След елита на Манхатън младият нюйоркски милиардер прегазва и този на Палм Бийч
В имението милиардерът се ожени повторно за съпругата си Мелания в присъствието на президентското семейство Клинтън
Организира в любимия му палат в испано-мавритански стил предстоящите „тактически акции и стратегически операции“ в името на нов мандат
Там е „оперативната зала“ с мозъчния тръст за победата във вота на 5 ноември
По-миналата събота, тази и следващите четири съботни дни чрез сглобка на текстове от американския, италианския и френския печат, правим опит да се разходим из „Планетата Тръмп“, за да я осветим малко повече. И за да поумуваме върху въпроса дали ако бяхме американци, щяхме да пуснем бюлетината за Доналд Тръмп или за Камала Харис?
Проливните бури, завихрили се през късната пролет на тази година над баровския град-остров Палм Бийч, спряха изведнъж на 14 юни - рождения ден на Доналд Тръмп. Въздухът пък над целия щат-полуостров Флорида, с който експрезидентът свързва името си преди четирийсетина години, купувайки за 7 млн. долара просторното имение „Мар-а-Лаго“ на някогашната кралица на зърнените храни Марджъри Мериуедър Поуст, стана кристално чист и свеж. В тази коренна и бърза промяна от лошо към хубаво време феновете на бившия и евентуално бъдещ държавен глава на САЩ видяха ръката на провидението. Още повече, че те, „тръмпистите“, съвсем не смятат за случайно съвпадението на рождения ден на техния политически идол с „Деня на знамето“ на Америка. Защото точно на тази дата през 1777 г. се приема концепцията за националния флаг, който символизира обединението на първите 13 щата в единна държава и именно затова звездите върху него в началните години са точно 13. Та, на миналия 14 юни огрялото Палм Бийч слънце, ширналият се кристален въздух и масовата гордост покрай „Деня на знамето“ бяха изтълкуване от стеклите се там от цялата страна привърженици на Тръмп като много добър знак. За успеха на рожденика на президентския вот на следващия 5-и ноември, разбира се.
В Уест Палм Бийч, чиято шумотевица от другата страна на големия мост и съответно на континента контрастира с изтънченото спокойствие на „баткото“ Палм Бийч, щедрото привечерно слънце сипеше яко лъчи върху хилядите гости, които се стичаха в хотел „Хилтън“. Там директорът на прочутия по южното атлантическо крайбрежие на щатите „Клуб 45“ – Лар Сноудън, който обикновено обгрижва митингите на кандидат-президентите в райското кътче, бе организирал партито за рождения ден на бившия президент. Като в огромна зала, намираща се в задната част на мега-двореца от стъкло и стомана, фенове-търговци бяха извадили невероятно количество шапки, статуетки и бижута, посветени на чествания герой на деня. Имаше дори червени бикини с надпис „Trump 2024“!
Между щандовете пък се разхождаше, кацнала на високи токчета, Марсия Джоли, която е чернокожа дама с физика на модел и е родом от Доминиканската република. Тя е адвокатка, ръководи групата във Флорида на националното движение „Жени за Тръмп“ и когато видя мотащите се покрай рекламните джаджи репортери и фотографи, се насочи към тях със заостряща вирилността секси походка. „Аз съм против нелегалната имиграция и когато видях атаките срещу Тръмп, заради желанието му да вдигне по границите възпиращи мигрантите съоръжения, се включих в кампанията му!“ – обяви Марсия Джоли. Тя обясни, още без да я питат, че очаквала значителна подкрепа за нейния кандидат от латиноамериканци и чернокожи избиратели.
А когато бившият президент най-накрая излезе на сцената, вдигната насред парка зад огромния басейн, публиката пощуря. Ами, смееше се от сърце на неговите шеги и честите пиперливи вицове – факт, който доказваше, че от 2016 г. насам нищо не се бе променило в голямата любов, която „племето Тръмп“ храни към неговата „политическа рок звезда“. Едва чукнал 78 години, “The Donald” изглеждашe изключително жизнен, още повече, че тук, във Флорида и особено в Палм Бийч, според собственото му признание той се чувствал повече „у дома“, отколкото в родния Ню Йорк. Последваха пък дълго нестихващи овации, когато обяви, че още на другия ден ще се завърне за постоянно в неговото „кралство Мар-а-Лаго“, за да организира в любимия му палат в испано-мавритански стил предстоящите „тактически акции и стратегически операции“ в името на нов мандат в Белия дом.
