Чалгата на улицата и в Парламента са като брат и сестра
Цените ще товарят българския народ, но в един момент ще му писне
В Австрия, Чехия и Словакия никой не пипа паметниците на Освободителите
Трябва да държим пълен неутралитет и да правим възможното да спре войната
Мая Нешкова и Кирил Икономов са сред най-обичаните музикални семейства у нас. Двамата са заедно вече повече от 45 години, като за това време никога не са се карали сериозно. Съдбата ги среща, когато Мая е избрана за постоянен солист в създадения от Кирил Икономов оркестър - „Благоевград“. В него са се изявявали като гост-солисти имена като Емил Димитров и Йорданка Христова. Успехът на бенда и новата му звезда е толкова голям, че те правят турнета не само у нас, но и в Сърбия, страните от бившия Съветски съюз и Западна Европа. Популярността им у нас е огромна и Мая става единствената изпълнителка, която изнася концертите си на стадиони. През 1987-ма г. Кирил Икономов става носител на „Гран при” на музикалния фестивал в Улан Батор - за най-добър гост диригент. Пак там, Мая Нешкова взема „Гран при” за изпълнение по негова музика. През 2001 г. Мая е отличена с награда за цялостно творчество на Международния фестивал „Еврофест“ в Скопие, а през 2006-та година Маестрото печели „Гран при” Филиграни - за песен. Композиторът има успехи не само в поп музиката, но и с авторските си симфонични концерти със Софийската филхармония. Мая и Кирил оставят за поколенията не само прекрасни песни, но и църквата „Успение Богородично” в местността Бачиново, Благоевград. Двамата са родители на близначките Весела и Йоана, които са наследили музикалния им талант.
- На 12-ти февруари, ви предстои голям концерт в Зала 1 на НДК, по повод 70-тия юбилей на Кирил Икономов. Какво сте подготвили за вашите почитатели и ценителите на хубавата шлагерна музика?
Кирил: Този концерт е една ретроспекция на моето творчество и един хубав празник, както за мен, така и за всички мои почитатели. Палитрата от гост-изпълнители ще е голяма – елита на България. Ще бъдат Мая, Йорданка Христова, Веско Маринов, Братя Аргирови, Петя Буюклиева, Янка Рупкина, Нелина, Евгени Минчев, Паскал, Валентин Велчев, Лика Ешкенази…, както и децата ни Йоана и Весела. Ще има и нови песни. Шкумбата също ще е голяма изненада за публиката.
Мая: Аз се надявам, че заедно с всички колеги и приятели ще успеем да направим истински празник за юбиляра и за публиката. Ще има и някои специални изненади. В момента тече усилена подготовка за концерта, а нашият бивш пианист Александър Александров дойде специално от Канада и сега в студиото буквално ври и кипи.
- На какво се дължи това, че вашите песни се пеят вече няколко десетилетия, докато повечето днешни хитове са еднодневки?
М.: На дълбочина, упоритост и познание. Ние влагаме в песните такива неща, че хората да има какво да откриват в тях и занапред. Днес може да не откриеш една наша песен, а утре да се питаш - как не съм я открил, тя е точно за мен! Не се влияем от модерни течения и еднодневни звучения, ние сме си ние – натурални и истински, влагаме душа, сърце, любов и нашата житейска философия и може би там е разковничето. При нас музиката е поставена на всички възможни необходими нива, в комбинация с талант и умение.
К.: Една звезда не изгрява за един ден, зад нея има дълго присъствие и труд, а звездите, които стават известни за един ден – отлитат, още не са излетели и вече са изгорели, защото нямат зад себе си минало. Трябва да имаш и баланс, за да си стъпил здраво на земята.
- Бихте ли споделили интересна история, свързана с някоя от вашите най-популярни песни?
