В България за асфалт дават пари, а за хора – не дават
Цифровизацията и дигитализацията у нас и в Европа са сред сферите, които ще получат най-много пари. Какво означава това за нас, ще се обърне ли по-голямо внимание на образованието и науката. Как беше преди 1989 година, когато модните думи тогава бяха технически прогрес и рационализация. И още – за семейната политика на страната, за депутатите като войници на партията си, за патриотизма днес – по тези въпроси разговаряме с акад. Благовест Сендов.
- От Европейската комисия съобщиха, че за следващия програмен период ще има повече пари за високи технологии, отколкото за инфраструктура. Като добър знак ли да разчитаме това, академик Сендов?
- Това е много добро решение. Следя с интерес и това, което вестник „Труд“ прави с дискусията за висшето образование и науката. Похвално е, че се говори за използване на съвременни технологии. Но е много важно да не се тръгне по повърхността, а да се видят главните проблеми. Реформите във висшето образование трябва да вървят паралелно с реформите в БАН и на науката и висшето образование да се гледа като на едно цяло. Постоянно се говори за иновации, за цифровизации и дигитализации. Навремето беше рационализация, технически прогрес, кибернетизация, компютъризация. Не е лошо да има модни думи, които да привличат вниманието на обществото. Но е добре да се знае, че всяко нововъведение може да има както положително, така и отрицателно влияние. Не може всичко да бъде положително. Цифровизацията е важен технически инструмент, но сега във висшето образование и науката има и друг много важен проблем.
- А кой е този проблем?
- Проблемът е да се намери правилната организация, за да могат парите, които се дават, да се използват по-ефективно. Има една слабост на така наречената демократизация - това е дадената пълна автономия на научните и висшите учебни заведения. И ръководствата им се хлъзват към това да използват бизнес модела. А висшето образование и науката не са бизнес в чист вид. Те са свързани с него, той зависи много от тях и те от него, но не са бизнес. Това е като създаването на децата. Това не е бизнес, а любов. Катастрофа е когато стане бизнес.
- След промените през 1989 година всички се втурнахме в реформи, но заради много от тях още не можем да се оправим.
- Тогава бях във водовъртежа на събитията, помня много неща и за много от тях и аз съм виновен. Най-вече за това, че на Академията и на университетите се даде пълна автономия. Но тогава това беше необходимо. Трябваше да се пречупи пълната зависимост. Отдавна е време за корекция. Пълната автономия ти дава право да мислиш само за себе си, без да държиш сметка колко си полезен. Присъствал съм на много празненства в университети. Ректорите говорят само за пари. Или се хвалят колко пари са спечелили от такси за обучение или ругаят правителството, че не им дава достатъчно пари. На тържествата в университета, ректорът трябва да чете академична реч, в която да говори за проблеми в развитието на науката, за нови открития, а не за пари. Парите трябва да дойдат без много да се говори за това.
- Но на университетите наистина трябват пари. А във времето преди 1989-а държавата се грижеше за всичко. Сега обаче не е така.
- С тази автономия държавата помисли, че не е отговорна, а университетите са длъжни да изпълняват функцията си в обществото. Това е голяма грешка. Държавата трябва да участва по същество в управлението на университетите.
- Добре, но в България 34 от университетите са държавни, а останалите двайсетина са частни. Как да стане това?
- Оставете частните. В България решаващи са държавните университети. Частните са едно украшение, което ако се развие, е добре дошло. При нас не е като в Америка или Англия, където частните университети са на стотици години и притежават огромни финансови източници, а не гонят печалби. Трябва да се върне отговорността на държавата в управлението и на университетите, и на Академията. Научните ръководители трябва да имат пълното право да определят научната програма, но в управлението им трябва да има хора, назначавани от правителството, а не избирани. Трябва да има един про ректор, или както искате го наречете, с авторитет, със знания, той няма нужда да е с научни звания. Ето - сегашният министър на образованието и науката Красимир Вълчев - за него много шушукат, че не е професор и т. н. Но засега той е един успешен министър, защото гледа на нещата от гледна точка на мениджмънта, а ректорите да решават научните въпроси.
