„Свободни зидари“ са повече от половината, подписали американската конституция
Трите важни стълба са свободата, толерантността и справедливостта
Том Ханкс играе главната роля във всички филми, създадени по романите на Дан Браун. Би трябвало и в „Изгубният символ“ той да е професор Лангдън. Опитах се да го потърся по всички филмови платформи, с които разполагаме у дома, но не успях. Чак тогава дъщеря ми каза, че по този роман все още не е направен филм. Ще го чакам с нетърпение.
Да се върнем към романа. Професорът, който е изправен пред студентите задава своя въпрос:
„Кой ще ми каже какво прави тук Джордж Вашингтон? - Това беше прочутият стенопис, изобразяващ първия американски президент с всички масонски отличия, изправен пред странно наглед приспособление - огромна дървена тринога носеща система от въжета и скрибци, на която висеше грамаден каменен блок. Заобикаляше го група добре облечени зяпачи.“
Главният герой продължава: „Стенописът изобразява основателя на нашата държава, който с помощта на тринога и скрипец полага крайъгълния камък на сградата на Капитолия. Това се случило на 18. 09. 1793 г. между 11.15 и 12.30 часа. - Той замълча за миг и огледа аудиторията. - Някой може ли да ми обясни, какво е значението на датата и часа?“
По-нататък в лекцията си професор Робърт Лангдън продължава: „Приятели, масоните не са тайно общество, а те са общество с тайни.“
Не само Джордж Вашингтон от бащите основатели е бил масон. Такива са повече от половината подписали американската конституция. Какво значение има това за нас сега?
Без да подозираме и повлияни от отрицателното отношение на комунистическата пропаганда, ние пропускаме да разберем, че идеите на масонството имат значителна роля, за възникването на модерната демократична държава.
Джордж Вашингтон е един от най-известните масони.
Един интересен факт, който се знае от много малко хора по света, това е, че Джордж Вашингтон не е имал никакъв проблем да стане крал на Америка. Дори Джон Адамс се обръщал към него с думите „Ваше Величество“.
Той се отказва в името на демократични принцип за редуване в управлението. Този принцип е заложен в масонството. След него всички президенти изпълняват само по два мандата и след това се отказват. Само, че го правят сами без да са принудени от норма на закон.
В лични разговори често задавам въпроса на приятели кога е приет в САЩ закона за ограничение на мандатите на президента до два. Отговорът е много по-интересен от въпроса. Тази норма се приема, след като Франклин Д. Рузвелт изкарва три мандата и умира на втория месец от четвъртия мандат. Чак тогава, на 21 март 1947 година Конгресът приема 22-ата поправка, която ограничава мандатите вече чрез законова норма. До тогава всеки американски президент е следвал примера и традицията на Джордж Вашингтон и доброволно се е отказвал да се кандидатира за трети мандат.
От гледна точка на сегашното време, когато демокрацията е обхванала много държави по света и нейните ценности са пример за подражание, е лесно да се говори и изисква хората да имат еднакви права и еднакви възможности. По времето, когато светът е бил овладян, и то най-развитият свят по онова време, най-богатият, от абсолютни монархии, да се говори за равенство между раса и религия, за това, че бедни и богати имат еднакви права, е било опасно за живота. Да не говорим за най-страшното за абсолютната монархия - идеята, че всеки, който ръководи, трябва да бъде ограничен с мандати и второто нещо е, че той може да бъде свободно избран от свободни хора, които гласуват за него.
Тези идеи до голяма степен притесняват и тайните полиции на абсолютните монарси в Европа по онова време. Особено активна в случая била тайната полиция на френския крал, която е правила много наблюдения и е писала тайни доклади за това как масонството може да подкопае установения ред на абсолютната власт на монарха.
Както споменахме в самото начало, масонството е вдъхновено от една определена политическа философия. И да, именно тази политическа философия упражнява своето влияние върху формирането на съвременното демократично общество.
Казвам политическа философия, защото тя обхваща и важния въпрос за държавата. Политическата философия е част от моралната философия. Моралната философия се занима с това как хората се отнасят един към друг, а политическата философия с това как се отнасят един към друг посредством държавата.
Самите масони описват тези свои възгледи, като философска антропология. Тя се основава на тези три много важни стълба: първият е свободата, вторият е толерантността и третият е справедливостта. Това е съвсем близко и напълно основателно може да се каже, че се припокрива с основната дефиниция за демокрацията, която е: Управление на народа, за народа и чрез народа.
Т. е. хората са свободни да избират кой да ги управлява и всеки един от тях може да стане управляващ.
„На народа“ - управление, при което гражданите решават кой да ги управлява;
„За народа“ - управление в полза на управляваните, а не на управляващите.
„Чрез народа“ - непрекъснато допитване до гражданите, какви политики трябва да се провеждат, и избори за това кой трябва да реализира тези политики.
Когато добавим Свобода и Равенство, ние казваме, че всеки гражданин е свободен да избира, кой да го управлява и всеки един е равен за да бъде избран, като такъв.
В момента на видимата си поява през 17 век масонството изпада в състояние на огромно противоречие, както с абсолютната монархия, така и с църквата. Те трудно могат да приемат, че се разпространяват идеи за държавата, която ще се основава главно на човешките права, чрез утвърждаване на принципите за свобода, толерантност и справедливост. Те са изключително несъвместими, както с политическия деспотизъм, така и с религиозния фанатизъм.
Естествено при заплахата от преследване и екзекуция масонството може да оцелее чрез тайната. От там неговите действия, идеи и ритуали са забулени в тайна и подбора на членовете им е строг и внимателен. А именно, те приемат в собствените си ложи хора, които са прегърнали прогресивните идеи, хора които се стремят към свобода и справедливост в политическата среда, хора които искат да има религиозна толерантност. Масонството става един непримирим противник на абсолютизма и се е борило с всички сили за изграждането на една парламентарна система. По този начин то проповядва и принципа за едно универсално единение и проповядва, че не трябва във всеки един чужд народ да се вижда враг или неприятел. В една от залите на италианския парламент още стоят и се поддържат рисунките на масонските символи. Там са се провеждали масонски срещи. С тихи думи приятел депутат ще ви каже, че там в ритуал е участвал и Джузепе Гарибалди.
Историята показва, че там където има просветени владетели, които искат да модернизират своята държава, които искат постепенно да дадат повече права и свободи на своите граждани, те намират в масонството един естествен съюзник. Такъв е Фридрих II Пруски, който не само обявява принадлежността си към масонството, но и започва бавно и постепенно да премахва мъченията, ограниченията и цензурата. По тази причина по негово време Прусия достига един небивал културен и научен разцвет.
Съвсем естествено масонството става противник на всякакви деспотични режими, а в по-модерно време - на авторитарните и тоталитарните. Нацизмът обявява война на масонството и за малко да достигне до неговото унищожаване в Германия. Подобно нещо прави Мусолини в Италия. Същото се случва и във всички страни, с комунистическо управление.
Там където отсъстват основните права на човека, където принципите за свобода, толерантност и справедливост са изместени от държавата, там масонството се приема за враг. Навсякъде, където се толерират свободата на личността, възможността за неговото развитие, равенството между хората по религия, по цвят, по социално положение, там масонството е добре прието, неговите храмове са явни, те участват както в САЩ на манифестации, участват в големи дарителски кампании.