Защо САЩ са империя в състояние на краен упадък
Фиаското в Афганистан, което ще се превърне в хаос със светкавична скорост през следващите няколко седмици и ще осигури връщането на талибаните на власт, е още един признак за края на американската империя.
Тези две десетилетия на бойни действия и трилион долари, които ние похарчихме в една от най-бедните страни на земята, и тези 100 000 войници, изпратени там за завладяването на Афганистан, високо технологичните устройства, изкуствения интелект, кибервойната, дроновете Reaper, въоръжени с ракети Hellfire и бомби GBU-30, дроновете Global Hawk с камери с висока разделителна способност, екипите за специални операции, съставени от елитни рейнджъри, тюлени и командоси от ВВС, тайните затвори, изтезанията, електронният шпионаж, спътниците, щурмоваците, наемните армии, наливането на милиони долари за подкупването на местния елит и обучението на 350 000 човека в афганистанската армия, която никога не прояви волята си за бой, не успяха да победят 60 000 човека от партизанската армия, която се финансираше от производството на опиум и изнудване.
Както във всяка империя, която е в състояние на окончателен упадък никой няма да носи отговорност за това поражение или за всяко друго поражение - в Ирак, Сирия, Либия, Сомалия, Йемен или другаде... Нито генералите, нито политиците, нито ЦРУ, нито другите специални служби, нито дипломатите, нито пристрастните придворни от пресата, които служат като мажоретки в интерес на войната, нито отстъпчивите учени и специалистите по региона, нито отбранителната индустрия.
В крайна сметка империите са машини за колективно самоубийство. В късната империя въоръжените сили стават неуправляеми, не подотчетни, способни безкрайно да поддържат самите себе си - без значение колко неуспехи, грешки и поражения са нанесли на гръбнака на нацията или колко пари са ограбили, и докарали своите съграждани до просешка тояга и оставили държавните институции и физическа инфраструктура в състояние на разруха.
Човешката трагедия, според Института Уотсън към университета Браун, е че най-малкото 801 000 души са били убити при пряко военно насилие в Ирак, Афганистан, Сирия, Йемен и Пакистан, а 37 млн. души станаха преселенци в Афганистан, Ирак, Пакистан. Йемен, Сомалия, Филипините, Либия и Сирия и сведени до игнорирана забележка под черта в някоя страница.
Почти всички от приблизително 70 империи, съществували през последните 4 000 години, включително гръцката, римската, китайската, османската, хабсбургската, империята на Германия, империята на Япония, британската, френската, холандската, португалската и съветската империи, се сринаха от една и съща оргия на военните глупости. Римската република по времето на своя разцвет е съществувала само 2 века. Ние трябва да се разположим в някакво подобно време. Ето защо в началото на Първата световна война в Германия Карл Либкнехт нарече немските военни, които го хвърлиха в затвора и след това го убиха, „вътрешния враг“.
Марк Твен, беше отявлен противник на опитите да се сеят семената на империята в Куба, Филипините, Гуам, Хавай и Пуерто Рико, и написа въображаемата история на Америка през ХХ век, където нейната „жажда за завоюване“ унищожава „Великата република“... защото потъпкването на безпомощните в чужбина е естествения процес да се научи завладяващата нация да понася същото с апатия и у дома си, а много хора, които аплодираха потискането на свободите на другите хора, преживяха същото, за да изстрадат своята грешка".
Твен знаеше, че при окупация на една чужда държава, целта е само да се обогати управляващия елит, а окупираното население се използва като лабораторни плъхове за подобряването на методите за контрол, които скоро ще мигрират обратно в родината си. Бруталната практика на колониалната наказателна политика във Филипините, която включваше обширна шпионска мрежа, заедно с рутинни побои, изтезания и екзекуции, стана модел за централизираната вътрешна полиция и събиране на разузнавателна информация в САЩ. Израелската индустрия за оръжие, наблюдение и безпилотни летателни апарати тества своите продукти върху палестинците.
