С пушка и въдица
През юни в очакване на лятото е цялата природа. Все по-силно се задава неговото горещо дихание. Денят вече е голям. За повечето диви бозайници е размножителният период. Подраства и укрепва младото дивечово поколение. Придобиват завършен вид младите, покрити с кадифе, рога на благородните елени, елените лопатари ,сръндаците. В началото на месеца все още продължават да гнездят пъдпъдъците и някои други птици. Вредителската дейност на хищниците не намалява и през юни.
Рибите имат много добри зрителни способности
Да не се ходи с ярки дрехи
Както е известно, риболовът е спорт, свързан с твърде много особености и зависи от различни условия. Понякога обстоятелства спомагат да ни споходи радостта от успешния риболов. Често обаче те се оказват фатални за нашите несполуки. И затова риболовците трябва да притежават максимални знания по всички въпроси на спортния риболов. Висока познавателност, съчетана с личния практически опит, ще бъде залог за истинска слука. Това се отнася и за т.нар. маскировка при риболов. Ако не се познават похватите и, трудно може да се разчита на добър резултат.
Рибите имат много добри зрителни способности. Нерядко рибата вижда риболовеца и оттам идва несполуката. Дори човешката сянка във водата може да я изплаши. Пъстървите например изчезват мигновено. И затова, ако бреговете са голи, трябва да се направят храстовидни прикрития. Язовирите или морските мостици имат и маскировъчно значение, освен че предоставят широки възможности за улов на едри екземпляри.
Трябва да се знае, че рибите различават добре цветовете. Трудно отличават сивия и зеления цвят. За предпочитане е риболовните принадлежности да бъдат в сивкавозеленикав тон. На риболов не трябва да се ходи с ярки дрехи.
Рибите притежават завидни слухови качества. Плашат се от всякакви звуци или шумове. Затова за риболов е нужна тишина.
Като се знаят основните правила, извършването на успешната маркировка е плод и на личен опит. Както навсякъде в живота, така и тук практиката е голям учител. Всеки сам може да изобрети различни маскировъчни методи, като вложи творческо въображение и конкретен подход. Маскировката при риболова трябва да се прилага през всички сезони.
Национална ловно - рибарска организация на 125 г
Лов и достойнство
Не е лошо да си припомним какво означава думата достойнство. Това са осъзнатите и грижливо пазени ценни вътрешни качества на хората. Има си и един прекрасен израз: човешко достойнство. ”Не е жалко това, че някой се е родил или умрял, че е загубил своите пари, дом, имения: всичко това не принадлежи на него. Жалко е, когато човек загуби своята истинска собственост - своето човешко достойнство”. Тези думи са на Епиктет - римски философ от първия век на новата ера, който някога е бил роб.
Организираните български ловци са достойни хора. Това твърдение трябва да знаят гражданите на нашата страна. Още преди три десетилетия в една вестникарска изява с лекота се пишеше, че „в Ловно-рибарския съюз се вършат огромни нарушения” поради обстоятелството, че наскоро е била убита мечка... В България престъпници има от всякакъв род и вид - колкото искате! Ловните бракониери си съществуват от време оно...
Но и съюзът на ловците и риболовците вече е на 125 години!
Защо и днес някои хора у нас се опитват да омаскарят съюзените в своята организация ловци? Дали искат да ги изкарат потенциални престъпници. Били притежатели на оръжия! ”Трябва да им го вземем - така бленуват някои бивши лъжедържавници и по този начин предсказват крах на Съюза.Тази гадна и противна вълна на движението ”Антишас” /”Против лова”/ не е ново явление. Нейната цел е да заблуди обществеността, да охули ентузиазираните и сплотени членове на нашата организация.
Знаете ли, уважаеми български граждани, кой е истинският пазител на дивечовата фауна у нас? Цялата съюзна дейност през десетилетията е реализирана предимно, даже само от неговите членове. На много хора не им е ясно, че ако не са организираните ловци, в България въобще няма да има дивеч. Да оставим разните стопански дейности, каквито предприемат. Те са истински пазители на дивеча, а не някакви си, които доскоро наричахме надзиратели, сега – полицаи. Ако някой си въобразява, че щатният охранител ще опази и умножи дивеча, много се лъже!
Съюзните членове са лицата, които непрекъснато щъкат из ловното поле, където вършат и всякаква стопанска дейност и пазят, и ловуват /понякога някъде някои и бракониерстват/. Ако ги няма тях, всички престъпни елементи ще се юрнат да трепят диви животни.
И в този си вид Съюзът има място в сегашното ни общество. Не създава на никого страдания, скърби и разорения. А ако има някакви нарушения, ако някои носят вина за престъпните си деяния - има един куп санкции. Не може заради Илия да ликвидираш свети Илия.
Ето всичко това е истинска държавност, а не букова шума, както казват моите приятели - самоковските шопи. Ловният съюз се гордее със своята народност, традиции и даже бъдеще. Членовете му са хора с различни професии, политически разбирания, възрасти, образования... Но имат едно виждане: да бранят родната природа. В крайна сметка: ако искаш да се радваш на своето достойнство, трябва да зачиташ достойнството на другите.
Ловна миниатюра
Садистът
Лястовичките си бяха направили приказни гнезда под няколко стрехи. И си живееха задружно. Тези приветливи птички веселяха хората наоколо. Някак си човешкият живот изглеждаше радостно.
- Не можем без тях! - казваше ловецът бай Горчо. - С полетите си те ни дават някаква сила, омайват ни...
Но един красив ден лястовичките запищяха тревожно. А от гнездата започнаха да падат малки пиленца и яйца. Един едър врабец прехвърчаше от гнездо на гнездо. Каквото имаше вътре, всичко биваше унищожавано и изхвърляно. Някак си бай Горчо успя да прогони агресора.
- Садист! - викаше той и го замеряше с камъни.
- На другия ден историята се повтори, а на третия - пак същото. Но тогава старецът успя да уцели нашественика. И така врабецът изчезна - може би завинаги...