След десетилетия успешна кариера, в която спечели за страната ни златни медали, Мария Оряшкова реши да прекрати своята спортна кариера. За бъдещето след слизането от върха и уроците от „Игри на волята“ десеткратната европейска и шесткратна световна шампионка сподели, че е решила да прекрати своята кариера след поредната операция, която се налага да претърпи. „Не съм планирала да го обявявам в „Игри на волята“. Отново послушах сърцето си и в момента, в който отпадам, реших да споделя решението си. Нямах план или стратегия, направих, каквото усещам. В живота си също правя така. Сигурно е шокиращо, защото абсолютно никой не знаеше. По-трудно щеше да ми бъде да го обявя на тепиха.“
Мария Оряшкова признава, че е усетила Арената на „Игри на волята“ почти толкова близко колкото тепиха на самбото. И разкрива, че причините, поради които се отказва от кариера си, не са само здравословни. „Трябва да знаеш кога да спреш. Не бива да се увличаш и да караш до последно. Искам да премина на друг етап от живота си. А знам, че когато е придружен с професионалния спорт, този друг етап няма как да се случи. Мечтая си да отворя собствена зала и да създам свое семейство. Тези неща наклониха везните.“ Оряшкова е категорична, че спортът дава много, но и много взима. „Спортът те захласва и те вкарва в една въртележка, в която живееш от състезание до състезание, от тренировка за тренировка. Но когато имаш почивка и се прибереш, и си сам, се питаш: „Аз какво правя?“. Да, имаш приятели, но няма при кого да се прибереш или за кого да живееш. Аз никога не търся нищо, но вярвам, че ще ми се случи. За тази цел обаче, трябваше да затворя тази глава от книгата.“
„Влизайки в „Игри на волята“ най-големият ми страх беше да видя какъв човек съм в действителност. Смятам, че всеки участник се чувства по същия начин. Живеем в такива времена, че не знаем как ще ни се отрази да не се храним по три седмици, да сме в пълна изолация, да спим в условия, които в нормалния живот няма как да ти се случат. Навън имаш всички удобства, но кой си ти, когато тях ги няма? Добър човек ли си, лош ли си? Аз лично видях, че няма да съжалявам за това какъв човек съм. Битката със себе си е най-страшна. Да издържиш психически. В „Игри на волята“ се научих да съм по-смирена и търпелива, дори когато съм много гладна. Научих се и да падам. Когато си тръгвах от Арената и чух аплодисментите, усетих любовта и подкрепата, и се разплаках. Казах си, че не напразно съм изминала този път", каза още тя.