Милена Георгиева, професор по молекулярна биология към БАН, пред „Труд news”: България може да бъде „синя зона“ на дълголетници

Колкото у нас по-бързо бъде приложена медицината на дълголетието, която се развива с невероятна скорост, толкова по-сериозни са шансовете ни да увеличим средната продължителност на живот в България, да намалим хроничните заболявания и да дадем по-здравословен шанс на нашите деца. В това е категорична професор Милена Георгиева пред „Труд news”. Тя е сред светилата в молекулярната биология – науката, която тласка към ерата на дълголетието. Какво ни казват в това отношение и Нобеловите награди за тази година -  тази за физиология или медицина, и тази по химия, експертизата на професор Георгиева е на страниците на „Труд news”.

- Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина получават Виктор Амброс и Гари Ръвкън за откриването на микроРНК и веднага дойде реакцията - тяхното постижение повлиява науката за дълголетието, с която Вие се занимавате. Как, професор Георгиева?
- Бях много щастлива, когато видях, че малките некодиращи РНК молекули вземат Нобелова награда. И първото нещо, което коментирахме с колегите, беше, че молекулярната биология, която изследва основните биомакромолекули – ДНК, РНК и протеини, всъщност излиза на преден план, което е доказателство за бързото развитие на тази наука в последните 10-20 години. И тези постижения вече намират своето признание като получаване на Нобелова награда. Това обаче е награда за цялостен принос. Което означава, че тези открития имат много голямо значение в различните области на науката, биомедицината и клиничната практика. Ако трябва конкретно да говорим за остаряването, много от тези малки РНК молекули, които не кодират протеини, са в резултат на променената функция на гените, тъй като това е една от висшите форми на изява на регулация на генната експресия. И ако трябва да подредим епигенетичните механизми в една пирамида, основната е ДНК структурата, нагоре вече се добавят по-сложните механизми на регулация, а на върха се намират малките некодиращи РНК молекули. Науката е категорична, че стареенето зависи в по-голяма степен от факторите на околната среда и в по-малка степен от генетичната ни основа, тоест зависи от начина на живот. Това означава, че всички неща, които правим във всекидневието си, могат да влияят на изявата на нашите гени. Това понякога води и до синтезиране на такива некодиращи РНК молекули. По отношение на дълголетието и биологичното остаряване тези малки некодиращи РНК молекули имат много сериозно въздействие върху протичането, проявлението и начина на изява на свързаните с остаряването заболявания и най-вече с клетъчното остаряване. Затова и често тези малки РНК молекули се използват като диагностични маркери в клиничната практика.

- Кои фундаментални разработки в областта на дълголетието всъщност най-бързо биха достигнали до по-голяма част от хората?
- Ако се върнем към Нобеловата награда по химия през 2020 г. – тя беше за CRISPR/Cas, за генетичната ножица и редакцията на геноми. Те бяха въведени като техника в човешката генетика през 2013 г. Тоест виждаме, че времето от едно научно откритие до неговото признание като Нобел, а вече и до неговите клинични приложения, не е никак дълго. Днес, CRISPR/Cas се ползва за генетична редакция на много сложни и нелечими до този момент генетични заболявания – например сърповидно-клетъчната анемия. Така че за много кратко време, в рамките на няколко години откритията, които биват номинирани за Нобел, намират и своето приложение в клиничната практика. Малките РНК молекули са в сферата на онкологията от много години. Те се ползват за диагностика – такива молекули се откриват с прогностична и диагностична цел в много онкологични заболявания. Много сериозно напоследък се работи за използването на малките РНК молекули в невродегенеративните заболявания, като маркери за алцхаймер и паркинсон. При клетъчното стареене също специфични микро РНК-и се свързват със забързано или забавено биологично остаряване. Така че те вече са в практиката, въпросът е, че не са масови, защото са много сложна технологична разработка, която има нужда от време за въвеждане в клиничната практика. Другата Нобелова награда – тази по химия, е за компютърното прогнозиране на 3D структурите на протеините в нашите клетки. Двете награди са признание за молекулярната биология като съществен принос за всичко, което ще се случва оттук нататък.