К.: Най-интересна е историята на „Щастие с пари не се купува“. Имах навремето неблагоразумието да се занимавам със селско стопанство и в Ямболския край засях много декари с царевица. Очаквах да получа рекорд, според агронома щеше да има поне 700 кг. добив на декар, но годината беше изключително сушава и като стана юли, питах пак агронома, а той: „Няма да са 700, ще са 400!“ В края на август вече ми каза, че не е добре положението, но с едни 300 кг. ще влезем в баланса. В един момент, агрономът изчезна… Обадих се да дойдат комбайни, за да ожънат и в крайна сметка от над 1000 декара бяха събрали общо 7 тона царевица! Комичното е, че поръчах за комбайнерите бира, кебапчета и кюфтета, а после ги попитах какво им дължа за работата, а те: „Царевицата, ако остане за нас, и още малко трябва да доплатите, за да е точна сметката!“ Така останахме с моя шофьор сами в полето и после написах „Щастие с пари не се купува“! Мая остана без царевица, но написах нова песен! (Смеят се.) Тогава тя ми каза: „Върши това, за което си роден.“ Ние, с Йото Петков, акад. Тагавов и братя Павлови първи понесохме ударите в земеделието, но те продължиха. Още тогава – през 93-та, се разбра, че не трябва да има родно земеделие и животновъдство. Спряха фуражните заводи, появиха се луди крави, после нещо по прасетата, сега чумата по овцете… Преди ние бяхме номер едно в земеделието и на 26-то място в света по икономически растеж, бяхме пример за всички, а сега…
М.: Била съм младо момиче, когато за първи път отидох в Източна Германия, която тогава беше за нас като Западна и единствената опашка, която видях в един плод и зеленчук беше за българско грозде! Изнасяхме за много страни, но днес това остана в миналото.
- А какво мислите за това, че по празниците се говореше главно за коледни подаръци и намаления, вместо за същината – Рождество Христово и християнските ценности?
М.: В една обстановка, в която всичко е продадено, единствения начин да се справим с това е личният пример - ние вкъщи спазваме всички християнски традиции. Това са средствата, с които можеш нещо да направиш, защото при една продадена национална политика, искат да се промиват мозъците и да се търси само материалната страна, а от духовната да се абдикира. Също така, ние пеем за ценностите във всички песни и това е нашия начин да се противопоставим на това, което се опитват да правят с тази евроатлантическа политика.
К.: Много от политиците объркаха евроатлантизма и се хващат на тази въдица, но какво нещо е българинът – той пак ще се изправи, в това съмнение няма. Вече виждаме какво се случва – децата, които са добре възпитани - играят хора от сутрин до вечер, а това, което е слабото - праска кючеците наляво и надясно. Най-жалкото е, че политиците удрят дори повече кючеци, защото чалгата на улицата и чалгата в Парламента са като брат и сестра. Липсват имена като Стефан Савов, Петър Дертлиев, Йордан Школагерски – политици та политици! Днес такава е официалната политика, но народът си е вярващ, той се радва на новия Патриарх и на това, че църквата отново се съживява. Народът си вярва, който не вярва да си събува гащите и да заминава където му е мястото… Въпреки всичко, политиците също са добре дошли на нашия концерт - ще ги нахраним духовно и с любов.
- Кои събития ви вълнуваха най-силно през изминалата година?
К.: Много ми е мъчно, че братски страни водят война помежду си, в които ние сме пътували без граници - в Украйна и в Русия, а в един момент да се сбият и ние да подклаждаме огъня - на единия брат да даваме ножа в ръцете, за да наръга другия брат – България винаги е на грешната страна. Трябва да държим пълен неутралитет и да направим всичко възможно, което е по силите на нашата малка държава, но с огромна духовна сила - да се омекотят нещата и да спре това кръвопролитие.
- Съгласни ли сте с Мими Иванова и Йорданка Христова, че и на нас ни трябва един политик като Виктор Орбан?
К.: Абсолютно точно са го казали. Не само унгарците, сърбите също са за пример. Навремето Гърция не даде коридор да се бомбардира Сърбия, а ние българите дадохме, но сърбите са велик народ - бомби падат, а те пеят на моста – това е народ с кауза, с минало и с бъдеще.
- Мислили ли сте, ако трябваше да разчитате само на пенсия – как щяхте да се справяте?
К.: Ако трябва да се разчита само на пенсия – работата отиде... Никой не се интересува за нас, но сега 125 артисти получихме пенсии по 500 лева. Преди това нищо! Това са пожизнени пенсии – питам се, защо не го направиха тези, за които навремето скачахме и гласувахме – БСП и СДС, само ползваха артистите и ги изхвърляха, а Бойко Борисов поне това направи. Бойко и Фандъкова направиха много за София и културата на столицата. Не прочетох и не видях някой от тези 125 души да благодари на Бойко Борисов – аз искам да му благодаря за това, което направи!
- Вие сте работили с големия Емил Димитров. Какво си спомняте от това време и какво не предполагат хората за него?
