Мерц е политически вдясно от Ангела Меркел, но това не го прави крайнодесен
Идеологическият дебат се изчерпва до дребни данъчни промени
Докато в българската политика, доколкото тя се решава в България (подсказка – не се), най-интересните събития са свързани с копчетата на Кирил Петков и букетите на Иван Гешев, в Европейската политика се случват тектонични размествания. Които вероятно дори ще имат пряко отражение върху България, най-вече поради това, че Германия е основен търговски партньор, най-могъщата икономика в Европа, а политическите партии и нагласи там – с пряко отражение върху побратимите си у нас.
Както вече писахме веднага след изборите в Германия, Армин Лашет си отива. Това беше ясно на всички, още преди загубата, която беше една предизвестена смърт.
Още при предишния избор (преди Лашет) за лидер на християндемократите – Анегрет Крамп-Каренбауер, беше ясно, че се търси просто по-млада версия на Меркел.
Армин Лашет олицетворява точно това – и германците го видяха. Видяха, че не се предлага абсолютно никаква ревизия на грешните решения, че се търси просто начин Меркел да остане на власт, дори след пенсионирането си. Далеч по-добрите варианти – Мерц и Зьодер (лидер на сестринската, баварска ХСС) бяха оставени на скамейката, поради това, че адресираха грешките на Меркел, а не бяха нейни идентични аватари. Всичко това се случи по един изцяло демократичен начин с вътрешни избори – ХДС станаха архитекти на собственото си унищожение.
След предвидимата, но не по-малко тежка загуба и правителство съставено от леви, крайнолеви и либерали, ХДС се сетиха, че е необходима промяна.
Кой е Фридрих Мерц?
Фридрих Мерц, адвокат, е на 66 години, роден в Западна Германия. През политическата си кариера е бил евродепутат (1989-1994), депутат в Бундестага (1994-2009 и 2021). В периода между 2009 и 2018 работи в редица частни компании.
Това е третият опит на Мерц да застане начело на ХДС. Първата му загуба беше през 2018 срещу Анегрет Крамп-Каренбауер. В началото на 2021 изгуби вътрешните избори на Християндемократическия съюз срещу Армин Лашет. Преди няколко дни обаче, взе своя реванш и стана председател в конкуренцията на Норберт Рьонтген и Хелге Браун.
И двамата му конкуренти се позиционираха като „наследници на Меркел“, докато Мерц, за пореден път обеща раздяла с центристката (по негови думи) политика на дългогодишния канцлер. Победата на 17 декември беше съкрушителна – 62,1% при над 400 000 имащи право на глас. (Гласували са близо 2/3 от тях).
На нов началник и на малко…
Либералните медии побързаха да „предупредят“ за „опасния завой вдясно“, може би дори в „крайно дясно“, който идва в ХДС с избирането на Фридрих Мерц. Което казва повече за въпросните медии, отколкото за новия лидер на християндемократите. Понятието крайнодясно е размахвано като някаква дамга, за всичко, което се отклонява дори малко от кастрираната и специално отглеждана „опозиция“ на либералния ред. Политически дебат няма, а само дребни девиации, единствените допустими в границите, налагани от либералния принципал отвъд океана. Както също вече писахме, единствените, които смеят да излязат извън дискурса, са във Франция.
Макар и вярно, че Мерц е политически вдясно от Ангела Меркел и от нейните некадърни имитации и аватари, това съвсем не го прави крайнодесен (за съжаление). Крайнодясното е превърнато в безсмислена фраза, повтаряна до откат от позьори, медийна проституция, смехотворни академични „авторитети“ и всякакви други организации и личности, които ни пазят от страшните „радикали“.
Същите, които превръщат думите в кухи, безсмислени заклинания – „крайнодясно“, „европейски ценности“ и т.н.
Леко вдясно
Фридрих Мерц е част от „старата школа“ – дори от ерата преди Меркел, която го „изблъска“ извън политиката за дълъг период от време. Реваншът, който взема, има черна сянка над себе си. Успех от третия път, чак на 66 годишна възраст, не е най-доброто начало на бляскава победоносна кариера.
Въпреки това, изглежда Мерц е оценил негативите си, както и тези на партията – загубата на младите в посока левите – Социалдемократите, крайнолевите – Линке, Зелените, либералите и отдясно – към „Алтернатива за Германия“.
Това се вижда от екипа му, с който спечели председателската роля. В него влизат Марио Чая на 46 и Кристина Щумп на 34 г.
Фискалният ястреб Мерц спечели известността си със своята добра и остра риторика, което безспорно ще бъде необходимо в следващите четири години като опозиция за ХДС/ХСС. Основната му линия на критики към новото ляво правителство биха били по линия на свободната икономика и бюрократичната тежест, каквито бяха и основните линии в поведението му досега.
Във външнополитическо отношение Мерц е убеден евроатлантик, в духа на най-ярките представители на това течение, както и поддръжник на близките отношения между Франция и Германия. Критиките му към Доналд Тръмп и лакейското отношение към Джо Байдън, по-скоро са лоша новина за европейския и националния суверенитет. Макар да няма ясно аргументирана позиция за федерализация. От друга страна, поне политиката по отношение на политическата и военна експанзия на Русия и главно икономическа на Китай, ще бъде по-остра. Съвсем различен въпрос е, дали тя ще е истински европейска или имитационна американска.
По отношение на ЛГБТ пропагандата се намира по-скоро в неутрална позиция, която в дългосрочен план е пагубна – или дори по-вредна от директната подкрепа.
Най-голямата му линия на сблъсък с бившия канцлер Меркел беше по отношение на миграцията. Тук вече може да отчетем позитивна точка за Мерц, след последователната му позиция, която доведе дори до неговото сериозно остракиране и брандиране от лявото издание „Политико“ като „германския Доналд Тръмп“.
Като последен позитив може да се отчете, че все пак произходът му е католически, а не протестантски.
Въпреки това:
Не героят, от когото имаме нужда, а този, който заслужаваме
Харизмата на Фридрих Мерц е меко казано въпросителна, а опитите му да се обгради с млади хора изглеждат изкуствени. Извън икономически, където е безспорно далеч по-вдясно от Ангела Меркел и нейните протежета, скок вдясно няма, а само малки стъпки. Заявената червена линия спрямо „Алтернатива за Германия“ също не вещае позитивно бъдеще за християндемократите. С риск да бъдем обвинени в гледане на „харизан кон в зъбите“, сме длъжни да подчертаем, че Мерц е „Не героят, от когото имаме нужда, а този, който заслужаваме“.
Християндемократите са завили толкова в либерално-ляво, сляпо водейки се по чужди политики, че на всяка, дори малка стъпка вдясно, се гледа като на огромна промяна. Идеологическият дебат се изчерпва до дребни данъчни промени и количество мигранти, които да се приемат (как и колко, а не дали).
В това отношение Германия изостава дори от съседна Франция, в която както вече разгледахме, дебатът е жив.
Иначе ентусиазмът от избора на Фридрих Мерц е разбираем, макар и пресилен. Към момента се дължи единствено на това, че все пак не е Ангела Меркел. Или някой от нейните аватари. Мерц е твърде далеч от „крайнодесен“. За съжаление.