- Споменахте заболяванията, свързани остаряването – знае ли се вече как можем да поддържаме когнитивната функция в годините напред, кои са новостите тук?
- Това е проактивната превенция и профилактика. Второ, когато човек има своята генетична карта, има информация, че има предразположеност към ранно проявление към едно от тези невродегенеративни заболявания – такива генетични тестове съществуват на пазара и са напълно достъпни, човек може много лесно да профилактира, като прави проактивна превенция. Тя може да бъде с промяна на начина на живот, с хранене с определени храни, повече физическа активност, съобразена с неговата физиология, защото тя развива определени умения. Поддържа тялото и духа, а всички ние знаем максимата „Здрав дух в здраво тяло“. Разбира се, може да бъде и с палиативни средства като започване на изучаване на чужд език, решаване на судоку, кръстословици, засилване на социалния живот – общуването с хора. Това стимулира невропластичността и поддържа мозъка активен. Другите мерки могат да бъдат насочени към диагностика, която е клинично и медицинско доказана от невролози, експерти, психотерапевти, които да работят специфично за превенция. Разбира се, с определен тип храни. Има много храни, за които е известно, че имат много мощни фитомолекули, които могат да поддържат нормалните мозъчни функции и да ни поддържат в добро физиологично състояние. Поддържането на менталното здраве може да се подпомогне чрез диета, богата на омега-3 мастни киселини, пълнозърнести храни, ферментирали продукти, храни, богати на антиоксиданти, протеини, витамини от групата B и витамин D, магнезий, като същевременно се избягват преработени храни и излишната захар. Чудесен пример е средиземноморската диета.

- Дайте ни конкретен пример.
- Когато говорим за продълголетие, ние говорим не само за здраво физиологично тяло, но и за запазени когнитивни и познавателни функции. Не е случайно, че е богата на фитомолекули, на омега ненаситени мастни киселини, на много микроелементи, поливитамини, които са с естествен произход. Идват от зеленолистните зеленчуци, които са богати на фолиева киселина, на бетаин, на фолин, на витамините от групата В, идва от висококачественото червено месо, което пък е богато на метионин - това е много важна аминокиселина, която се ползва в протеиновата синтеза. Идват от зехтина и от маслините. Но пак казвам, това са молекули, които са биологично активни, които са от естествен произход. Има и много други храни, които са за повишено щастие, които са свързани с умерената консумация на какао и черен шоколад, например. Наскоро попаднах на статия, в която учени бяха изолирали специфичен флаваноид, епикатехин – фитомолекула от какаото. Епикатехинът е известен със своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, но също така има потенциал да подпомага когнитивните функции и дълголетието. Изследвания показват, че този флавоноид може да подобри невропластичността – способността на мозъка да формира и реорганизира връзките си, което е важно за ученето, паметта и общата когнитивна функция. Освен това, епикатехинът се свързва с подобрено кръвообращение и здраве на сърдечно-съдовата система, което също може да допринесе за по-добро здраве на мозъка и дълголетие. Идеята е, че когато се обърнем към сините зони – зони на дълголетници, ние виждаме, че там хората освен, че се хранят по определен начин и диета, богата на фитомолекули, това всъщност са зони, където хората имат много силна социална и емоционална ангажираност към обществото. Това са Япония, средиземноморските райони като някои острови в Гърция и Италия. Ако се хванем за италианците и гърците, можем много добре да си представим колко социално асоциирани и отворени към обществен живот са възрастните хора – те се събират на кафе, обсъждат различни теми, обличат се хубаво, ходят на църква, имат социален живот. Всичко това поддържа организма в когнитивно здраве, защото с хода на забързаното биологично остаряване, в хода на нашето хронологично остаряване, ние имаме завишен риск от сезонни депресии, от невродегенеративен упадък, които са в резултат именно на забързано биологично остаряване. Ако ние не контролираме това, сме загубени.

