За политическата недалновидност на официалните ни власти
Българските официални власти отново показаха историческа недалновидност и политическо късогледство. Дни преди междуправителствената среща във Варна между Руската федерация и Република България, посветена на решаване на важни въпроси за българската държава, като проекта АЕЦ „Белене“ и продължението на газопровода „Турски поток“, нашето Външно министерство излезе с много остра позиция за културна проява, която никой не е видял и още не знае какви са съдържателните u параметри. И тази позиция, пълна с едностранни квалификации и фрази като „съветски щикове“, в 2019 г. звучи много остаряло и ретроградно. Поводът за тази необоснована и нелогична реакция на МВнР е изложбата, посветена на 75-годишнината от освобождението на страните от Централна и Източна Европа от нацизма, която ще бъде открита в Руския център на 9 септември.
В нея политиците ни пишат следното: „...Щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.“
Ето как за пореден път се използват идеологеми, извадени от контекста на съществуващата реална политическа ситуация и споразумения между тримата големи в онези години - Съветския съюз, САЩ и Великобритания. Учудващо звучат такива термини, казани с лекота, като „окупация“, „репресии“ и други подобни.
През последните две години четем и слушаме едни и същи фрази, които отдалечават и трансформират по неправилен начин историческата истина. За пореден път имаме доказателство за силна и последователна агресия на управляващите политически кръгове, както в България, така и в други източно-европейски държави, типичен пример е Полша, които се опитват да преиначат историята. За Варшава е ясно, но София, която досега е показвала умереност и баланс по отношение на Москва, в момента абсолютно необосновано поставя държавата ни в напълно неизгодна ситуация, което е в пълен разрез с българските национални интереси.
Исторически факт е, че СССР на 5 септември 1944 г. обявява война на сателита на фашистка Германия - Царство България. Влизането на Червената армия в границите на България и подписаното на 28 октомври с.г. споразумение между България и Съветския съюз преобръща позицията на България във Втората световна война - от сателит на фашистка Германия, тя става част от съюза на тримата големи - Съветския съюз, САЩ и Великобритания.
Второ, когато с лекота се коментира термин като „съветска окупация“ и всичко свързано с него, много целенасочено се премълчават основни факти и се насажда емоционална политическа рефлексия. За пореден път трябва да се каже, че всичко, което се случва след 1944 г., в цяла Европа е част от споразуменията, подписани в Ялта и Потсдам, свързани с преструктурирането на следвоенна Европа. Трябва да припомним два основни факта. Първо, през Централна и Югоизточна Европа преминава Червената армия, чиито военни победи водят до края на Третия райх. Второ, нека да използваме термина „окупация“ по отношение на Англия и САЩ. Да разглеждаме едностранно процесите в Източна Европа, а да забравяме Западна, където на репресии са подложени голям брой хора, работили за хитлеристка Германия, е неуместно.
Когато коментираме България по време на Втората световна война, не трябва да пренебрегваме друг факт. През декември 1941 г. по настояване на Берлин, Рим и Токио всички техни сателити обявяват война на съюзниците на антихитлеристката коалиция Съветския съюз, САЩ и Великобритания. Резултатът от това е, че до април 1944 г. България периодично е бомбардирана от американски и английски самолети. Една от големите бомбардировки е на 10 януари 1944 г., когато половината София е срината със земята. И е повече от странно, че именно на американски пилоти има паметник пред посолството на САЩ в София. Излиза, че ние отдаваме почит на тези, които са унищожавали и убивали български граждани.
Второто, което трябва да се има предвид, е, че в резултат на Втората световна война Западна Германия е поставена под американско-британско-френска окупация. А през май 1949 г. се подписва двустранен договор между САЩ и ФРГ за 150 години, известен като „Канцлер акт“, поставящ Западна, а по-късно и обединена Германия под медиен, финансов и военен контрол. В сходна ситуация е и Япония.
Сега върви битката за истинската история, а не измислената. Позицията на Външно министерство доказва, че ние също сме подвластни на САЩ. И то в момент, когато отново се решава съдбата на България като страна в енергийните проекти, които биха ни ситуирали като устойчива държава в Черноморския регион. По този начин сами се вкарваме в капана на чужди интереси. Тенденциозният коментар за „съветска окупация“ съзнателно елиминира съществуването на американско влияние сега, което не дава възможност на България да защитава своите национални интереси. А те пак са свързани с руски енергийни проекти. Русия дава газа и нефта, а не Щатите.
Политиците да оставят историята на историците
Апелът на историците към недобросъвестните и конюнктурни политици е да оставят историята да бъде изследвана, анализирана и обяснявана от професионалисти. Това са хора, които работят с документите, при тях няма предвзета теза и те се стремят да бъдат коректни, обективни и да дават историческата истина. Оставете историята на историците, но истинските, а не на политизираните, конюнктурните и поръчковите.