Увеличението ще бъде по-голямо от първоначалните очаквания
Доходите и цените са нараснали повече от прогнозите в началото на годината
Индексирането с бюджета за 2025 г. ще бъде с 8,7%
Пенсиите ще бъдат увеличени с бюджета за 2025 г. повече от първоначалните прогнози, а минималната пенсия ще стане 631 лв. Последните изчисления на НОИ показват, че от 1 юли следващата година при прилагане на действащото “швейцарско правило” пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 8,7 на сто, а не с 8 на сто, каквито бяха прогнозите в началото на годината. Причините за това са големият ръст на заплатите в страната и по-високата от първоначалните очаквания инфлация.
При прилагане на “швейцарското правило” от 1 юли пенсиите се индексират с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. При разработването на пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите имаше очаквания за съществен спад на инфлацията, така че есента дори да изпълним критериите за членство в еврозоната. Но реалността е различна и инфлацията действително намалява, но не толкова бързо. Недостигът на кадри, съчетан с покачването на цените, води до натиск към работодателите да вдигат заплатите. В резултат и доходите на хората нарастват по-бързо от очакванията през пролетта.
Според последните данни на НОИ средният осигурителен доход за месец юли е 1637,15 лв., като за година нараства с 15,6 на сто. За това увеличение допринася вдигането на заплатите на учителите, както и на възнагражденията в останалите сфери на бюджетна издръжка. В началото на годината прогнозите на Министерство на финансите показваха, че през 2025 г. пенсиите трябва да бъдат вдигнати с 8 на сто. Но според последните данни на НОИ, ако бъде приложено “швейцарското правило” за индексиране, увеличението на пенсиите от 1 юли следващата година трябва да бъде с 8,7 на сто.
При увеличение с 8,7% минималната пенсия за стаж и възраст от сегашните 580,57 лв. ще стане 631,08 лв. А средната пенсия за осигурителен стаж и възраст от сегашните 833,50 лв. ще нарасне на 906 лв. При това увеличение прогнозата на НОИ е, че през следващата година средният размер на пенсиите ще бъде 55,8 на сто от средния размер на осигурителния доход.
Новите прогнози са през следващите години увеличението на пенсиите да бъде с по-малък процент - през 2026 г. с 4,6%, а през 2027 г. с 3,8%. При реализиране на тези прогнози, от средата на 2026 г. минималната пенсия ще стане 660 лв., а през 2027 г. ще бъде 685 лв.
Разчетите показват, че около 45 на сто от необходимите средства за изплащане на пенсии и социални плащания от бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) през следващата година трябва да бъдат осигурени чрез трансфер от централния бюджет, където влизат събраните приходи от данъци, като например от ДДС и данък върху доходите. А през следващите години този дефицит ще се движи между 42% и 48%.
Анализ на НОИ показа два алтернативни варианта за намаляване на дефицита в бюджета на ДОО. Първият вариант е осигурителната вноска за пенсия да бъде увеличена с 1% и от началото на следващата година за родените след края на 1959 г. да стане 15,8%. А след това увеличението на осигурителната вноска да продължава с по 1% на всеки 5 години докато достигне 19,8% от осигурителния доход през 2045 г. или с 5% по-висока от сегашната вноска.
Вторият вариант е ежегодното индексиране на пенсиите да не става по “швейцарското правило”, а със 100% от инфлацията за предходната година. Но при положение, че предстоят избори, след които ще се търсят конфигурации за съставяне на редовно правителство, едва ли парламентът би подкрепил съществени промени в пенсионния модел.
Максималният осигурителен доход става 4130 лв.
Вдигат осигуровките на високите заплати със 124 лв.
1077 лв. минимална заплата
Увеличение на максималния осигурителен доход и на минималната заплата от началото на следващата година планира правителството.
Осигуровките на хората с високи заплати ще нараснат със 124,26 лв. от началото на 2025 г. Причината за това е предстоящото увеличение на максималния осигурителен доход.
В указанията на Министерство на финансите до ведомствата за подготовка на бюджета за 2025 г. е записано, че разчетите трябва да бъдат направени при максимален осигурителен доход от 4130 лв. Това означава, че е планирано вдигане на максималния осигурителен доход с 380 лв. от сегашните 3750 лв. За хората с брутни заплати до 3750 лв. промяна в размера на плащаните осигуровки няма да има. Но за хората с по-високи заплати ще нараснат сумите, плащани за осигуровки, както от самите работници, така и от работодателите.
Ако човек има брутна заплата над новия осигурителен праг от 4130 лв., осигуровките, удържани от неговата заплата, ще нараснат с 52,36 лв. А осигуровките, които плаща работодателят, ще нараснат със 71,90 лв.
За периода от 2026 г. до 2028 г. от Министерство на финансите планират ежегодно вдигане на максималния осигурителен доход с по 300 лв. Така от началото на 2026 г. ще стане 4430 лв., от 2027 г. ще бъде 4730 лв., а от 2028 г. ще стане 5030 лв.
Минималната заплата да бъде увеличена от сегашните 933 лв. на 1077 лв. от началото на следващата година, планира правителството. Нивото на минималната заплата за 2025 г. е определено по формулата, записана в Кодекса за социално осигуряване - 50% от средната заплата за страната за 12 поредни месеца, обхващащи периода от третото тримесечие на миналата година до второто тримесечие на настоящата година. От работодателските организации настояват формулата за определяне на минималната заплата да бъде променена, така че да бъде определена на по-ниско ниво. Синдикатите пък искат минималната заплата да отчита необходимите разходи за издръжка, което предполага значително увеличение.