С китайския лидер Си Дзинпин в „Мар-а-Лаго“
За да се разбере значението на великолепното имение „Мар-а-Лаго“ в Палм Бийч за предприемаческия и политическия възход на Доналд Тръмп, лентата трябва да бъде върната поне с 40 години назад. Просто защото след централната част на Ню Йорк, за някогашния млад строителен магнат баровското кътче на Флорида е следващото голямо предизвикателство, чрез което той пожелава да мери ръст с настанилите се отдавна там бизнес величия на Америка. Както и в Манхатън, Тръмп се сблъсква в Палм Бийч с много трудности, тъй като не може да бъде приет като равен и желан на острова, който на практика е отделен анклав, оформил се още в началото на ХХ век като ревниво защитаван зимен дом за елита на Америка. „И до ден днешен наследниците на великите фамилии, осигурили златния индустриален век на Щатите, „скърцат със зъби” при споменаването на името Доналд Тръмп“ – уверява писателят Лорънс Лиймър, който е жител на Палм Бийч и автор на бестселър за „Мар-а-Лаго“. „За тези семейства Тръмп си остава „варварин“ – пише пък журналистката Дейзи Принс в светската библия „Vanity Fair“. „Те никога не са го приемали и са се държали високомерно с него без всякакво основание“ – настоява Лиймър.
„Те“, тоест „многото стари пари“ на Америка, т.нар. WASP - „Белите англосаксонски протестанти“, представлявани най-вече от мощните фамилии – открили очарованието на Палм Бийч и се настанили първи там. Става дума например за внуците и правнуците на корабния и жп магнат от края на XIX век Корнелиус Вандербилт или пък за наследниците на основателя на мощната и днес компания за течни горива „Стандарт Ойл“ и също жп пионер Хенри Флаглер. Между другото Лорънс Лиймър разказва епичната история на съзиданието на Палм Бийч според наставленията на тези индустриални барони, натъртвайки на изключително строгите социални правила, оприличени от писателя на „фурнир от изтънченост, филантропия и благоприличие, който трябва да покрива всичко“. „Тук трябва да си много смирен“ – подчертава Лиймар, но в същото време той отбелязва, че „в това смирение има много лицемерие, тъй като основната ценност си остават винаги парите“. И, за да илюстрира тезата си, Лиймър подчертава дебело, че „престъпленията, извършвани на острова, не се съобщават от местния вестник „Palm Beach Daily News“, защото това би довело до спад на цените на недвижимите имоти и на доверието в надутия до спукване техен балон“. „Тук хората те съдят на основата на комбинацията от твоето финансово тегло и семейното ти потекло, та поради тази причина това е много смущаващо място!“ - дешифрира писателят настроенията, намеквайки за нещо като „класово напрежение“ между улегналата група на „основателите“ и по-буйните новодошли богаташи от „типа Тръмп“. Които започват да се стичат масово на острова, особено след ковид-пандемията и към днешна дата в не особено големия Палм Бийч живеят към четиридесет милиардери.
Но как младият Тръмп успява да се справи с презрението на „кореняците“ и дори да заслужи уважението им? „И към днешна дата луксозните частни клубове в Палм Бийч като „Everglades Club“, „Bath and Tennis Club“ и „Breakers“ остават „много затворени, едва ли не закрити особено за пришълци“ – посочва Лиймър. Като в тях някъде към 1940 г. са наложени правила, забраняващи достъпа на евреи и политическият прогрес през годините не успява да спре тази срамна дискриминационна практика. „Всъщност навиците от преди Втората световна война оставаха, това бе последният район на Америка за отявлени „WASP“-ове, докато в същото време Палм Бийч ставаше от година на година все по-еврейски град!“ – изтъква Лиймър.
И голямото прозрение на Тръмп, неговата свръхинтелигентност, се проявяват според писателя няколко години след като закупува „Мар-а-Лаго“ с решението да заобиколи презрението на старата генерация, на което самият той е обект, като създаде в имението си свой собствен елитарен клуб и го отвори широко за евреи. Ходът се възприема като „монументално пренебрежение“ към мощния лагер на „Белите англосаксонски протестанти“, а освен това той става основен аргумент срещу появилите се през 2016 г. обвинения в антисемитизъм към кандидат-президента тогава Тръмп - обяснява Лиймър. А сега според писателя всички видни еврейски предприемачи, които живеят в Палм Бийч, и дори онези, които са раздразнени от наперената и непокорна страна в характера на Тръмп, са се регистрирали при него. Въпреки непосилната за всеки простосмъртен сума на годишната членска такса, която вече се е покачила на 600 000 долара...
