За първи път от над 40 години някой, който не се казва Кастро, ще бъде президент на Куба. Мигел Диас-Канел, роден на 20 април 1960 г., получи точно за рождения си ден одобрението на парламента в Хавана да оглави Острова на свободата.
Мигел Марио Диас-Канел Бермудес е обвиняван, че е “агент на статуквото”, който по никакъв начин не възнамерява да промени външната политика на Куба или да осъществи важните икономически реформи в страната – спешна и все по-спорна задача. Още повече, че Раул Кастро, който пое поста от брат си Фидел през 2006 г., ще остане шеф на Компартията.
Освен, че не носи фамилията Кастро, Диас-Канел (58 г.) е далеч по-млад от предшественика си, който пое поста над 70-годишен. Смята възпрепятстването на интернет в родината си, където едва 5% от домакинствата имат достъп до глобалната мрежа, за безсмислено. Обявява се и за по-голяма медийна свобода.
Като цяло е смятан за политик с умерени и прогресивни възгледи, но миналата година се показа като хардлайнер - твърд привърженик на еднопартийната система и на плановата икономика. Видео от миналия февруари, което се появи в мрежата лятото на 2017 г., създаде образ на един крайно консервативен Диас-Канел. В клипа, на закрито партийно заседание, той твърди, че процесът на нормализацията на отношенията със САЩ, иницииран от президента Барак Обама, е просто различен опит за “унищожаване на революцията”. И обвинява посолствата на САЩ, Норвегия, Испания, Германия и Великобритания в “подривна дейност”. Според наблюдатели публикацията на видеото е умишлена и имала за цел да убеди твърдолинейните партийци, че Диас-Канел е подходящ за поста.
Мигел Диас-Канел е роден в град Пласетас, провинция Вила Клара, година след края на революцията, с която Фидел Кастро идва на власт. През 1982 г. се дипломира като инженер по електроника в Централния университет. Отбива военна служба, след което е преподавател в своята алма матер. Като първи секретар на Съюза на младите комунисти е на мисия в Никарагуа, която тогава има ляво и близко до Хавана правителство, а през 1993 г. се отдава изцяло на партийния живот. Година по-късно започва издигнето му и през 2003 г. е първи секретар на Компартията в провинция Олгин. Междувременно се е оженил за съпругата си Марта, с която имат двама сина. В Олгин обаче се запознава с Лис Куеста, която е директор на местния литературен институт. Развежда се и се жени за нея. В момента тя е високопоставен служител в министерството на културата и в още една промяна за Куба се очаква да играе активна роля като първа дама.
През 2009 г. Диас-Канел е назначен за министър на висшето образование - пост, който заема до 2012 г., като става зам.-шеф на Съвета на министрите. Година по-късно - на 24 февруари, Раул Кастро го посочва за свой заместник като вицепрезидент на Държавния съвет, което дава начало на спекулациите, че го готви за свой наследник. Същият ден Кастро, който днес е на 86 г., заявява и че това ще бъде последният му мандат на поста.
Като вицепрезидент Диас-Канел се познава със световни лидери от ранга на руския президент Владимир Путин. Срещал се и със севернокорейския вожд Ким Чен Ун, с японския премиер Шиндзо Абе, с топ дипломата на Евросъюза Федерика Могерини, както и с доскорошния германски външен министър Зигмар Габриел.
Изборът му идва и на фона на дипломатически скандал. В началото на март администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви, че постоянно намалява персонала си в посолството в Хавана с 60%. Тази седмица и Канада обяви, че изтегля семействата на дипломатите си в кубинската столица. Причината за това са необясними симптоми на гадене и неразположение на служителите, включително временна загуба на слух. На фона на твърдения за мистериозни акустични атаки срещу дипломатите Хавана отрече да е замесена в подобно нещо и сътрудничи на водено от ФБР разследване.
Сред най-важните задачи в икономически план пък е унифицирането на валутата – в момента в Куба туристите ползват конвертируемо песо (0,8 евро), а местните жители – кубинско песо (0,03 евро). Проблем е и колапсът във Венецуела, от която Куба внасяше евтин нефт по програма “петрол срещу лекари”.
Затоплянето при Обама доведе много американски туристи на Острова на свободата, които през 2017 г. “наляха” стотици милиони в сектора. Но покрай “акустичния скандал” Тръмп нареди визитите да са в организирани туристически групи, водени от щатски компании.
Фен на “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс”
Мигел Диас-Канел е отявлен фен на ливърпулската четворка “Бийтълс”, на която се възхищава и до днес, а като млад под влияние на рок музиката ходел с дълга коса. Бил изпълнен с огромно въодушевление заради първия голям рок концерт на Острова на свободата - “Ролинг Стоунс” свириха в Хавана през март 2016 г. и Диас-Канел бе част от публиката.
Около 500 000 кубинци имаха късмета да чуят Мик Джагър и компания, чийто концерт бе безплатен. Все пак на Острова на свободата средната месечна заплата е около $30.
ЗА НЕГО
Ще следва курса
на братята
Наследникът на братята Кастро най-вероятно ще следва техния курс. Ще се съпротивлява на натиска и ще е готов да следва съществуващите споразумения със САЩ, ако и админстрацията на Доналд Тръмп е готова да продължи напред.
Карлос Алсугарай, бивш кубински дипломат
Липсва му легитимност
Диас-Канел трябва да работи върху изграждане на своята легитимност, тъй като не се ползва с доверието на масите и не носи името Кастро. Но той няма да бъде лидер със свой дневен ред. Не се очакват някакви драматични промени.
Алана Тумино, шеф на работна група САЩ-Куба
Има позитивни идеи
Очаквам да видя промяна в рамките на съществуващите параметри. Някои от идеите на Диас-Канел определено са позитивни. Например разширяването на обучението по английски език и фокусът върху подобряването на общественото здраве. Но не съм сигурен до каква степен ще може да осъществи собствените си идеи. Готвен е за този пост от години.
Мануел Барсия Пас, професор в
университета “Лийдс”
Търпелив и дискретен апаратчик
Мигел Диас-Канел е модел за апаратчик, който умее дискретно и търпеливо да се катери по стълбицата на кубинската власт под крилото на своя ментор – Раул Кастро. Представител е на генерацията на висши чиновници, родени след края на революцията през 1959 г.
Паулу Паранагуа,
бразилски журналист