Навършиха се 100 години от рождението на автора на легендарната сага „Кръстникът“
Никой от мафиотите не можел да повярва, че авторът не е имал никакви контакти с колегите им
Когато казваме „Марио Пузо“, ние обикновено имаме предвид „Кръстникът“. Доста книги и сценарии излизат от перото на този писател, но в историята той остава като автора на един роман. Благодарение на Пузо думите „мафия“ и „коза ностра“ стават широко използвани не само в Италия, но и в Америка, а фразата „предложение, на което той не може да откаже“ се превърна в поговорка. И благодарение на Пузо се ражда екранизацията на „Кръстникът“, която мнозина все още смятат за най-великия филм в историята на Холивуд.
В същото време дори и доброжелателните критици са склонни да причисляват самия роман към категорията на популярното четиво, а не към великата литература. Самият Пузо разбира това и веднъж в интервю за Лари Кинг каза: „Ако знаех, че толкова много хора ще прочетат тази книга, щях да се опитам да я напиша по-добре! Не работех с пълна сила и не използвах таланта си в подходяща степен“. Но едно достойнство на „Кръстникът“ не може да бъде отнето: невъзможно е да се откъснете от него дори половин век след публикуването му (50-годишнината от първото издание беше отбелязана миналата година).
Синовете на Дон Корлеоне са почти като „Братя Карамазови“
За собствения си 50-и рожден ден Марио Пузо има статут на типичен писател-неудачник. Той има два романа за възрастни - ''Тъмната арена'' и ''Щастливият странник'' и един за деца. Те не му донасят много пари - напротив, Пузо дължи $20 000 на различни кредитори. Но той трябва да издържа своето семейство, а по това време вече има пет деца.
Той мечтае да стане писател от детството си и започва да съчинява истории още в училище. Животът му обаче е много труден. Когато е на 12 години, баща му изоставя семейството и оставя майка му сама да отглежда Марио и шестте му братя и сестри. Младият Пузо първо трябва да работи на железницата, след това е призован в армията, а след това отива в колеж... Чете невероятно много (приятелите му отбелязват страстната му любов към две неща - храната и книгите). Но по някаква причина никой не иска да чете нито истории, нито романи. Пузо трябва да работи като помощник-редактор в мъжките списания и в името на прехраната да съчинява някакъв приключенски боклук. Дори собствената му майка (към която той, както много италианци, се отнася като към божество) е твърде скептична към литературните способности на Марио.
И тогава му хрумва идеята да напише бестселър за италианската мафия - само заради парите, за да изплува най-накрая от бедността. Пузо има само едно единствено общо с мафиозите - националност (предците на Пузо не са били от Сицилия, като героите на бъдещия „Кръстникът“, а от Кампания - по-северна и континентална област на Италия). Но от детството и юношеството той е чувал много истории за мафията, чел е много статии във вестници за действията на гангстерите. За тях и преди са били писани романи, но само Пузо се досеща да направи от „Кръстникът“ сага за патриархалното семейство, за хората, живеещи по много строги правила, с техните закостенели представи за чест и достойнство и с убеждението, че семейството и неговите ценности са над всичко.
Трудно е да се повярва, но се смята, че историята на Дон Корлеоне и тримата му сина е вдъхновена от „Братя Карамазови“ на Достоевски. Поне схемата е една и съща: властен баща, най-големият син (експлозивен, емоционален роб на страстите), средният (е философ) и най-малкият (най-„позитивният“, сериозен, мислещ). Плюс един незаконнороден син. Разбира се, Пузо го заменя с осиновен син вместо извънбрачен и е трудно да се намерят прилики между „консилиерето“ Том Хаген и Смердяков, но авторът не е замислил римейк. По същия начин Дон Вито Корлеоне е много далеч от Фьодор Павлович Карамазов, но, колкото и да е странно, той е много близък до собствената майка на Пузо. „Всеки път, когато той си отвори устата, чувам гласа на моята майка!“ - признава авторът, който я описва като прекрасна жена, много красива и в същото време напълно безмилостна и притежаваща голям авторитет.
Джони Фонтейн, певецът, на когото е отделено много място в книгата (а във филма, напротив, много малко), е копие на Франк Синатра, за когото вестниците клюкарстват, че е ''дружка'' на италианските гангстери. А мафиозите са предимно продукти на фантазията на писателя (въпреки че в тях се съчетават много черти, заимствани от статиите и книгите за истинските престъпници).
Интересното е, че „Кръстникът“ много се хареса и от самите мафиози. Накрая с тях се отнасят с уважение, показвайки ги не като кръвожадни чудовища, а като хора, които живеят „според техните разбирания“, което е много ласкателно за тях. Нещо повече, говори се, че след колосалния успех на романа и филма, базиран на него, младите мафиози започват да възприемат маниерите на героите на Пузо, които според тях са готини и много благородни! Вярно е също, че никой от членовете на мафията дълго време не може да повярва, че авторът не е имал никакви контакти с колегите им по занаят.
„Романтичен писател, изпитващ симпатия към злото“
За ''Кръстникът'' Пузо получи аванс от $5000. Книгата незабавно се изкачва на върха в списъка с бестселърите и Пузо получава $410 000 долара за изданието с меки корици. И първото нещо, което прави, е да се обади на майка си. Тя отначало не може да повярва на ушите си (струва u се, че синът u казал „$40 000“), а след това строго му заповядва да не казва на никой друг, че има толкова много пари! Разбира се, това е само началото: Пузо скоро става милионер и един от най-богатите писатели в света.
Агентите на студиото Paramount изучават романа в ръкопис (те си сътрудничат с издателя) и веднага придобиват правата за заснемането му. Първоначално действието на филмовата адаптация щяло да бъде пренесено в съвременния Канзас Сити, но книгата се продавала толкова добре, че те решават да не променят времето и мястото на действието, за да не обезсърчат безбройните читатели (освен това и режисьорът Франсис Форд Копола настоява за това). Разбира се, много по-скъпо е в началото на 70-те да се пресъздаде на екрана Ню Йорк от 40-те години, но ръководителите на Paramount отделят солиден бюджет за филма. И затова не съжаляват нито секунда по-късно: „Кръстникът“ се превръща в един от най-касовите филми за десетилетието и получава три Оскара (за най-добър филм, най-добър сценарий и най-добър актьор - Марлон Брандо, в главната роля). Пузо и Копола веднага започват да пишат продължението на филма, което се оказва още по-успешно, и то получава шест статуетки, като Пузо за втори път е обявен за най-добър писател.
На хартия „Кръстникът“ преминава през 1984 г. в романа „Сицилианецът“. И до края на дните си Пузо пише за мафията: през 1996 г. излиза ''Последният Дон'', след смъртта на писателя, през 2000 г. се появява и ''Омерта''. Самият той обаче вярва, че ранната му книга ''Щастливият странник'' все още е най-добрата му книга и се радва много, когато тя също е забелязана след триумфа на „Кръстникът“. А във филмовата адаптация на главният герой (майката на Пузо е прототип) е изиграна от София Лорен...
В интервю с писателката и културолог Камила Палия, дадено две години преди смъртта му през 1997 г., Пузо сам се описва като „романтичен писател със симпатия към злото“. Той обяснява успеха на „Кръстникът“ с копнежа на читателите по силните семейни връзки. И добавя, че мрази насилието.
(Превод за “Труд” - Павел Павлов)