Известна тъмна ирония е, това че американската империя, е водена от съветника по националната сигурност на Джими Картър, Збигнев Бжезински, който създаде целия този бардак в Афганистан. Бжежински ръководеше тайната операция на ЦРУ за милиарди долари за въоръжаване, обучение и оборудване на талибаните в борбата им със Съветите. Тези тайни усилия засенчиха светската демократична опозиция и осигуриха господството на талибаните в Афганистан и разпространението на техния радикален ислям в съветска Централна Азия след изтеглянето на съветските войски.
Години по-късно американската империя откри, че се опитва отчаяно да унищожи своето собствено творение. През април 2017 г., като класически пример за този вид абсурдни отмъщения, е как САЩ хвърлиха „майката на всички бомби” - най-мощната конвенционална бомба в американския арсенал - върху пещерния комплекс на Ислямска държава (ИД) в Афганистан, в строителството и укрепването на който ЦРУ инвестира милиони долари.
Терористичните атаки от 11 септември 2001 г. не представляваха екзистенциална заплаха за САЩ. Те нямаха никакво политическо значение. Те не нарушиха баланса на световните сили. Те не бяха акт на война. Това бяха актове на нихилистичен терор.
Единственият начин да се борим с терористите е да ги изолираме в рамките на техните собствени общества. Аз бях в Близкия изток като кореспондент на New York Times след тези атаки. Голяма част от мюсюлманския свят беше шокиран и възмутен от тези престъпления срещу човечеството, извършени в името на исляма. Ако имахме смелостта да признаем нашата уязвимост, да разберем, че това е разузнавателна, а не конвенционална война, тогава днес щяхме да бъдем много по-сигурни. Тези тайни войни, както израелците показаха, когато проследиха убийците на своите спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. изискват, месеци, дори години на работа.
Но тези терористични атаки дадоха на управляващите елити, които жадуваха имат контрол над Близкия изток, особено над Ирак, нямаха нищо общо с тези атаки, а бяха само оправдание да се извърши най-голямата стратегическа грешка в американската история и това е да се нахлуе в Афганистан и Ирак.
Архитектите на войната, включително и тогавашният сенатор, Джо Байдън, знаеха малко за страните, в които нахлуваха, не разбираха границите на индустриалната и технократската война или неизбежния ответен удар, в резултат на което САЩ щяха да бъдат охулвани в целия мюсюлмански свят. Те вярваха, че могат да насадят клиентелистски режими в целия регион и да използват приходите от иракското петролно производство, - в края на краищата войната в Афганистан щеше да приключи след няколко седмици - за да покрият разходите за възстановяване и магически да възстановят американската глобална хегемония. Но всичко се случи точно наобратно.
Нашествието в Ирак и Афганистан, бомбадирането на села и градове с осколочни бомби, отвличането, изтезанията и лишаването от свобода на десетки хиляди хора, използването на дронове за да сеят ужас и терор от небето - всичко това възроди дискредитираните радикални джихадисти и стана мощен инструмент за тяхното вербуване в борбата срещу американските и натовските сили. Ние бяхме най-доброто нещо, което някога можеше да се случи на талибаните и Ал Кайда.
В структурите на властта нямаше особени възражения срещу тези набези. Конгресът гласува с 518 срещу един гласа, и даде възможност на президента Джордж Буш да започне войната. Само конгресмена Барбара Лий беше единствената, която изрази своето несъгласие. Тези от нас, които се противопоставиха на идиотизма на предстоящата кръвожадност, бяха оклеветени, лишени от медийните си платформи и хвърлени в пустинята, където повечето от нас и досега все още са. Тези, които ни продадоха тази война, си запазиха своите мегафони като награда за обслужването на империята и военно-промишления комплекс. Нямаше значение колко цинични или глупави са били те.
Историците наричат саморазрушителния военен авантюризъм на по-късните империи „микро милитаризъм“. По време на Пелопонеската война (431-404 г. пр.н.е.) атиняните нахлуват в Сицилия, губят 200 кораба и хиляди войници и предизвикват бунтове в цялата империя. Великобритания нападна Египет през 1956 г. след спор за национализацията на Суецкия канал и беше унижена, когато трябваше да изтегли войските си, и да затвържди статута на арабските националисти като Гамал Абдел Насър.