- А разчитането на човешкия геном и напредъкът на изкуствения интелект не са ли предпоставка за безпрецедентни възможности за диагностика, лечение и профилактика на заболяванията, свързани с остаряването – как и колко по-бързо? Прилага ли се AI като помощник в това в България?
- Изкуственият интелект и разчитането на човешкия геном наистина създават безпрецедентни възможности за диагностика, лечение и профилактика на заболяванията, свързани с остаряването. В България също има сериозен напредък в тази посока. AI се използва активно в образната диагностика, където има логично приложение – при анализ на изображения на тъкани и хистологични препарати. Относно геномиката, технологичният прогрес след завършването на проекта „Човешки геном“ през 2000 г. е огромен. Ако тогава само няколко човека имаха разчетен геном, днес милиони хора разполагат с тази информация. Цената на секвенирането е спаднала драстично – от 9 милиарда долара до 200-400 долара за един геном. Налице е тенденция, подобна на „Закона на Мур“, която демонстрира намаляване на разходите и увеличаване на ефективността на технологията. Достъпът до качествени генетични услуги вече е реалност, като те се използват за прецизна диагностика и таргетни терапии, особено в онкологията. AI се включва в обработката на генетична информация, като използва алгоритми за по-бърз и точен анализ на огромни масиви от данни. Един човешки геном съдържа стотици гигабайти информация, а при наличието на милиони секвенирани геноми, AI е необходим за идентифициране на специфични вариации и мутации и за оценка на клиничното им значение. AI също се използва в прединплантационния скрининг при инвитро оплождане за откриване на редки генетични мутации. Хоризонтите за приложение на тези технологии в България са големи, и ние предлагаме тези възможности, работейки в тясна връзка с експертите в областта на изкуствения интелект и машинното обучение. Тази трансдисциплинарна връзка е изключително важна, както показва и последната Нобелова награда по химия, където се комбинират молекулярна биология и изкуствен интелект.

- В свое интервю за „Труд news“ едно от светилата в науката за дълголетието професор Андреа Майер спомена, че българите са сред нациите, които продължават да пушат най-много, които имат сърдечно-съдови заболявания. У нас хората живеят средно 8 години по-малко от страните в ЕС, казвате Вие – как можем да се откъснем от тази спирала?
- Ние трябва да направим това, защото, ако сравним географската ширина, на която се намираме, и начина на живот на нашите предци, ще видим, че имаме богата история на дълголетници. За съжаление, в съвременния начин на живот пренебрегваме тази добра генетика и започваме да злоупотребяваме с вредни навици, което е сериозна грешка за нас като общество и нация. Факт е, че България има висока честота на вредни навици, които са причина за смъртта на 7 от всеки 10 души. В резултат средната продължителност на живота у нас е намалена със 7-8 години, а след пандемията от COVID-19 се нареждаме в класация с ниска продължителност на живота от 73,8 години. Това е рязък контраст в сравнение със Сингапур – мястото, където работи проф. Андреа Майер, където средната продължителност вече достига 90 години, благодарение на целенасочени усилия в областта на медицината на дълголетието. Вярвам, че България има всички възможности да се превърне в „синя зона“, тъй като заболяванията, от които най-често страдат българите, са предотвратими чрез навременна превенция и профилактика. За съжаление, почти всеки човек в България над 60-годишна възраст е диагностициран с поне едно хронично, а понякога и с две хронични заболявания, които биха могли да бъдат предотвратени. Затова е необходимо да развиваме култура на здравословно хранене, физическа активност и здравна превенция – основи, които трябва да поставим на преден план в нашето общество.

