Основната идея на Директивата е да насърчи колективното трудово договаряне
В рисковите групи са младежи без трудов стаж, ниско квалифицирани и слабо грамотни
Тристранният диалог по темата вече е безпредметен
Всяка есен е наситена с множество дискусии за политиката относно данъците, осигурителните прагове, минималната работна заплата (МРЗ) и други параметри, които засягат пряко и приходната, и разходната част от държавния бюджет.
Освен това крайният срок (15 ноември) за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз наближава, така че тази тема е особено актуална.
Посочената директива вече въздейства силно върху българската икономика, тъй като неправилното є тълкуване беше използвано като повод да бъде променен механизмът за определяне на МРЗ в страната. Така минималната основна месечна работна заплата за 2025 г. в размер 1077 лв. се определя като 50% от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на 2023 г. и първите две тримесечия на 2024 г.
Всъщност основната идея на Директивата не е да създаде единен механизъм за формиране на МРЗ, а да насърчи колективното трудово договаряне, чрез което да се определя тя. Смисълът на колективното договаряне е след дискусия и представяне на аргументи от страна на синдикатите, работодателските организации и държавата (Министерството на труда и социалната политика) да се достигне до общо приемливо за всички страни решение. Настоящият механизъм обаче представлява формула, която по никакъв начин не се основава и дори доближава до целите за повишаване ролята на социалния диалог и обхвата на колективните договори.
Посоченият механизъм изключва както синдикалните, така и работодателските организации от решението за промяна на МРЗ. В този смисъл той на практика дори противоречи на споменатата директива. Тази формула не изисква и не се съобразява с колективното договаряне и този факт би следвало да бъде отчетен при подготовката и най-вече при оценката на докладите по изпълнението є, Първият от тях следва да бъде готов до 1 октомври 2025 г., но ще обхваща периода 2021-2023 г., така че действието на механизма вероятно няма да бъде обхванато.
Така тристранният диалог по темата вече е безпредметен. Дори национално представените синдикални организации да бяха склонни да се съгласят за икономиката като цяло на по-ниска МРЗ от определената по формулата (което те не са), това не би променило нищо, тъй като този механизъм е регламентиран в чл. 244 от Кодекса на труда и според него МРЗ вече не може да се понижава.
Нормативната уредба все пак подлежи на изменения (честите такива са проблем за средата за бизнес в България), така че това, което могат да направят работодателските организации, е да акцентират върху негативите от това решение и да се обърнат към народните представители и членовете на правителството да инициират законодателни действия, които да коригират тази грешка. Удобен момент за тази цел ще бъде приемането на директивата, която всъщност ще бъде една от първите задачи на новия състав на парламента.
Приемането на Директивата относно адекватните минимални работни заплати ще бъде една от първите задачи на новия състав на парламента.
В Директивата се отбелязва също така, че минималните заплати се считат за адекватни, ако са справедливи и трябва да осигурят достоен стандарт на живот. Тук се използват няколко различни понятия, които са свързани, но не означават едно и също нещо. Адекватни биха били минималните заплати, ако могат да осигурят достоен жизнен стандарт. Приетият механизъм за определяне на МЗР не се базира на критерии, свързани със стандарта на живот. Ако се разчита на формула тя би трябвало да съдържа в себе си потребителска кошница от стоки и услуги - тоест ясно установени минимални количества и прогнозните пазарни цени за периода, когато тази заплата ще е валидна. Адекватността на МРЗ означава дали тя е достатъчна за покриване на индивидуалните нужди - храна, облекло и обувки, подслон, битови сметки.
Справедлива заплата обаче означава съвсем различно нещо - тя е такава, когато съответства на приноса на този, който я получава към приходите на дружеството, в което е нает. Колкото по-голям е приносът на съответния работник, толкова по-висока е заплатата. Разбира се, приходите зависят както от способностите на работника, така и от тези на мениджмънта, от продукта, който се създава и реализира на пазара, от вложения капитал, от използваната технология и т. н. Казано по друг начин заплатите би следвало да отговарят на пределната производителност на работниците.
Ефекти
Дори частичната оценка на въздействието от прилагането на механизма би показала, че разходите за обществото надвишават ползите от това. Тя трябва да оцени ефектите за заинтересованите групи в обществото.
На първо място са наемните работници. Повишаването на МРЗ от 925 на 1077 лв. няма да се отрази еднакво на всички. Тези от тях, чиято основна заплата е между 925 и 1076 лв. ще получават по-висока заплата, ако запазят работата си.