„Докато империите растат те често са разумни, дори рационални при използването на военна сила за завладяването и контрола на отвъдморските владения, но империите в упадък са склонни към лошо замислени прояви на власт, мечтаейки за смели военни майсторски удари, които по някакъв начин ще компенсират загубения престиж. и власт“, пише историкът Алфред Маккой, в своята книга ''В сенките на американския век: Възходът и спадът на глобалната мощ на САЩ''. „Често ирационалните дори от имперска гледна точка, тези микро милитаристични операции могат да доведат до огромни разходи или унизителни поражения, които само ускоряват настъпващия процес“.
Смъртният удар по американската империя, пише Маккой, ще бъде загубата на долара като световна резервна валута. Тази загуба ще потопи САЩ в тежка и продължителна депресия. Това също ще доведе до значително намаляване на глобалното военно присъствие.
Уродливата, окаяна физиономия на империята, със загубата на долара като резервна валута, ще стане позната и вътре в страната. Мрачният икономически пейзаж с неговия упадък и безнадеждност ще ускори развитието на безброй насилствени и самоунищожителни патологии, включително масовите стрелби, престъпленията от омраза, предозирането с опиати и хероин, болезненото затлъстяване, самоубийството, хазарта и алкохолизма. Държавата все повече ще се отказва от фикцията за върховенството на закона, и ще разчита единствено на милитаризирана полиция - по същество вътрешно окупационни армии - както и на затвори, в които вече се държат 25 % от затворниците в света, въпреки че САЩ са по-малко от 5 % от населението на света.
Нашата смърт вероятно ще дойде по-бързо, отколкото си я представяме. Когато приходите спадат или се сринат, посочва Маккой, империите стават „крехки“. Една икономика, силно зависима от огромните държавни субсидии за производството главно на оръжия и боеприпаси, както и за финансиране на военния авантюризъм, ще изпадне в шок със силно обезценения долар, който вероятно ще падне до една трета от предишната си стойност. Цените ще се повишат рязко заради рязкото увеличение на цената на вноса. Реалните заплати ще намалят. Девалвацията на държавните облигации ще направи плащането на огромните ни дефицити обременително, а възможно и неосъществимо.
Нивото на безработица ще се повиши до нивото на Голямата депресия. Програмите за социално подпомагане заради съкращаването на бюджета ще бъдат рязко съкратени или отменени. Този мрачен свят ще подхранва яростта и хипернационализма, които доведоха Доналд Тръмп в Белия дом. Това ще даде началото на авторитарната държава за да поддържа реда и, очаквам и на християнизирания фашизъм.
Инструментите за контрол извън външните граници на империята, които вече са част от нашето съществуване, ще станат повсеместни. Масовият шпионаж и наблюдение, премахването на основните граждански свободи, а паравоенната полиция, ще е оправомощена да използва безразборно смъртоносна сила, да използва дронове и спътници, за да ни шпионира и плаши, а цензурата в пресата и социалните медии, до болка позната на иракчаните или афганистанците, ще стане позната и в Америка. Ние няма да сме първата империя, която ще има подобна съдба.
Това е познатият край. Империализмът и милитаризмът са отрови, които ликвидират разделението на властите, предназначено да предотвратява тиранията и така ще унищожат демокрацията. Ако тези, които са организирали тези престъпления, не бъдат изправени пред съда, а това означава организиране на продължителна масова съпротива, тогава ние ще платим тази цена. И можем да я платим много скоро, заради тяхното високомерие и алчност.
Авторът Крис Хеджис (Christopher Lynn Hedges) е американски журналист. Лауреат на наградата Пулитцер за 2002 година, съвместно с неговите колеги от '''Ню Йорк таймс''. Работи като кореспондент над 20 години в повече от 50 страни в Централна Америка, Близкият Изток, Африка и на Балканите. Автор е на няколко книги. Водещ е на програмата RT On Contact.
Източник: https://scheerpost.com/2021/07/26/hedges-the-collective-suicide-machine/
(Превод за „Труд” – Павел Павлов)