Републиката е управлявана два месеца от нелегитимно правителство в оставка
Левите формации се приготвят за протести, първи са студентите на 7-ми септември
Франция постепенно се превръща в диктатура
Напоследък Франция не престава да бъде в полезрението на международните новини. Дали е заради категоричната победа на европейските избори на Националния сбор на Марин Льо Пен, което я направи първа политическа сила в Европа и трета във Франция, или заради скандалното откриване на летните олимпийски игри, които скандално пародираха християнството или защото в държава, която счита себе си за най-старата европейска демокрация се арестуват безразборно предприемачи като Павел Дуров, Франция определено привлича вниманието на международната общност.
Онзи ден – на 27 август, отново Европа стана свидетел на окаяното състояние на Петата република и нейните загниващи демократични институции. Еманюел Макрон отказа да назначи премиер от спечелилия предсрочните парламентарни избори ляв блок – Нов народен фронт. Такова решение може да се интерпретира като отказ от демокрация и грубо нарушение на Конституцията на Френската република.
Франция е управлявана два месеца от нелегитимно правителство в оставка, което не е излъчено от текущата Народна асамблея. Първоначално Макрон използва Олимпийските игри като претекст да отложи консултациите за съставяне на кабинет, които по традиция трябва да започнат веднага след окончателното обявяване на резултатите. След това, по безпрецедентен начин отказа на спечелилия ляв алианс, каквито и да е преговори, ако формацията на Жан-Люк Меланшон излъчи кандидат за министър-председател.
Така се стигна до компромисното решение на кандидатурата на Люси Кастет, висша служителка в кметството на Париж. На няколко пъти бяха провеждани разговори и резултатът от тях не закъсня. На 27-ми август Макрон официално заяви, че не желае да има каквото и да е ляво правителство. Макрон разбира се не желае и да преговаря с партията на Марин Льо Пен и Жордан Бардела.
Макрон не прие компромисното решение за лявата кандидатурата на Люси Кастет и тя не получи мандат за съставяне на правителство.
В отказа си да уважи волята на собствения си народ, президентът на Франция потъпква грубо Конституцията, която се е клел да защитава. Ако се направят елементарни изчисления, се вижда, че за Макрон нито лявата коалиция, спечелила изборите със своите 193-ма депутати, нито партията на Льо Пен със своите 126 места, са достойни да участват в управлението. Така според Макрон волята на 20 милиона французи или близо 1/3 от френското население е без значение.
Историческо погледнато, текущата политическа ситуация е без прецедент в историята на Френската република. Петдесет дена на управление на правителство в оставка не се е случвало никога, откакто във Франция има република. От левите формации вече започнаха да се приготвят за стачки и манифестации като първата е насрочена за 7-ми септември и ще мобилизира голям брой студентски организации. Зелените, както и социалистите, които най-вероятно ще бъдат подкрепени от Националния сбор на Льо Пен вече открито заявиха, че ще задействат процедурата за импийчмънт на Макрон. Тази процедура е предвидена в чл. 68 на Конституцията на Френската република. Така Макрон може да бъде отстранен от длъжност, ако в двете камари на Френския парламент се събере мнозинство от 2/3. После се пристъпва до свикването на “Върховен съд“, където присъстват всички членове на Сената (горната камара) и Народната асамблея (долната камара) и се заседава дали президентът е нарушил задълженията си по „очевиден“ и „несъвместим с упражняването на неговия мандат“ начин. Ако това се установи, отново с мнозинство от 2/3, Макрон може да бъде снет от длъжност и демокрацията във Франция да бъде възстановена. Дали ще се събере политическа воля за това е друг въпрос, но чистата математика доказва, че процедурата може да бъде задействана.
За седемте години на власт, не е имало нито една, през която текущият френски президент да не е забъркван в скандал. От бруталното видео, в което бодигардът му бие мирни протестиращи, до кризата с жълтите жилетки и Ковид истерията, по време на която редица граждански свободи бяха потъпквани, а Макрон открито заяви, че “много би се радвал да тормози неваксинираните французи“, до прокарването на пенсионната реформа и редица други закони, чрез чл. 49 ал. 3, който позволява на правителството да прокарва закони без одобрението на парламента (Макрон е президентът, който най-много е използвал тази прерогатива в историята на Френската република), Макрон доказа, че е един недостоен и недорасъл политически лидер за която и да е демократична страна. В неистовото си желание да управлява на всяка цена, той се държи като един якобинец от времето на френския терор и революцията. В момента на писането на тези редове неговият рейтинг е едва 25%, а му остават още 3 години мандат. Ако има капчица останало достойнство, единственото, което би трябвало да направи, след като изгуби 2 поредни избора и ¾ от френския народ не го одобрява, е сам да подаде оставката си.