Пазарът не може да се регулира със закон, а мерките са пожелателни
Напразни бяха обещанията, че информацията в правителствен сайт ще доведе до поевтиняване на основните продукти
Подготвят закон за търговията с храни
Набелязани са мерки, с които основни 15 хранителни продукта да бъдат предлагани на възможно най-добрите цени на уязвимите потребители, съобщи бодро министърът на икономиката Богдан Богданов. И откровено излъга, тъй като всеки, който познава пазарните принципи, е наясно, че цените на храните не могат да се регулират със закон, а зависят само от търсенето и предлагането, поне в страните, които не са с тоталитарен режим, а разчитат на пазарната икономика.
Още през март служебният кабинет заяви категорично, че ще бори спекулата с цените на храните, като създаде и публикува правителствен сайт за това колко струват основни продукти на едро, на дребно, при какви условия се внасят от ЕС и от трети държави, какви са изкупните цени на продукцията и колко струват същите готови стоки в чужбина. Повече от половин година по-късно е ясно, че сайтът foodprice.bg няма как да изпълни подобна роля. За да не дразнят излишно народа с факта, че храните у нас са сред най-скъпите в Европа, от правителството дори решиха през последните месеци да скрият информацията за пазарната цена на основните продукти в останалите страни от ЕС.
Надценките при млечните продукти стига до 70%, каза неотдавна министърът на земеделието.
Затова и сега поредните уверения на министър Богданов, че са набелязани мерки, с които да се намалят цените на 15 основни хранителни продукта, влизащи в основната, малка потребителска кошница, и в момента те се обсъждат с бизнеса, звучат като налудничави брътвежи и дори като откровена лъжа.
Министър Богданов продължава бодро да ни уверява, че част от подготвяните от кабинета мерки предвиждат максимална част от продуктите да бъдат локално производство, за да се намалят възможните рискове от повишение на цените от транспорта, инфлация или рецесия в страните на внос. Но признава, че за това води диалог с големите хранителни вериги, тъй като реално подобна мярка зависи единствено от тяхната добра воля. А едва ли има икономически субект, особено такъв, който не е българска собственост, който би се отказал от печалбите си, за да угоди на кабинета или пък да облекчи българските потребители.
Министърът продължава с фантазиите, като обяснява, че веригите ще бъдат задължени на определени периоди да публикуват информация по достъпен начин за малката потребителска кошница и да се поддържат възможно най-добри цени на заложените 15 продукта от първа необходимост. Самият Богданов признава, че дори и да бъде наложен таван на цените на основни стоки, това може да бъде единствено временна мярка и реално от самите хранителни вериги зависи дали ще намалят реално цените или просто ще пуснат “евтини стоки”, които ще са такива на хартия, но реално никога няма да могат да бъдат открити по щандовете заради “изчерпване на количествата”.
“За основната потребителска кошница, малката, към която са ориентирани най-уязвимите сънародници, имаме фокусирани мерки. Ако се наложи, ще предприемем и законодателни мерки, за да може тези 15 продукта, които влизат в малката потребителска кошница, да бъдат на възможно най-добри цени и то за най-уязвимите потребители. В добър диалог сме с бизнеса”, заяви министърът на икономиката. С кой бизнес - производители, прекупвачи или вериги, не става ясно. Нито пък е ясно кои са “уязвимите” потребители няма нито една законова ясна дефиниция на този термин. И предвид факта, че при двугодишна инфлация в размер над 26 на сто, а доходите не за всички граждани нарастват, реално мнозинството от българите могат да се окажат именно в тази категория.
Министър Богданов е категоричен, че подготвяните от икономическото министерство мерки ще бъдат приложени от зимния период, въпреки че той е “зад вратата”, а подобни мерки и към момента не са сложени с конкретика на масата.
Кузман Илиев, член на Съюза за стопанска инициатива, пред “Труд news”: Резултатът ще е изчезване на важни стоки от рафтовете
Пътят към ада е осеян с добри намерения. Дъвката, че цените са се покачили заради надценки, е опасна демагогия. Ако можеше надценките да си растат постоянно - и без инфлация щяха да си растат. Хората обаче имат ограничен бюджет и можеха да купуват, защото напечатаните пари влизаха през заплати и социални разходи и изкуствено помпаха крайните цени. Тази ситуация е в миналото. Днес централните банки свиват количествата пари, следователно и приходите на компаниите и доходите на служителите ще се свиват или стагнират - там където ги има.