При запазване на действащата сега формула за определяне на минималната заплата, от Министерство на финансите прогнозират, че най-ниското възнаграждение от началото на 2026 г. ще стане 1162 лв., от 2027 г. ще бъде 1216 лв., а от 2028 г. ще стане 1272 лв.
Искат отлагане на свободния пазар на ток
Пет години дават пари на миньорите без да работят
Над 2 млн. ще бъдат енергийно бедни
Останалите без работа миньори пет години преди пенсиониране ще получават 80% от брутните си заплати.
Миньорите и енергетиците, които бъдат засегнати от намалението на производството на ток от въглища, в продължение на пет години преди пенсионирането им ще получават 80% от брутното си възнаграждение. Това предвижда проектозакон, подготвен от Министерство на енергетиката, обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Същевременно през тези пет години за миньорите и енергетиците ще бъдат внасяни осигуровки върху 100% от брутните заплати и така при пенсионирането им ще имат същите пенсии, сякаш са работили.
Тази схема ще бъде наречена енергиен отпуск. Проектозаконът предстои до десетина дни да бъде пуснат за обществено обсъждане. Все още не е уточнено какви обезщетения ще дават на хората, които загубят работата си заради намалено производство на ток от въглища, но не могат да се възползват от енергийния отпуск, защото имат повече от 5 години до пенсия.
500 млн. лв. от парите от ЕС ще бъдат заделени за държавно предприятие, което ще се занимава с рекултивация на засегнатите от мините терени.
Да бъде отложено излизането на домакинствата на свободния пазар на ток, настояват от КНСБ. Очакванията са, че след като от 2026 г. домакинствата започнат да плащат ток по пазарни цени, над 2 млн. души ще бъдат енергийно бедни.
От КНСБ предлагат 15% данък върху доходите с необлагаем минимум
Две минимални заплати за София и за останалите
15% корпоративен данък
Минималната заплата да доближи заплатата за издръжка, настояват от КНСБ.
Минималната заплата в страната трябва постепенно да достигне заплатата за издръжка, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Като може да бъдат изчислявани две заплати за издръжка - за София и за останалата част от страната, тъй като в София всичко е с 35% по-скъпо, продължи той. Според Пламен Димитров не може всеки град да има своя заплата за издръжка.
От синдикалната организация представиха исканията си към бюджета за 2025 г. Едно от тях е от Националния статистически институт да започнат да изчисляват необходимата заплата за издръжка, като може да използват и методологията на Международната организация на труда. Това означава, че заплатата трябва да стига за храна, образование на децата, здравеопазване и жилище. А всяка страна може да добави други необходими разходи, като например за транспорт, култура и свободно време. Според изчисленията на КНСБ нетната заплата за издръжка, след плащане на данъци и осигуровки, за сам живеещ човек е 1453 лв.
Именно това казва директивата на ЕС за адекватни минимални заплати - като ориентир за определяне на минималната заплата може да се ползват 50% от средната заплата в страната, 60 на сто от медианната заплата, но минималната заплата трябва да е достатъчна за издръжка на живота, обясни Пламен Димитров.
На минимална заплата в страната работят 437 хил. души, или 19,8% от общо 2,2 млн. заети, каза Любослав Костов, главен икономист на КНСБ. Откакто беше въведено правилото минималната заплата да бъде 50% от средната за страната има рекордно висока заетост, безработицата е само 4,3%, продължи той.
Да бъде въведен принципът 15-15-15 в данъчната система е друго искане на КНСБ. Идеята е данъкът върху доходите да стане 15%, но да има необлагаем минимум в размер на минималната заплата, която според предложение на правителството за 2025 г. ще бъде 1077 лв. Така за хора със заплати след осигуровки под праг от около 3000 лв. данъчното облагане ще бъде намалено, а за тези с по-високи заплати ще бъде увеличено. От КНСБ предлагат и ДДС да бъде намален от 20 на 15 на сто, а корпоративният данък да бъде увеличен от 10% на 15%. Причината за това е, че в момента е твърде голям делът на приходите в бюджета от косвени данъци, което не е характерно за развитите държави. Средната ставка на корпоративния данък в страните от ЕС е 22%. Същевременно може да бъде увеличен данъкът върху дивидентите, който у нас е 5%, а средно за страните от ЕС е над 25%, обясниха от КНСБ.
По отношение на осигурителната система от КНСБ предлагат вдигане на вноските, както за държавното обществено осигуряване, така и за частните универсални пенсионни фондове, като това увеличение да става с по 1% през година. Например през 2025 г. с 1% да бъде увеличена вноската за държавната пенсия, през 2026 г. да няма увеличение, през 2027 г. с 1% да бъде увеличена вноската за частните фондове, през 2028 г. да няма промени и т. н. Така през 2045 г. вноските и за държавната пенсия и за частните фондове ще нараснат с по 5%. Целта е да бъде намален дефицитът в държавното обществено осигуряване, държавните пенсии да осигуряват 50-55% от последния доход на гражданите, а пенсиите от частните фондове да бъдат още 15-20% от последния трудов доход на осигурените.
Максималната пенсия да бъде увеличена с 10% през 2025 г. и да стане 3740 лв., настояват още от КНСБ. А освен това предлагат периодично да бъде увеличавана тежестта на всяка година трудов стаж при изчисляването на пенсиите от сегашните 1,35 на 1,6, което ще доведе до индексиране на размера на пенсиите.
С бюджета за 2025 г. да бъдат увеличени и обезщетения за безработица, искат от КНСБ. Предложението е минималното обезщетение да стане 21 лв. на ден, а максималното 122 лв. на ден, тоест увеличението да бъде със същия процент, с който ще бъде вдигната минималната заплата.