Спират субсидиите на Ана Петрова, която не позволи да умъртвят животните й. Девет месеца по-късно в стадото няма симптоми за чума, но отказват да вземат втори проби
Стопанката съди Агенцията по храните
Вече девет месеца министерство на земеделието и Българска агенция по безопасност на храните тормозят Ана Петрова и семейството й от Болярово, които отказаха да избият животните им заради съмнения за чума. Въпросните животни не само са живи и здрави, но вече имат и малки.
В същото време фермата е заличена от регистрите, има заповед за евтаназия и не й разрешават да продава мляко и животни. На молбите й ветеринарите да дойдат и да вземат втори проби от животните - никой не се отзовава. Жената разказва, че се уповава само на Бог, а и на съда, защото води дела с държавата.
“Преборих се да ми оставят животните, благодарение на хора от цяла България, които бяха съпричастни с нас. Успяхме да запазим стадото, но още и още продължава тормозът върху моето семейство, върху животинките ми, вече девет месеца”, разказа пред “Труд” Ана Петрова.
“От Българската агенция по безопасност на храните заличиха регистрацията на обекта ми, не ми разрешават да си пускам стадото на паша, не ми разрешават да си продавам агънцата. Сега, по Великден и Гергьовден се търсят най много”, обясни тя.
Не може да си продава и млякото. Започнала да си дои овцете и си прави сирене, за собствена консумация. Повтаря, че ако не са хората, да и помагат и финансово, и с бали, и със зърно, трудно ще оцелее. Има 191 овце, а малките агънца са 110.
“По времето, когато казаха, че има чума по дребните преживни животни, аз тогава се двоумях - дали да пускам мъжкарите да ги оплождат. Защото си давах сметка, че ако се стигне до загробване, ще ми е още по-мъчно, че са бременни животните. Обаче рискувах, заплодиха се и точно тогава докторите ни бяха обяснили, че ако има чума, животното няма да може да се заплоди или ще направи аборт. Ами досега в моето стадо няма никакви симптоми на това заболяване. Особено при козите, там 90 на сто е смъртността. А ето, в съседната ферма колежката гледа кози и няма нито едно умряло животно. При мен също”, разказва Ана Петрова.
По думите й министър Порожанов е бил във фермата на 20 юли миналата година, когато започва тормозът, оттам нататък с министъра повече не се е срещала.
Фермерката води дела, за да й върнат регистрацията на обекта и да й разрешат пак да продава месо и мляко. “Нито един ветеринар не е идвал. Даже с писмо сме ги поканили да дойдат да вземат втори кръвни поби, но те отказаха.”
Преди това шест месеца фермата е под полицейска охрана плюс двама експерти, които да следят за дезинфекцията, да не би да изнесат нанякъде животните.
Тормозът на институциите не спира дотук - за 2018-а Петрова не е получила субсидиите, които й се полагат на глава животно, както и за пасища. “Човек от земеделското министерство ми каза, че от БАБХ нещата били стопирани да не ми се изпратят парите”, твърди жената.
По думите й тя и съпругът й едвам свързват двата края, благодарение на свекър й. Преди да се захване да гледа овце и кози е била чистачка в общината. Има три деца: големият й син работи, дъщеря й е на 15 години, а синът й е на 10, и двамата са ученици.
“Завела съм дело срещу заповедта за избиване на животните, което още не е започнало. Те обаче издадоха и втора заповед за избиване, така че ако им отменят първата, да имат друго основание. Но аз няма да се предам, и нея ще обжалвам”, зарича се стопанката.
Тихомир Томов, бивш общински съветник:
Не могат да изолират щам, защото няма заболяване
Венета Асенова,
Стара Загора
Отговорът на Българска агенция по безопасност на храните, в който се казва, че не знаят кой е щамът на чумата по животните в Странджа, напълно ме удовлетворява. Защото сме сигурни от първия ден, че те не могат да изолират щам, защото няма заболяване по дребните преживни животни. Това заяви за “Труд” Тихомир Томов, бивш общински съветник от Стара Загора.
Томов получи отговор от БАБХ по Закона за достъп до информация на 1 април 2019 г. Аз от края на юни до 28 декември 2018 г. почти всеки ден бях в Странджа. Ние помагахме за гледането на животните и ви уверявам, че бяха здрави, нямаха дори секреция от ноздрите и очите, допълни той.
Според Томов отговорът на БАБХ на поставения от него въпрос, ще бъде представен на заседание на Административен съд - Сливен, което ще се проведе на 8 май. То е по дело, заведено от Ана Петрова от Болярово срещу заповед на БАБХ, с която се заличава животновъдният й обект. В нея се посочва как трябва да бъдат избити животните.