- Сега непрекъснато се пишат планове, правят се конференции и симпозиуми за иновации.
- Какво е иновация? Може ли в развитието на човечеството да няма новости? Винаги трябва да има ново обучение, да има експерименти. От много години непрекъснато говоря, че у нас трябва да има един Научно-изследователски институт по образованието. Може ли да правите реформи в образованието без експерименти!
- Как може да станат тези експерименти?
- Не е трудно - решават в Народното събрание, че ще изменят еди кой си закон. Вземат се 10 училища, намират се активни изследователи, експериментира се, оценяват се резултатите и после се решава. Кой у нас се занимава с това как да се обучават децата с ниски икономически възможности. И главно става дума за циганчетата. Не смятам, че трябва да кажа ромчетата. Циганин трябва да е гордост, защо не? Какво лошо има в това? Децата от тези слоеве са много по-активни, много по-фертилни. И от тях излизат достойни граждани. Но те трябва да се обучат. Сега голям процент от децата не са на училище - а това си е нарушение на Конституцията. До 16 години са длъжни да се обучават, а те дори на 7 не ходят на училище. Как може да се реши проблемът с отпадането от училище до 16 годишна възраст? Правителството, съгласно Конституцията, е длъжно да го реши. Има как, но няма кой.
От друга страна е противоположният проблем. Скоро четох изследването на една европейска психоложка за прекаленото внимание към детето. Тя задава въпроса „Кой е най-важният член на семейството?“. Детето, особено ако е едно, се смята за най-важният член на семейството и то знае това.
- А не е ли така?
- Това е големият проблем, детето трябва да расте като знае, че най-важните хора в семейството са майката и бащата. И да расте с уважение към тях, да знае, че ако тях ги няма, и него няма да го има. А ние какво правим - едно детенце и всички наоколо работят и треперят за него. Така децата стават егоисти, очакват всичко да им дойде наготово, защото те са най-важните. Трябва да се раждат по 2-3-4 деца в семейство...
- Виктор Орбан в Унгария има много добра семейна политика - дават се доста пари и облекчения за трето и повече деца.
- Да, и не само Орбан, и Путин в Русия прави същото. А при нас за бетон и асфалт дават пари, а за хора - не дават. Ами това е основното производство - създаването на бъдещи граждани. Ето, вече внасяме работници отвън. Държавата трябва да има визия освен накъде ще върви българската индустрия, земеделието и т. н., но и за израстването на гражданите и възпитанието на децата. Държавата се интересува главно в близка перспектива, когато ще са следващите избори. И ако нещо ще попречи на изборите, не го прави, защото няма да е той. Големите момчета на върха пък се щипят един друг. Може ли министър-председателят и президентът да вървят в различни посоки? Единият да гледа да натрие носа на другия - какво това възпитава гражданите!
- От 30 години е все така, академик Сендов. Не помните ли, че и по ваше време беше така?
- Навремето, като станах председател на парламента, първата ми работа беше да отида при президента Желю Желев. И му казах: „Д-р Желев, сега сме трима души, които са най-важни в България. Страната ни е в трудно положение, трябва да бъдем непрекъснато на едно и също мнение по основните проблеми на страната и затова предлагам всеки понеделник в 8 часа сутринта, ако искате и от 7, да се събираме на закуска Жан Виденов, вие и аз. И да обсъждаме какво ще правим през седмицата, ще споделяме какви са проблемите.“
- И как прие това предложение президентът Желев?
- Засмя се и каза: „Сендов, ние сме врагове, как ще се срещаме?“ Сега е същото, от 30 години нищо не се е променило. Били врагове! Какви врагове са, просто разсъждават по партийному.
- Констатацията, че ни е обзела омраза, че народът ни е разделен не е новина. Но партиите нямат ли основна вина за това състояние?