Но в Палм Бийч напористият Тръмп води понякога доста смешни битки, които за него обаче са въпрос на престиж и себеуважение. Като например жестокият сблъсък с местното кметство, за да наложи едва ли не със сила в имота му да се развее гигантското американско знаме, по-голямо и по-високо от това пред общината. Но сега именно то е ориентирът на многобройните фенове на милиардера-политик, които се стичат всеки ден тъдява от цялата страна и обикновено развяват по-малки копия на националния флаг от близкия мост. „Но преди всичко трансформирането на „Мар-а-Лаго“ в клуб за богоизбрани превърна това място направо в социален и културен магнит за острова“ – казва пред репортери Моника Кроули, която е бивша отговорна редакторка в телевизията „Fox News“ и е една от първите дами, схванала още през 2015 г. важността на феномена Тръмп и е възнаградена от него с поста помощник-министър на финансите. „Тръмп е социално животно, което обича компанията и се радва на постоянния поток от посетители и срещи, които може да си позволи в „Mар-a-Лаго“ - уточнява бившата журналистка. „Той рядко е сам – подчертава Моника Кроули – Там се точи парад без край от личности, които идват с надеждата да го видят и да получат желаната от него подкрепа“. Писателят Лиймър, който между другото веднъж е бил изгонен от имението от сина на Тръмп – Ерик, за критики в медиите на храната в клуба, потвърждава непрестанния поток от хора и яките купони по всякакъв повод: „В „Мар-а-Лаго“ бе сключен първият гей-брак между двама афроамериканци - не забравяйте, че Тръмп е от Ню Йорк, който е много либерален град. В имението милиардерът се ожени също така повторно за съпругата си Мелания в присъствието на президентското семейство Клинтън!“
С Мелания Тръмп
Значението на райското кътче достига звездни висоти по време на първото президентство на Тръмп, когато имението се превръща в нещо като „втори Бял дом“. Там той не само работи и почива, играейки голф, но и приема държавни глави, високопоставени американски чиновници, среща се през уикендите с най-близките си приятели. По-късно и преди всичко след катастрофалния и бурен край на мандата му в резултат на нападението на Капитолия от негови привърженици на 6 януари 2021 г., „Мар-а-Лаго“ се превръща едновременно в убежище на бившия президент и в писта за излитане на новата му кандидатура. Споменатата негова съмишленичка Моника Кроули разказва, че го посещава броени месеци след загубата на вота и с радост констатира, че той вече работи по новата кандидатура. „Той изглеждаше в страхотна форма – обяснява бившата журналистка - Възстановяваше много бързо своя обичаен устремен ритъм. Веднага разбрах, че пак „ще бяга“. Беше любопитно време - той беше създал офис, за който Конгресът отпуска сума на всички бивши президенти, с персонал и охрана, за да си пишат мемоарите. Но Тръмп въобще не смяташе да пише, а вече готвеше план, за да се кандидатира отново!“ – обяснява Моника Кроули.
Постепенно „Мар-а-Лаго“ се превръща в републиканската Мека, където избрани на различни длъжности нейни активисти се надпреварват да целуват пръстена на „Крал Тръмп“. Включително и губернаторът на Флорида Рон Де Сантис, който беше негов конкурент по време на първичните избори. А акцията, организирана от ФБР в имението за изземване на документи – уж държавна тайна, които били незаконно пазени там след края на президентството на Тръмп, според Моника Кроули не променя нищо, а само ускорява политическото му възкресение.
Милиардерът обича да играе голф.
„Когато е в „Мар-а-Лаго“, Тръмп рядко напуска дома си, освен за своите игри на голф, изобщо не посещава местните ресторанти, но често гостува заедно със съпругата си Мелания на съседи. Какъвто например е неговият приятел Конрад Блек, който разказва: „Доналд е много забавен гост, който в тесен приятелски кръг въобще не си придава важност, макар и да притежава егото на Айфеловата кула в Париж и на Световния търговски център в Ню Йорк, взети заедно!“ „Тръмп е много привързан към „Мар-а-Лаго“, това е неговият духовен дом, откъдето той черпи енергията си, защото всички хора там са готови всеки момент да му кажат, че е страхотен“ - добавя писателят Лорънс Лиймър. И в този свят „The Donald“ се появява неочаквано, понякога се превръща в диджeй на поредното парти в имението, а след това минава между масите, за да се кефи на величаещите го възгласи. „Този, който толкова често бива оклеветяван навън, се чувства обичан сред тези стени и там се държи като истински монарх!“ - заявява писателят, очевидно очарован от дворцовата атмосфера в „Мар-а-Лаго“. „Честно казано, почти съм готов да нарека следващата си книга... „Кралят Слънце“!“ - усмихва се Лиймър на докопалите го репортери.