С мълчанието си народът показа мълчаливо, че не е готов да заема крайна позиция
Москва успява да покаже, че е способна да задава дневния ред на световната сцена
През зимата на 2008 г. Косово обяви едностранно своята независимост от Сърбия, а ЕС побърза да признае този акт, в противоречие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Тези действия предизвикаха началото на редица събития и процеси както в регионален, така и в глобален план. Бе допуснат прецедент, старателно използван и отигран от Русия, начело с Дмитрий Медведев и Владимир Путин. В Мюнхен Путин направи изключително важно изявление, което в своята същност (и в комбинация с приетата доктрина на Медведев) промени профила на руската външна политика. Русия започна своята глобална игра. Последваха Кавказката война, провокирана от изключителната концентрация на американско военно влияние в Грузия, а само 6 години по-късно НАТО беше в изненада и стана свидетел на присъединяването на Крим.
Тази ретроспекция е необходима, за да бъде правилно разчетен провелият се референдум в Македония и най-вече възможните последици от него. Трябва да бъдат ясни два извода. Първо, референдумът не постигна желаната масовост, която да доведе до единодушно национално желание за промяна на името и респективно – членство в НАТО и ЕС. Второ, това се случва въпреки призивите на македонския премиер за масово гласуване. Точно обратното – с мълчанието си народът на Македония показа мълчаливо, че не е готов да заема крайна позиция. И по този начин трябва да бъде разчитан резултатът от референдума: Македония към момента не е готова да направи този цивлизационен избор, ако изобщо може да бъде определен като такъв.
Сега, десет години след Косово, виждаме същата прибързаност от страна на ЕС, в лицето на комисаря по разширяването Йоханес Хан, който подкрепи мигновено един незадължителен и неубедителен референдум. Видимо е, че присъединяването на Македония към НАТО и ЕС е изключителен приоритет не само за македонските управляващи, но и за Европейската комисия. Не трябва да се забравя, че през тази година на посещение в нашата съседка бе генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, но и той бе сред първите, които приветстваха референдума, подтиквайки (както сам пише в своя профил в Туитър) македонските власти “да уловят тази историческа възможност”. Ще бъде грешка ако българското правителство, или дори опозиция, заеме същата позиция, подобно на 2008 г., когато България първа призна Косово.
Целта е ясна - Македония да стане член на НАТО и по този начин да започне началото на края при оформянето на Балканския коридор. При все по-изострените отношения между САЩ и Турция от една страна, и прагматичното сближаване на Анкара и Москва от друга, се подразбира усещането за прибързаност. Уместно е да се зададе въпроса защо се прибързва? Ако бъде легитимиран един незадължителен референдум и бъде използван за основа на историческо решение, последствията могат да имат противоречиви регионални последствия. Една от субективните характеристики на империите, отвъд класическото определение на термина, е че помнят. Империи като Русия имат дълга историческа памет. И ако през 90-те години на 20 век Руската федерация бе твърде слаба и сама направи така, че да загуби витално влияние както в Украйна, така и на Балканите, то в днешно време Москва успява да покаже, че е способна да задава дневния ред на световната сцена, наравно с други играчи. Въпреки това, вероятността европейските и натовски политици да тръгнат по пътя на македонското членство не е за подценяване. Това може да доведе до създаване на горещи точки на други места. В последните години се създаде устойчиво усещане, че Москва размени интереса си на Балканите за сметка на Близкия изток. Евентуалното излизане на “Лукойл” от българския енергиен пазар в полза на подкрепяна от Вашингтон компания е силен аргумент в полза на тази хипотеза. Можем да предположим, че се разиграва пореден рунд за елиминиране на Русия като влияние в Югоизточна Европа.
Втората част от решаването на евроатлантическата съдба на Македония е Гърция. Там няма единна позиция по въпроса за името на бившата югославска република. Гърците са в изчаквателна позиция от следващата стъпка, ако тя бъде предприета, от македонския парламент. Атина е ключът за отваряне на вратата на малката балканска държава към НАТО и ЕС. Независимо от позицията на правителството, изразена чрез външното министерство за противоречивия характер на референдума, не се намалява сложността на политическото решение на Гърция. Остава в бъдещето оставката на военния министър от правителството на Сириза, който обяви, че ще напусне кабинета, ако парламентът гласува договора между Македония и Гърция. Там остава и епичната битка, която ще се проведе в парламента за ратифицирането на този договор. А това означава, че македонският референдум не решава, а само отлага проблема за евроинтеграцията на бившата югославска република.
Македония е заложник на чужди интереси, а залогът за промяна в международното ситуиране на държвата беше консултативният референдум. Позицията на българското МВнР, че “не трябва да се губи време”, показва отново слабата позиция на българската дипломация. Липсата на далновидност може да изиграе лоша шега на България. За пореден път се прилага двоен стандарт от страна на Брюксел – преди година в Испания се проведе друг референдум със сходни резултати, но неговата съдба бе оставена в ръцете на испанското правителство. Какво би се случило, ако някой реши да разиграе етническата карта, чрез организирането на местен референдум в някоя от граничните български области? Кой и как ще запази България, ако тя не се пази сама. Мисълта за националното единство не означава задължително национализъм или болен патриотизъм, означава предвидливост и последователност.
Историческата памет, геополитическата игра, която включва реципрочност на действията и методите, не са заигравки на въображението, а реалности. От друга страна много коментатори пишат твърде емоционално за европейските и атлантическите ценности, без да отчитат, че те са преди всичко общочовешки ценности и подобна заигравка е манипулативна и разделяща, а не обединяваща. Референдумът в Македония е поредният тест за блянуваната независимост на ЕС. Европейските лидери имат възможността да проявят мъдрост като работят с Македония без да я правят страна-член, без да легитимират и трасират бъдещото членство на страната в НАТО. Крайно време е ЕС да разбере, че самостоятелният път, със своите трудности и предизвикателства, е по-добър от позицията на зависим партньор.