- Така е, но какво ще стане след 10 години, все така ли ще бъде? Честно ще ви споделя - започвам да мисля, че партиите стават вредни, че трябва да се забранят. Дотам ще го докараме. Каквото каже партията - това е. Спомняте ли си „Партийо, ти си права когато съгрешиш дори“.
Народните представители по конституция гласуват по съвест. Само че каква съвест, ако гласуваш различно от нареждането на партията, ще изхвърчиш. Аз защо напуснах Парламента - нали му бях заместник-председател. Станишев ме натискаше да гласувам, както той каже.
- Сериозно? И какъв беше конкретният повод?
- Казах му тогава, че няма да гласувам за изпращане на български войски в Афганистан. - „Ще, трябва да гласуваш“, продължава той. И реших - щом като трябва да гласувам, вземам си шапката и си заминавам. Сега е още по-страшно. Вижте какво се получава - ще се приема някакъв закон в Народното събрание и те знаят предварително как ще се гласува. Ами защо трябва въобще да се гласува, това е безпредметно, обезсмисля се всичко, парламентът - също. Но това не е само в България. Каква е тази демокрация, партокрация!
- Академик Сендов, ще ви нарекат романтик в политиката. Мислите ли, че това изобщо може да се промени - вижте как всички са като войници на партията си.
- Политиката днес се налага със сила. Народните представители трябва да си говорят помежду си, а не да се ругаят непрекъснато. А какво е сега - момчета заядливи, така не може! Министър-председателят трябва винаги да говори уважително за президента и обратно. Ако имат проблеми, да седнат и да си поприказват. А не единият като отиде на едно място, другият да не се появява. Както се казва, народът, като децата, трябва да знае, че мама и татко не се карат.
- Сега Европа е пред изпитание, проблемът с мигрантите създава катаклизми вътре в големите страни членки, а и в останалите. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Когато всеки дърпа чергата към себе си, за каква Европа говорим? Големите решават какво ще правят, а малките да слушат. Свикнали сме да се съгласяваме с началството. Всеки от управляващите в България гледа да докаже, че е добър. А как става това - когато по-големите го потупат по рамото. Не съм скептик по отношение нито на тези, които сега управляват, нито на другите, които са в опозиция. Но нека да намерят начин да дръпнат колата всички заедно. Да намерят пресечна територия, на която всички мислят и теглят към една посока. Това са образованието и науката, възпитанието на обществото, не само на децата.
- При нас е друг проблемът, че партиите, за да поставят някого в листата си, за това като че ли най-много се цени лоялността и верността, попадат и много хора без авторитет.
- Съгласен съм, нещата са свързани. А партиите се изродиха и започват да стават вредни. У нас остана само БСП като партия с минало и корени. Но сега и тя се руши и както е тръгнало, и тя ще свърши. Защо трябва да си реже корените, може ли без авторитетни личности в партията?
- Напоследък много от партиите използват патриотизма за различни цели. Възраждането му не само у нас, но и в цяла Европа е на ход. Група хора обаче смята това за популизъм, за остаряло и демоде. Добре ли е днес да си патриот?
- Смятам, че България е една велика държава, и не трябва да се срамуваме и забравяме това. Патриотизмът не е престъпление, не можеш да не обичаш семейството си, държавата си. За съжаление, някои днес смятат, че колкото повече ругаеш България, толкова си по-интелигентен. Представяте ли си каква глупост е това.
Нашият гост
Академик Благовест Сендов е математик, политик и дипломат. Роден е през 1932 г. в Асеновград. Ректор на Софийския университет (1973-1979 г.), председател на БАН от 1988 до 1991 г. През 1990 г. участва като един от тримата независими в работата на Кръглата маса. Председател на 37-ото народно събрание (1995-1997 г.). Депутат от левицата в няколко парламента. Посланик на България в Япония от 2003 до 2009 година.