В Румъния увеличението на най-ниските възнаграждения е със 120 евро по-голямо, отколкото у нас
Полша увеличи преднината с 300 евро
Минималната заплата в България расте най-бавно в сравнение с другите страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. В рамките на пет години, от 2019 г. до 2023 г., минималната заплата в България е нараснала с 216 евро и сега е 477 евро (933 лв.). За същия 5-годишен период минималната заплата в Германия е нараснала с 548 евро и в момента е 2054 евро. Оказва се, че минималната ни заплата не само, че не догонва тази в Германия, а изостава още повече. В рамките на пет години минималната заплата в България е изостанала с над 330 евро от най-ниските възнаграждения в Германия. Ако тази тенденция продължи, хората с ниски заплати в страната никога няма да достигнат най-малките възнаграждения в Германия, дори и след 1000 години.
През последните пет години само Малта е след нас по ръст на минималната заплата. В Малта най-ниските възнаграждения са вдигнати със 177,8 евро за пет години. Най-близо до нас по ръст на най-малките заплати е Унгария, където увеличението за период от пет години е с 257 евро. След това е Франция с 268 евро, а след нея са Словакия и Латвия с увеличение с по 270 евро.
В осем държави от ЕС увеличението на най-ниските възнаграждения за период от пет години е над два пъти по-голямо, отколкото в България. На първо място по ръст на минималната заплата за 5-годишен период е Люксембург с 572 евро, на второ място е Германия с 548 евро, а след това са Нидерландия (540 евро), Ирландия (532 евро), Литва (524), Полша (518 евро), Белгия (508 евро) и Испания (464 евро). Оказва се, че страната ни изостава значително от другите страни от ЕС по размер на най-ниските възнаграждения, а не ги догонва.
В Румъния минималната заплата за период от пет години е нараснала с 336 евро и сега е 743 евро. Това означава, че най-ниските възнаграждения в Румъния в рамките на пет години са нараснали със 120 евро повече отколкото в България.
По отношение на средната заплата страната ни догонва поне част от държавите от ЕС, показват данните на Евростат. За период от пет години средната годишна заплата, приравнена към пълно работно време, в България е нараснала с 5376 евро и за миналата година е 13 503 евро. По-малко, отколкото при нас, е увеличението на средната заплата в страни като Гърция, Испания, Италия, Кипър, Унгария и Малта. Общо в 10 държави от ЕС увеличението на средните заплати е по-малко отколкото у нас. Но същевременно средната заплата в Германия е нараснала с 7658 евро, в Естония - със 7813 евро, в Австрия с 9862 евро, а в Литва - с 13 692 евро. По отношение на средните доходи страната ни продължава да изостава от повечето страни от ЕС, но все пак догонваме поне 10 държави от Общността. А по отношение на минималната заплата не доближаваме, а изоставаме от всички, с изключение на Малта.
В София дават средно над 3100 лв.
Най-ниски са заплатите в Смолян
В София средната заплата за септември е 3128 лв., обявиха от НСИ. Възнагражденията в столицата са нараснали средно с 356 лв. за година, или с 12,8 на сто. Заплатите в София са значително по-високи в сравнение с останалата част от страната. Само в пет области средните заплати са средно над 2000 лв. на месец.
На второ място след София по най-високи заплати е област Варна, където средното възнаграждение е 2141 лв. В област Варна има пристанище и много предприятия, което е определящо за високите заплати. За година заплатите във Варна са нараснали средно със 161 лв., или с над 8 на сто. Топ три на областите с най-високи заплата се допълва от Враца с 2140 лв. В област Враца е АЕЦ “Козлодуй”, където заплатите са високи, и това води до високо средно ниво на възнагражденията в района. Във Враца заплатите са вдигнати за година средно с близо 300 лв., или с над 16 на сто.
На четвърто място по заплати е София-област с 2087 лв. Възнагражденията в областта са високи, заради близостта до столицата. Много хора от София-област работят в самата столица и, за да задържат хората, фирмите трябва да вдигат заплатите. Петата област със средни заплати над 2000 лв. е Стара Загора. Там възнагражденията са средно 2007 лв., а високите заплати се дължат на наличието на производствени предприятия.
В страната вече няма области със средна заплата под 1500 лв.
Депутатите започват с малко над 7000 лв. на месец
Премиерът с близо 11 хил. лв.
