Международният панаир в музей „Етър“ съхранява и популяризира занаятите

Цеца Дамянова е носител на наградата „Сребърна хлопка“ от Майсторската надпревара по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе в музей „Етър“ от 1 до 3 септември. Тя получи и финансов стимул в размер на 1 500 лева и право на изложба базар. Майсторската надпревара през 2023 година бе в занаята куюмджийство (изработване на бижута от метал, в конкретния случай от сребро) и в нея участваха майстори от пет държави – Малта, Турция, Румъния, Северна Македония и България. 

Специалната награда на Община Габрово, придружена с финансов стимул от 1 200 лева, бе връчена на Антъни Боничи от Малта. 

Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, заедно с 1 000 лева, бе присъдена  на Сакин Яман от Турция.

Традиционната награда на майстора ножар от музей „Етър“ Андрей Андреев получи Виктория Геускенс от Румъния. 
Занаятчиите от Майсторската надпревара изработиха част от сребърна пафта – собственост на Регионален исторически музей–Шумен, и предмет по избор, който представя традициите на техните държави. 

Карина Ампарцумян спечели другата голяма награда – „Бронзова хлопка“, от Националното съревнование на младежи в бижутерски умения, в което участваха представители на Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София и възпитаници на Национална художествена академия от специалност Метал. Младежите имаха задачата да изработят обеца – част от фонда на музей „Етър“. 

Наградите бяха връчени на официална церемония по време на Майсторската вечер.

В XVIII Международен панаир на традиционните занаяти участваха – със специална покана и без заплащане на такса, над 55 майстори от 15 държави. Всеки от тях има принос към съхранението на занаята, който практикува, което е основно изискване на организаторите –Министерство на културата, Община Габрово и РЕМО „Етър“. 

Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ предложи на посетителите възможност да се запознаят и с работата на майстори, които залагат на съвременен дизайн. Те бяха позиционирани в специално пространство, наречено АртЗона, където бяха представени първият съвременен български лулар, привнесъл европейската техника за изработка на лули от Чехия; лютиер иноватор, показващ тънкости при изработката на гъдулки; майстор на арткукли от естествени материали; създател на оригами портфейли и майстор на сухо и мокро плъстене. Инициативата надгражда вече установеното партньорство между музей „Етър“ и визуалния артист и професионален фотограф Росина Пенчева и нейния авторски проект „Ръчно сътворено. Фотографски дневник, документиращ български майстори на редки занаяти“. 

Вдъхновяващата фолклорна програма позволи на професионални и аматьорски състави да представят танцовите си и музикални умения пред многохилядната публика. За първи път Панаирът бе открит официално във вечерните часове на първия ден с участието на Фолклорен ансамбъл „Габровче“, а на следващия ден специален акцент бяха изпълненията на Берковската духова музика.  

Майсторите от изложението базар, освен че демонстрираха и продаваха изделията си, имаха възможност да бъдат отличени за своето участие. За „Най-добре аранжирана шатра“ бе определена тази на Етнографския музей на открито в Тбилиси, Грузия. 

За „Най-добър демонстратор“ единодушно бяха избрани ковачът Георги Манолов от Хисаря и ножарят Ивелин Вощански от град Ветрен. 

Извън регламента, но поради изключителното присъствие, съчетаващо демонстрации, представяне на изделията и личен чар, комисията прие да обяви нова номинация за цялостно представяне, която бе присъдена на тъкачката от Пловдив
Елена Драмова.

По време на Панаира бе сключен специален Меморандум за сътрудничество между РЕМО „Етър“ и Малтийската занаятчийска фондация. С този официален документ страните декларират своята воля и ангажираност да обединят действията си за съхраняването, развитието и популяризирането на българските и малтийските традиционни занаяти. Сътрудничеството цели да подпомогне по-широкото информиране на българските и малтийските граждани, както и гражданите от други държави, с богатството на нематериалното културно наследство в Република България и Република Малта.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Веселина Ангелова, кореспондент на "Труд" във Велико Търново

Този уебсайт използва "бисквитки"