Понастоящем на минимална заплата са над 400 хил. души и е твърде вероятно броят им да се увеличи през 2025 г. Покупателната им способност ще се повиши, тъй като нетната заплата ще нарасне с 16,4%, а според официалните прогнози на местни и международни институции очакваната инфлация ще бъде близка до тази през 2024 г. - т. е. значително по-ниска от растежа на МРЗ. Субективното усещане да си бил дори малко над минималната заплата и след това вече да бъдеш застигнат по доход вероятно ще бъде компенсирано от повишението му. От друга страна обаче нетната заплата все още остава ниска - от около 696 лв. ще нарасне на 810 лв. при липса на добавка за трудов стаж.
Повишаването на МРЗ с темповете през последните години означава нарастване на разходите за труд за предприятията с по-ниска добавена стойност, които са по-силно засегнати от такава мярка. Когато се съчетава с поскъпване на енергийните и останалите суровини и високи разходи за съобразяване с нормативната уредба, това дестимулира инвестиционната активност. В резултат производството намалява и цените започват да се повишават. Разбира се, по този начин се забавя и създаването на нови работни места, а работодателите стават по-малко склонни да наемат персонал. Тоест в средносрочен и дългосрочен период административното повишаване на МРЗ, което надхвърля възможностите на работодателите за реакция, се отразява негативно и на тях, и на самите работници.
Ситуацията в България показва, че видими резултати са налице дори краткосрочно - вече две големи (според броя заети) чуждестранни предприятия обявиха, че преустановяват производството си в страната. По този начин няколко хиляди работни места ще бъдат закрити, а хората, които са получавали макар и минимални заплати, ще станат безработни. Т. е. намеренията на синдикатите и на някои политици чрез подобни административни мерки да изтласкат от пазара подобни предприятия, които според тях дават недостатъчни заплати, са безотговорни.
Нещо повече - вместо да осигуряват приходи тези хора ще натоварват допълнително държавния бюджет, който и без това е с дефицит. Така за всеки официално нает работник на минимална заплата без добавки за стаж в държавния бюджет всеки месец се внасят над 333 лв. и освен това поне още около 100 лв. от ДДС и акцизи (още 46 лв. по партидата му в универсален пенсионен фонд). Вместо това обезщетението за безработица ще е поне 360 лв. Тоест разликата дали един човек работи официално и получава МРЗ, или е на бюджетна издръжка е значителна. Загубата за бюджета става още по-голяма, ако към заплатата има добавка за трудов стаж.
Рисковите групи, които най-силно са засегнати от наличието и постоянното нарастване на МРЗ, са няколко. Това са младежи без трудов стаж; ниско квалифицирани и слабо грамотни; хора с голям трудов стаж (20 и повече години), които имат нужда освен от доходи, но и от осигурителен стаж, защото вече се приближават до пенсия; хора с увреждания. За всички тях, колкото по-висока е МРЗ, толкова по-малка е вероятността да си намерят работа във формалната икономика.
Най-високо е съотношението между МРЗ и средната заплата и следователно е най-голям рискът от загуба на работни места или от преминаване в неформалната икономика в областите Благоевград, Смолян, Кюстендил, Силистра и Видин. Съответно в тези области са съсредоточени и най-уязвимите общини от гледна точка на официалната заетост - Алфатар, Ардино, Баните, Белица, Бобошево, Брусарци, Кочериново, Неделино, Петрич, Ружинци, Сапарева баня, Сатовча, Ситово, Стрелча, Струмяни, Сърница, Трекляно, Хаджидимово, Ценово, Чипровци, Якоруда (списъкът не е изчерпателен, но е показателен). В тези общини е все по-вероятно получаващите по-високи заплати от минималната да са заети в обществения сектор.
Представителите на синдикатите твърдят, че повишаването на МРЗ стимулира участието на пазара на труда. Разбира се, почти всички хора работят заради необходимостта да получават доходи, чрез които да осигурят издръжката си и затова изискват по-високи заплати. Тоест полагането на труд и печеленето на пари срещу това е нормалната ситуация за всеки човек, на който физическото и психическото състояние му позволяват.
Работодателите осъзнават, че предлагането на труд постоянно се свива заради влошената демографска картина и миграцията и поради това те се опитват да задържат дори не толкова ценните си кадри. Конкуренцията при търсенето на труд в регионите с по-висока икономическа активност се изостря дори за хора без квалификация и умения. Разбира се, тяхната цел е максимизиране на печалбата и заради това се стремят да оптимизират разходите си, но са наясно, че без персонал не биха могли нито да печелят, нито дори да съществуват.
Синдикатите често се позовават на международни сравнения, според които България неизменно е с най-ниската месечна МРЗ в Европейския съюз. Тя е най-висока в Люксембург - около 5030 лв. на месец. След като не се съмняват в ползите от нея за работещите и за икономиката като цяло и за повишеното желание на хората да се трудят, защо все още никой синдикалист не е предложил МРЗ да стане 5050 лв., така че България да изпревари дори Люксембург по този показател. Тогава обаче те ще трябва да обясняват на членовете си защо са останали без работа и че са силно загрижени за тях, но не могат да им помогнат.