“Не се страхувам от Реджеп Ердоган. Не повече отколкото от една песъчинка”. Това заявява Мерал Акшенер – лидер на турската Добра партия, която има най-голям шанс да надвие президента Реджеп Ердоган, ако успее да стигне до балотаж с него след вота на 24 юни.
“Искам да се обърна към г-н Ердоган”, пише в туитър Мерал Акшенер (61 г.), подигравайки се с дългите речи на държавния глава. “Приятелю, моля замълчи за момент, прекарай малко време със семейството си, постой у дома, почини си. Поеми дъх, за да можем и ние, и Турция да си почине”.
На пръв поглед никой не би си позволил да държи подобен език на Реджеп Ердоган, който е на крачка от абсолютната власт в Турция след референдума за конституционни промени миналата година. Още повече, че последните сондажи дават на Ердоган абсолютна преднина пред всякакви, потвърдени или не, съперници.
Скорошна анкета сред близо 4000 гласоподаватели му отрежда 43,5% на предсрочните президентски избори след месец. А на Акшенер би взела едва 18,3 на сто. Ново проучване от тази седмица обаче показа, че при евентуален балотаж, ако Ердоган не получи над 50%, разликата между двамата е едва 3,8% в негова полза. Друг сондаж от март му даде едва 1% преднина.
Още през януари Акшенер прогнозира, че Ердоган ще изтегли планираните за догодина президентски и парламентарни избори, вероятно за 15 юли т.г., когато се навършват 2 години от неуспешния преврат срещу президента. Явно той обаче е решил да не чака дотогава.
Мерал Акшенер е родена на 18 юли 1956 г. в Измит, северозападната провинция Коджаели. Родителите й са от Солун и са сред стотиците хиляди изселници, които напускат Гърция през 1923 г. Учи история в Истанбулския университет и социални науки в Мармара, защитавайки докторат. Преди да влезе в политиката е лектор в няколко висши учебни заведения.
През 1995 г. е избрана за депутат от Истанбул от понастоящем несъществуващата дясноцентристка Партия на истинския път. Година по-късно е вътрешен министър, но “кадифен” военен преврат сваля правителството на Неджметин Ербакан. През 1999 г. отново е избрана за депутат, а през 2007 г. вече е заместник-председател на парламента, но от евроскептичната Партия на националистическото действие, която е свързвана със сочената за неофашистка организация “Сивите вълци”. В нея остава до миналия октомври, когато основата собствената си и по-умерена Добра партия. Причината за разрива й с лидера Девлет Бахчели е неговата подкрепа за конституционната реформа на Ердоган, която ще даде безпрецедентни правомощия на новия президент. Преди това подема кампания срещу инициативата на президента за конституционни промени, която не се увенчава с успех. Повежда фракция от дисиденти сред националистите, но не успява да свали Бахчели от лидерския пост. И съответно е изгонена от партията.
В първата си реч след основаването на Добрата партия тя я нарича “движение на смелите” и предупреждава, че турската демокрация е в сериозна опасност. “Добрите” запазват националистическите си корени, но се определят като центристи и дясноцентристи, кемалисти и привърженици на членството на Турция в Евросъюза.
Тази седмица Централната избирателна комисия разреши участието на новата формация в парламентарните избори след 2 месеца, след като основната опозиционна лява Републиканска народна партия партия вля 15 депутати в редиците на Добрата партия. Политически формации с 20 и повече депутати имат свои парламентарни групи и автоматично им се признава правото за участие в избори.
“Нашите приятели няма да останат в историята като депутати, които са напуснали партията си, а като герои, които са спасили демокрацията”, каза говорителят на левицата Бюлент Тезджан.
Акшенер казва, че е готова за оставането на 3 млн. сирийски бежанци в страната, но в същото време изразява неуточнени опасения от това присъствие. Застъпва се за правата на жените, разчитайки на техния вот. И за разлика от лявата опозиция се опитва по всякакъв възможен начин да превърне Добрата партия в реална алтернатива на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, като същевременно намалява идеологическата разлика между двете политически сили.
Според наблюдатели обаче, с крайнодесните си националистически корени, Акшенер едва ли ще бъде лидерът, който ще сложи край на социалното и политическо разделение в Турция.
Референдумът показа, че Турция е разделена
Реджеп Ердоган остава най-популярният турски политик, но референдумът през април 2016 г. показа, че страната е силно разделена. Тогава новите безпрецедентни правомощия за президента бяха одобрени с 51,41% срещу 48,59 на сто от гласовете. И Мерал Акшенер има уникалния шанс да получи подкрепа не само от крайнодесни националисти, но и от либерали и центристи, които са недоволни и разочаровани от Ердоган.
Тя се заканва да върне парламентарната система и отчаяно разчита, че нейната Добра партия ще получи подкрепата и от двата лагера, на които е разделена страната.
ЗА НЕЯ
Прогнозите й се сбъдват
Мерал Акшенер беше моя студентка. Тя никога не се предаваше. И неизменно постигаше всичко, което си беше намислила. Никой не можеше да я спре. Нейната пробивност ще й бъде от голяма полза в политиката. Тя е истинска патриотка, а прогнозите й почти винаги се сбъдват.
Юсуф Халачоглу, проф. по история пред “Дойче веле”
Кошмарът на Ердоган
Мерал Акшенер е ревностна мюсюлманка, но се обявява за разделяне на държавата от религията. Националистка, която е за прозападна Турция. Последователите й я наричат Асена, митичната вълчица, която може да се превърне в най-големия кошмар за Реджеп Ердоган.
Смятат я за боец и засега маневрите й успяват, тъй като опонентите на президента залагат именно на нея, което показват и социологическите сондажи.
Роман Рей,
швейцарски журналист
Турската Льо Пен
Мерал Акшенер е турската Марин льо Пен: неизвиняващ се националистически трън в петата на правителството. Също като Льо Пен тя планира да увеличи своите поддръжници като промени и смекчи имиджа си. Обещава да защити турската парламентарна система и разделението на властите и възнамерява да приближи партията си към дясноцентристкия политически спектър.
Ция Вайзе, журналистка
на свободна практика
Конкуренция за президента
Доскоро президентът Ердоган изглежда нямаше никаква конкуренция, но Акшенер става все по-популярна. Тя не изглежда като човек или политик, който ще тласне масите в различна посока. Но печели все повече симпатии, включително с антикюрдска реторика. Както и със защитата на светската държава.
Луиз Заман, журналистка, базирана в Истанбул