К.: Емил Димитров беше щатен при нас - в оркестър „Благоевград“. Ние бяхме провинциален оркестър за пример в България. Тогава беше прецедент това Мая да пълни залите навсякъде и да имаме по два-три концерта на ден! Така че, имаше доста кандидати и много напъване за оркестъра, а името на Емил Димитров изпъкваше най-много и той стана втория вокалист при нас, заедно с Мая. Може би хората не знаят за него, че Емил, за да е Емил, имаше едно име -Васил Андреев, който го пазеше и го качи на най-високите етажи в популярната музика у нас и в чужбина. Васил беше изключителен поет - текстът на „Моя страна, моя България“ е негов, поклон и на двамата. През оркестъра минаха почти всички изпълнители и артисти, като гости, и няма да забравя хубавите вечери, които сме карали с тях. Например, бай Георги Парцалев какъв стимул и пример беше за нас - да гоним този великан и ние да се стремим към това, което той прави. Имали сме щастието и привилегията да работим и с повечето големи имена в България – Хачо Бояджиев, Ласка Минчева, д-р Младенов, Павел Матев, Евтим Евтимов, Тончо Русев, Митко Симеонов, Вили Казасян, Блага Димитрова – ние с Мая сме единствени, за които тя специално написа текст – за песента „Дом и свят“!
- Тъжно ли ви е, че много от младите не познават тези имена и липсва приемственост между поколенията?
К.: Преди време гледах как питат едни деца коя е Людмила Живкова, а те казват, че е фолкпевица?! А колко от тях знаят Невена Коканова? При нас имаше приемственост и гледахме към по-големите и успешни артисти с любов и уважение. Бяхме изключително близки приятели с Мирослав Миндов, който играеше Бойчо Огнянов в „Под игото“, а сега кой знае за него… Мая взимаше при него уроци по дикция. Той беше единственият роден актьор, завършил „дикция“ в Кралската академия, при това в „суровия“ комунистически режим! Тогава се изпращаха да учат в чужбина кадърни хора, а не мекерета, които да крадат и да ни правят за резил.
- Коя е вашата най-голяма болка за България?
К.: Това, че нашите родители си отидоха с голяма болка, защото цял живот се трудиха и правиха всичко ние да се изучим и израснем, а изведнъж всичко около нас се срина и родителите на нашето поколение си отидоха с мъка - това е най-голямото престъпление. Иначе съм оптимист и пиша само оптимистични неща. Гледаме да отправяме добри послания, но светът се управлява от политици и се моля на Господа да им даде разум, за да може света да си отдъхне и да живее свободно. Уважавам Тръмп и имам надежда, че с Путин ще си подадат ръце и всичко ще тръгне в друга посока!
- Според вас, трябва ли да има вероучение в училищата?
М.: Абсолютно съм за! Имаме една песен „Простете ни, дечица“, защото ние сме тези, които водим децата си - те са чиста почва и трябва да им дадеш надежда и вяра. Дядо Натанаил, когато беше митрополит на Неврокопска митрополия, водеше в Хаджидимовския манастир школа за деца, в която изучаваха вероучение и резултатите бяха невероятни.
- Случвало ли се е някакво чудо във важен момент от живота ви?
М.: Живеем в трудни времена и всеки ден от живота го имам за чудо. Не случайно, посланията в песента ни „Рожден ден“ са, че животът е чудо и трябва да живеем с това чувство ежедневно, ако не - ще виждаш само лоши неща и ще вървиш надолу. На мен лично са ми се случвали много чудеса – да имам такива прекрасни родители, да се родя в такова фино, нежно семейство, с богата душевност и много любов, а след това да срещна Кирил и така да напаснем светогледа си, че да създадем красиви песни и две деца. По пътя на живота си сме срещали чудеса. Когато Кирил се занимаваше със земеделие, започнахме като мохикани да спасяваме елитни стада от ликвидационните съвети, защото ги разпродаваха и като се роди първото теленце от спасените го кръстихме Кирчо! Стана огромен бик, който обещахме на Свети Иван Рилски, а след това се случи личното ни чудо, което ни подари Господ – родиха се дъщерите ни. Освен на Рилския манастир, съм виждала чудеса и в Хаджидимовския манастир, където съм кръстена и има чудотворна икона на Свети Георги.
К.: Вярваме в чудесата, вярваме в Бога.