„Труд news” започва своята нова рубрика „Календар“, в която автори на изданието ще взимат отношения към дати, свързани със значими исторически събития в България, които са изиграли сериозна роля в развитието на страната, живота на гражданите ѝ и позицията на държавата в света.
На 10 януари 1997 г. в София започват масови граждански протести, предизвикани от резкия скок на инфлацията. В нощта срещу 11 януари 1997 г. протестите ескалират и граждани щурмуват парламента. Протестиращите искат да предотвратят съставянето на ново правителство на БСП, след като парламентът приема оставката на министър-председателя Жан Виденов на 28 декември 1996 г. и по Конституция БСП има право на нов опит за съставяне на правителство.
На 10 януари 1997 г. в София започнаха масови граждански протести. Управлението на БСП начело с Жан Виденов доведе страната до дълбока стопанска и финансова криза. Хиперинфлацията редуцира пенсиите до 3 долара на месец, а средната заплата - до няколко долара повече. Неразумните политики на червеното правителство в икономиката бяха съчетани с арогантен натиск върху него от страна на „собствени“ криминално-олигархични кръгове - свързани както с Газпром, така и с мащабни корупционни схеми за източване на държавата. След подаването на оставка от премиера Виденов започнаха приготовления за формиране на второ червено правителство. Масовите граждански протести осуетиха този план за господство на новосформираната червена олигархия във върховете на държавната власт. На 4 февруари номинираният за нов премиер Николай Добрев върна папката с мандата на новоизбрания президент Петър Стоянов, който изигра водеща роля в разрешаването на институционалната криза. Отворен бе пътят за създаване на второ реформистко управление на СДС и неговите партньори - след преждевременното сваляне на кабинета на Филип Димитров през 1992 г.
Управлението на демократичните сили с кабинета на Иван Костов осъществи на практика институционалния, икономическиq и международно политическиq преход на България от рухнала през 1989-90 г. комунистическа държава към пълноправно членство в клуба на демократичните нации - членство в НАТО и ЕС. Бяха изградени основите на демократичната българска държавност. България относително бързо преодоля стопанската катастрофа от 1996-97 г. За съжаление, тези успешни реформистки усилия бяха закъснели с 6-7 години след успешната трансформация на централноевропейските общества след 1989 г. Основният негативен ефект от това закъснение бе вече формиралата се посткомунистическа олигархия - преди всичко от висшите милиционерски кръгове на бившия режим и елементи от апарата на БКП. Макар че към управлението на СДС-ОДС бяха отправени обосновани критики за масирана корупция и отстъпление спрямо интересите на висши олигархични кръгове, новата олигархия еднозначно оцени успешното реформиране на българската държава и на националното стопанство от кабинета на Иван Костов като пряка заплаха за своето господство над България. През 2001 г. в София бе докаран бившия цар Симеон Сакскобургготски за да поеме управлението в услуга на вече доминиращите задкулисието и протягащи ръце към държаваната власт нови олигарси.
Историята на България от последните 22-23 години ясно показва процеса на разширяващата се олигархична власт над стопанството, държавата и обществото. До ден днешен гражданската общност на България не е в състояние нито да излъчи убедително политическо лидерство, нито да си върне съществена част от обществената и държавна власт, която да бъде упражнявана в услуга на националния интерес, а не в полза на олигархичния елит и неговите североизточни ментори. Агресията срещу Украйна даде на България пореден шанс отвън да пречупим посоката на национален упадък и потъване в корупционно-олигархичната зависимост от кремълските интереси у нас. Ще се възползваме ли пълноценно от тази възможност все още е въпрос, чакащ своя отговор в бъдещето.