- Може ли да дадем съвет - ако аз искам да си направя генетичен анализ, къде трябва да отида, много ли ще ми струва, трябва ли ми лекар?
- Ако искате да си направите генетичен анализ, първата стъпка е да се консултирате с квалифициран специалист, който може да ви препоръча подходящия тип анализ. Това може да бъде медицински генетик, личният ви лекар, експерти по дълголетие или специалисти в клиники по превантивна медицина, които вече съществуват и в България. Важно е да имате ясна представа какъв вид генетичен анализ ви е необходим, преди да изберете лаборатория. Има множество лаборатории както в България, така и в световен мащаб, които предлагат надеждни услуги в тази област. След като получите резултатите от анализа, е важно да се консултирате със специалист, който да ги разчете правилно. Този човек трябва не само да интерпретира данните от генетичния тест, но и да направи цялостен преглед на вашето здравословно състояние, включително биохимичен скрининг на кръвта, за да се проверят нивата на различни витамини и микроелементи в тялото ви. Освен това, модерни технологии като „часовници за биологично остаряване“ могат да проследят промените в генетичната регулация, които се влияят от начина на живот. Епигенетиката, която регулира генетичната предразположеност в зависимост от средата и навиците, също играе важна роля в този процес. Затова целта на генетичния анализ не е просто да получите резултатите и да ги преглеждате от време на време, а да работите със специалисти, които да ви насочат към активна профилактика и превенция на заболявания, свързани със стареенето. Този холистичен поглед върху човешкото тяло е екосистемният поглед, който изисква не просто да отидете и да си направите генетичен тест, който да ви стои в телефона и да си го поглеждате от време навреме, но и да имате достъп до експерти, които проактивно върху този генетичен тест да ви насочат към правилната профилактика и съответно активна превенция на свързаните с остаряването заболявания. Това се опитваме да разработваме и в България, тъй като това липсва. В световен мащаб това се случва и пак в тези зони на дълголетието. В България се надявам да не говорим за десетилетия, а за по-кратък период. Медицината на дълголетието колкото по-бързо бъде приложена, толкова по-сериозни са шансовете ни да увеличим средната продължителност на живот в България, да намалим хроничните заболявания, да дадем по-здравословен шанс на нашите деца. Защото дори нарастващият процент на детските когнитивни и метаболитни нарушения означава, че ние отглеждаме потенциално болни възрастни индивиди.

- Медицината на дълголетието трябва ли да бъде държавна политика и кога може да се случи?
- Да, всички грижи за забавяне на биологичното остаряване, в частност поддържането на когнитивните способности, трябва да бъдат проактивни и да се случват чрез целенасочени мерки, които да обединяват експерти от различни области на науката, медицината, икономиката и социалната политика. Не трябва да се случва само от един експерт. Трябва да има екосистемен подход. И ако говорим за персонализация, трябва да знаем, че не е достатъчно да имаме генетичен тест, защото това да имате генетично предразположение към някакво хронично, незаразно заболяване, няма голямо значение за общото ви здраве, ако вие с начина си на живот го поддържате в едно тихо неработещо състояние. Трябва ви експерт, който да може да ви каже има ли такава предразположеност - тя активна ли е, и вие с програмите си за профилактика, добре ли работите или не, за да не се изявява този риск. Трябва ви персонализирана и адекватна профилактика. Защото много държа да повторя думите на Адреа Майер: “В медицината на дълголетието общото прилагане на неостаряващи интервенции, не работи, защото подходът един размер, една и съща интервенция за различните хора не са ефективни“ и това е доказано нееднозначно. Много хора ме питат вие какво правите, с какво се суплементирате? Подобни въпроси контрирам с отговора, че дори и да кажа моята персонална програма, тя няма да работи по същия начин при никой друг. Трябва да се направи скрининг, холистичен поглед върху вашето физиологично тяло и тогава да се начертаят правилните програми за превенция.

- А колко са клиниките за превантивна медицина у нас?
- В България има една клиника по превантивна медицина, която дори не е с български собственици. Разбира се, всички клиники и болници твърдят, че правят профилактика, но тя изисква да бъде насочена, държавно ориентирана, проактивна и навременна. И това трябва да се случва с експерти, които разбират и от медицина на дълголетието. В България все още, терминът „медицина на дълголетието“ не се използва в неговия правилен смисъл. В момента се правят различни фестивали и събития на тема дълголетие, но необходимостта от прилагането на научен и научнообоснован подход към забавяне на биологичното остаряване и свързаните с него болести, е голяма.

- Колко струва да бъдеш дълголетник, професоре?
- Според мен не струват много и не изискват огромни усилия. Приемането на над 400 синтетични хапчета, както прави Брайън Джонсън, за да удължава своя живот, е синтетичен живот, който не е положителен. Така че за мен не струва много, а е въпрос на проактивна и осъзната профилактика и превенция.

Визитка

Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Лабораторията по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие към Института по молекулярна биология, БАН. Ръководител и участник е в редица научноизследователски проекти към национални, и международни агенции. Съосновател е и научен директор на STEAM & SPACE Клъстер, който обединява водещи образователни, академични и иновативни организации, профилирани в науката, технологиите, инженерните науки, изкуството и математиката (STEAM), както и космическите изследвания. Член е на Съюза на учените в България, на Европейската федерация на биохимичните дружества и на Международния съюз по клинична епигенетика.

TRUD_VERSION_AMP:3//