Основната заплата на новите депутати ще бъде малко над 7000 лв., ако не променят правилата за определяне на възнагражденията си. Традиционно народните представители взимат по три средни месечни заплати в обществения сектор за последното тримесечие, за което от НСИ са обявили данни. При прилагане на тази формула, основната депутатска заплата в новия парламент ще бъде 7080 лв. Но депутатите взимат и допълнителни суми.
При участие в една парламентарна комисия народните представители ще получават по 8142 лв. При участие в повече от една комисия възнагражденията им стават още по-големи. Освен нова досега депутатите имаха право и на допълнителни пари, с които да плащат на сътрудници, в размер на две-трети от основната им заплата. Заедно с тези пари, при участи в една комисия, депутатите ще получават по 12 862 лв.
Председателите на комисии и на парламентарни групи ще получават по 9558 лв. Преди да бъдат определени парламентарните комисии, депутатите трябва да изберат председател на парламента. Неговата основна заплата ще бъде 10 974 лв., колкото е заплатата и на премиера. В рамките на година заплатата на премиера е нараснала с близо 500 лв.
От нивото на депутатските заплати зависят и възнагражденията на министрите. В резултат основната заплата на министрите става 9204 лв. За година министерските заплати нарастват с малко над 400 лв. Заплатата на президента пък става 14 160 лв.
Вдигнаха заплатите средно с 234 лв. за година
Заплатите в хотелите и ресторантите остават най-ниски.
Близо 400 лв. повече за финансистите
Средната заплата в страната за година е нараснала с 234 лв. и за септември е 2306 лв., обявиха от НСИ. Най-високи заплати взимат работещите в сектора “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влизат и работещите в сферата на информационните технологии - средно 5254 лв. За година заплатите в сектора са нараснали с малко под 10%, или средно с 456 лв. На второ място по най-високи възнаграждения са работещите във финансите и застраховането. За година заплатите им са нараснали средно с 388 лв. до 3277 лв. Много близо след тях, с 3231 лв. на месец, са работещите в сектора “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива”.
На следващите места по най-високи заплати са работещите в сектора “Професионални дейности и научни изследвания” (средно 3166 лв.), добивната промишленост (2726 лв.), в образованието (2588 лв.) и в държавното управление (2417 лв.). Най-ниски са заплатите в хотелите и ресторантите (1527 лв.).
Пренаписват формулата за най-ниските възнаграждения
За преценка доколко минималната заплата е адекватна да бъде използвана “заплата за издръжка”, настояват синдикатите.
Промяната може да влезе в сила веднага
Синдикатите се обявиха против предложението на Министерството на труда за промяна на формулата за определяне на минималната заплата. В момента минималната заплата за 2025 г. е определена като 50% от средната за страната за 12 месеца назад. От Министерството предлагат тази формула да бъде отменена и минималната заплата да бъде определяна на база няколко критерия - инфлацията, равнище на заплатите и тяхното разпределение, растежа на работните заплати и производителността на труда. Идеята на министерството е каква ще бъде тежестта на всеки един от тези критерии да не бъде записано в закон, а в наредба и така всяко правителство да може да променя формулата за минималната заплата и свободно да определя размера є. При приемане на това предложение от парламента, минималната заплата за 2025 г. ще бъде по-ниска от определените от правителството 1077 лв.
Страната ни трябва да приложи директивата на ЕС за адекватни минимални заплати. Синдикалните организации КНСБ и КТ “Подкрепа” искат адекватността на заплатите да бъде определяна чрез “заплата за издръжка”, а не на база линията на бедност, както предлагат от Министерството на труда. Според изчисления на КНСБ, сега минималната заплата покрива 55% от заплатата за издръжка. От синдикалната организация настояват постепенно вдигане на минималната заплата до 100% от заплатата за издръжка. Според предложението на министерството, адекватността на минималната заплата трябва да се определя от това с колко надвишава линията на бедност. При прилагане на това правило за 2025 г. минималната заплата трябва да е в интервала от 680 лв. до 876 лв., което е дори под нивото на минималната заплата за 2024 г. Предлага се намаление или замразяване на минималната заплата, което е недопустимо, посочват от КНСБ. Предложените от министерството “текстове са и обществено недопустими, и могат да се квалифицират като неадекватна държавна политика и подигравка към работещите”, заявяват от КТ “Подкрепа”.