете си и как ще се чувстват колегите на полицая от горната случка, след всичко което се изля по негов адрес от леви политици, общественици и „правозащитници“.
Дали ще реагират категорично и твърдо или ще решат да имитират дейност или да отминат…
Защото, за левите престъпникът е полицая, оня с тръбата е жертва. Като Джордж Флойд и като тоя, дето Йордан Опиц беше заварил в дома си.
Абе, с две думи, лявото е опасно за Вашето здраве! Лекарска препоръка!