Само преди дни съдбата отново се усмихна на Миглена Селишка, която за първи път в кариерата си ликува с европейската титла в борбата при жените. Направи го навръх 24-я си рожден ден на първенството в Рим. А златото имаше особен сладък привкус, тъй като дойде след победа на финала над състезателка от Украйна, от която нашето момиче имаше 3 загуби през миналата година, включително и на континенталния шампионат. Така след трите си евротитли при девойките, Селишка покори и европейския връх при жените в кат. до 50 кг.
Поднесох си възможно най-хубавият подарък за рождения ден - доверява с усмивка Миглена Селишка. - Противничката ми явно очакваше да изляза демотивирана след три поредни загуби от нея, но аз бях много спокойна и уверена в себе си. А до средата на финалната среща не осъзнавах какво се случва. Само гледах да не се отпусна, защото така миналата година си загубих битката, секунди преди края.
В решителната схватка Селишка детронира шампионката от 2019-а Оксана Ливач (Украйна) с 5:3.
И този път основна заслуга за нейния успех има личният й треньор и селекционер на националния тим Петър Касабов. За 9 години този звезден тандем има зад гърба си 12 медала от големи първенства, от тях 4 титли.
Всъщност Миглена можеше да тръгна по друг път. “Исках да тренирам баскетбол, но когато дойдоха да ни записват от спортното училище в Самоков, се оказа че няма такава паралелка, но пък има борба - разкрива Селишка, която е родом от Дупница. - И си казах: “Защо пък да не пробвам?”
А първите си впечатления от този спорт бъдещата шампионка получава от залата в родния си град. Там нейните родители записват по-малкия й брат да тренира. И докато Александър разучава хватките, Меги скача и се премята по дюшеците. Става й интересно да гледа как момчетата се тръшкат по тепиха. А с това се поражда и желанието да опита. Тогава нейната майка, която преди години се е занимавала със спортна гимнастика, тайничко от баща й я записва на тренировки. Все пак е мъжки спорт. Но тайната остава за кратко.
“Когато отидох на първото си републиканско, станах шампионка, хареса ми и реших да продължа - спомня си Миглена. - Оттогава моите родители винаги са ме подкрепяли в това, което правя.”
Така започва всичко. На първото европейско през 2011-а се класира пета, но това я амбицира да тренира още по-усърдно, за да вземе медал следващия път. На един от лагерите пък я забелязва настоящият селекционер на националния отбор Петър Касабов, който тогава предвожда девойките.
“Отличаваше се определено от другите момичета - разкрива наставникът. - Освен невероятни човешки качества, тя притежаваше много добри физически данни, като ориентация, начин на стоене на тепиха и много голяма всеотдайност.”
Така Касабов, който е треньор и в “Левски”, я взима в своя клуб. Само след година Миглена печели първото си отличие от голямо първенство - сребро от европейското за кадетки. След още година стига и до първата си европейска титла в Скопие 2013.
Любопитното е, че тогава Селишка е кадетка, но взима златото във възрастовата група на девойките. “На финала се борех с молдовка, от която бях губила и стана много емоционален финал - разказва националката. - Не очаквах да спечеля. Оттогава числото “4” ми стана любимо, защото се състезавах в категория до 44 кг, а срещата завърши при резултат 4:4, но, предимството бе за мен.”
Интересното е, че 2 седмици по-рано Миглена се бори и на европейското при кадетките, но остава извън призовата тройка. Тогава обаче в ъгъла й не е Касабов.
“Преди двете първенства я викнах да тренира с девойките и беше готова да стане първа - спомня си наставникът. - А тя дори остана без медал при кадетките, не зная какво се е случило. Много тежко прие загубата. Прибра се в Дупница, аз отидох да говоря с нея да й вдъхна увереност и да я върна за шампионата на девойките. И успях. Толкова беше нетърпелива да започне лагера, че дойде един ден по-рано...”
Самата Миглена признава, че колкото и да е шумна залата, винаги чува наставленията на треньора си. Няма идоли, не подражава на някого и не е суеверна. Но си е изградила свой собствен стил на борба. За разлика обаче от повечето си колеги, които спазват диети, за да влязат в категорията, Миглена е щастливка. Винаги е по-лекичка, не гладува и не се лишава. А напротив, налага й се да похапва повечко, за да е равностойна по килограми на съперничките си.
През 2018-а тежка травма е на път да сложи край на кариерата на момичето. По време на лагер във Франция, тя тренира с по-тежки от нея състезателки. И вади рамо. Следва операция, усложнения и дълга рехабилитация. В спорта отново я връща Петър Касабов.
“Той най-много вярва в мен и силно ме мотивира - продължава Миглена. - Тогава ми каза, че вижда в мен сили и възможност да постигна още успехи в борбата. Искаше да опитаме, и ето че вече съм европейска шампионка при жените. Сега си пожелавам късметът да бъде с мен и по пътя към олимпиадата.”
Пътуването й е хоби
Въпреки, че често отсъства от дома си заради състезания и лагери, Миглена признава, че хобито й е да пътува. Предимно в България, за да е близо до семейството си. През лятото пък тя заедно със съотборничките си от “Левски” Тайбе Юсеин, Мими Христова и София Георгиева завършиха Югозападния университет с треньорски профил. След време Меги не изключва възможността да предаде опита си, но на деца.
За него
Трудолюбива и изключително скромна
Меги израсна пред очите ми. Много се възхищавам на нейното трудолюбие. Изключително скромна, дисциплинирана и постоянна, в това което прави. Отидох да ги видя на последния лагер на Белмекен. Тя тренираше с момичета от по-горните категории. Тежичко й беше, но нямаше мрънкане или роптаене. И ето, че нейният труд бе възнаграден. Пожелавам й още на първата квалификация през март да спечели олимпийска квота.
Александър Томов, президент на “Левски”, 5-кратен световен и европейски шампион
Много е всеотдайна и никога не би предала
Много е всеотдайна и интелигентна. И никога не би те предала. Не е конфликтна личност и обича много да помага на другите. Но е изключително затворена в себе си и може би това донякъде й помага да следва целите си. Имаше тежък период, в който близо година лекуваше травма. За щастие успях да я върна. Радвам се, че превъзмогна психологическият страх, че болката вече е зад гърба й. Сега остава тя да сбъдне олимпийската си мечта.
Петър Касабов, селекционер на женския ни национален отбор
Тя е тихата вода в нашия отбор
Тя е тихата вода в нашия отбор - седи, наблюдава, мълчи и в точния момент изригва. Не всеки може да заслужи нейното внимание и не всеки допуска до себе си. Определено е много упорита и търпелива. Случвало се е нещо да я боли или да е уморена, защото често тренира с по-тежки от нея, но не казва и дума. Мълчи и стиска зъби, докато не свърши тренировката. Страшно куче е!
Мими Христова, европейска шампионка