“Оттогава изминаха 10 месеца и на всички е ясно, че животните не са болни, а заповедта още стои, най-малкото не е морално. Животните не са ликвидирани, но на Ана Петрова са нанесени сериозни щети, защото стадото се отглежда само в обор и всичките запаси от храна са изчерпани”, коментира Томов, който ще бъде свидетел по делото.
Отговорът на Българската агенция по безопасност на храните
Щамът не е важен, имало е вирус
Заболяването чума по дребните преживни животни е констатирано и доказано, като за потвърждаване на заболяването не е необходимо да се типизира щамът на вируса, а е достатъчно само да се докаже наличие на причинителя и не е нужно наличието на развитие на клинични и патологични признаци. Това се посочва в отговор на Българската агенция по безопасност на храните до “Труд” по повод на информация на БАБХ, в която от агенцията признават, че нямат информация кой е щамът на заболяването по животните, които бяха избити в района на Странджа през миналото лято.
Според агенцията типизирането на щама на заболяването давало само допълнителна информация относно произход, близост и източниците на разпространение на вируса от други държави, засегнати от заболяването, като държави от Африка, Близкия Изток и Азия.
“Всяко едно огнище, включително и това в Странджа през 2018 г., е обявено на база констатиран вирус на заболяването при изследване по методите на посочените стандарти, което бе извършено от Националната референтна лаборатория към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в България и е потвърдено от Референтната лаборатория на ЕС при строго спазване на Стандартите за диагностика на заболявания по животните”, твърдят от БАБХ.
Според тях мерките, които се предприемат, са едни и същи, независимо от вида на щама.
Фермери от село Шарково: Всичко е долна лъжа, избиха здрави животни
За пръв път стопаните посрещат Великден с празни кошари
“Чумата е в Африка”. Тази очукана табела лежи захвърлена на пътя край плета на баба Дора в елховското село Шарково. Вече никой не й обръща внимание, непотребна е, поне засега. Местните обаче не са забравили какво се случи преди девет месеца, когато овцете и козите в няколко странджански села бяха избити и загробени заради чумата по дребните животни.
Никой тук не вярва, че чума е имало наистина. Но хората още са в шок, продължават да страдат за добитъка си и за пръв път от години насам, на Великден, много от тях посрещнаха празниците с празни ферми, в които не блеят агънца.
Едно от селата, където добитъкът бе загробен е село Шарково. Животните, евтаназирани в разгара на миналото лято, бяха заровени на километър и половина извън селото. Днес на мястото има паметна плоча, сложена там от местните хора. Казват, че често ходят на мястото със сълзи на очи и си спомнят за преживения ужас.
Черните овце на Странджа планина ли сме ние, питат се фермерите.
“Избиха здрави и невинни животни. Колегите останаха без препитание и без поминък. Съсипани са. 800 глави добитък на Дочка в Шарково избиха. Ако знаете по какъв брутален начин действаха, а това в 21 век не може да се случва. Всичко е една долна лъжа. Дали го правят за пари - да оправдаят европейски средства, взети за несъществуващи стада или искат да обезлюдят района с някаква цел - не знаем до ден днешен”, разказват фермери от пострадалите села. Но не смеят да си кажат имената. Колежката им Ана Петрова от Болярово е най-смела, но пък е в чудо, защото е пред фалит.
През месец юли миналата година бяха евтаназирани 1400 овце и кози от кошарите и частните дворове на хората с мотив, че са болни от чума. Стопаните вдигаха бунтове, правиха живи вериги. В Шарково нищо не помогна.
Последни там бяха евтаназирани овцете и козите на баба Дора. Тя стана истинска героиня, трогна цяла България, защото като малко дете плака за животните си. След като изтече карантината, военен от бургаското село Равнец- Симеон Палов, трогнат от сълзите и обичта на баба Дора към козичките, й подари една от своите. Баба Дора я кръсти Радка - на жена му. Сега Радка има две яренца - Лора и Мони. Тези три животинки са смисълът на дните й. Радва им се, приказва им, купува им бонбони.
“Няма да оставя Радка сама. Решила съм - ще й взема дружина”, споделя баба Дора. Но не смее да направи голямо стадо. “Разсъждавам така: Ами ако с него се случи същото? Какво ще правя?”, пита риторично жената. Тя се определя като “силна жена”, цял живот е работила на границата. Мъжът й е бил военен, тя - счетоводителка. Нямат деца. Нейното семейство сега са козичката и двете яренца.
Друг фермер от Шарково е взел малко нови животни след изтичане на карантината. “Да, дадоха ни обезщетения, но никой не се радва на тях. Болно ни е за старото стадо”, разкрива той.