Надценките на търговците не са нормата на възвръщаемост. Особено зимата те включват буфери за неколкократен ръст в цената на ел. енергията дори след компенсации, ръст в цената на газа в пъти, липса на работна ръка и наддаване за нея досега. Както казах, ситуацията се променя и сега по-скоро заради свиващи се приходи, ще трябва да се намаляват заплати или да се освобождават хора.
Единственият начин да намалим трайно цените е да спре печатницата за пари и да се възстанови производството на евтина, достъпна и надеждна енергия - процес, който новата зелена религия така безпардонно премаза. Нашето земеделие ще дава повече продукция, ако може да се реши въпроса с правото върху земята, както и проблемът с напояването. Това са системните решения. Иначе земеделският министър и министърът на икономиката могат да демагогстват от сутрин до вечер, но резултатът ще е изчезване на важни стоки от рафтовете, както и напускане на големи инвеститори с тежест за социалната система и влошаване на бизнес средата. Аз по-скоро ги съветвам да се фокусират върху истинските проблеми, чийто решения са системни и имат траен положителен ефект върху най-уязвимите групи и намачканата средна класа у нас.
Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ “Подкрепа”: Въвеждането на тавани звучи абсурдно
На мен ми звучи абсурдно. Няма как някой да слага таван на надценки или на цени при положение, че сме в пазарна икономика. По-скоро трябва да се насърчава конкуренцията между отделните лица, вместо да се правят опити административно да се регулира цена на каквато и да било стока. Това води до много дефекти в системата впоследствие. Ще започнат да крият определени обороти, за да се доказва нещо, и влизаме в една спирала на недобросъвестност. При положение, че цените са почти еднакви във всички търговски вериги, не знам дали има картел. Те правят промоции на различни продукти. Няма как да се каже без да се влезе вътре и да се провери на какво основание се формира цената им. В крайна сметка зависи и през колко търговеца минава съответната стока. Тоест трябва Комисията за защита на конкуренцията да се задейства, за да провери и каже дали има непазарни споразумения между веригите. Но приемането на една чисто административна мярка не работи.
Поскъпнаха с 41,2%
В малката кошница влизат 53 основни храни
Мляко, сирене кашкавал и яйца са с 46,6% нагоре
От храните млякото, млечните продукти и яйцата поскъпнаха най-много през последните две години. Снимка: Пламен Стоименов
Цените на храните в малката потребителска кошница са нараснали с 11,9% за година, показват изчисления на “Труд news” на база данни на НСИ. Но за две години, откакто започна лавинообразното покачване на цените, храните от малката потребителска кошница са поскъпнали с 41,2%. Най-голямо е нарастването на цените на млякото, сиренето, кашкавала и яйцата - с 46,6%.
В малката потребителска кошница, наблюдавана от НСИ, всъщност не влизат 15 храни, а 208 социално полезни и жизнено необходими стоки и услуги. От тях 58 са хранителни стоки, 49 са нехранителни, а 101 са услуги. Сред храните са бел хляб, хляб “Добруджа”, тестени закуски, свинско и пилешко месо, кайма, трайни и малотрайни колбаси, риба, сирене, кашкавал, извара, прясно и кисело мляко, олио, масло, маргарин, домати, краставици, ябълки, картофи, боб, леща, захар, мед, сол и кафе.
Искат веригите да публикуват информация в НСИ
Скриха данните за цените в Европа
Ядем най-скъпите кашкавал и мляко
Данни за цените на храните в други страни от ЕС бяха скрити от правителствения сайт foodprice.bg, но веригите сами ще дават данни за цените на националната статистика.
Правителството скри цените на основните стоки в ЕС, въпреки че само преди половин година беше декларирано, че именно тази информация ще бъде основен инструмент за спиране на спекулата с храните. До преди месец и половина потребителите можеха да открият данни за това колко струват основни стоки като хляб, сирене, кашкавал, яйца, мляко, краставици, домати, боб и ориз в Австрия, Германия, Хърватска, Гърция, Румъния, Чехия, Словения и Франция. Както и лично да се убедят, че цените на някои храни в страната са най-високи в страните от ЕС и ние плащаме за тях повече, отколкото във Франция и Германия, въпреки че там доходите са в пъти по-високи.
Цените на основните хранителни продукти в избраните европейски държави като база за сравнение с цените в България вече не се показват, а вместо това публикуват само данни дали съответната стока поскъпва или поевтинява. Обществена тайна е, че цените на някои храни у нас са по-високи от европейските.
Една от категориите, в които разликите са най-големи, са млечните продукти. Според данните на сайта numbeo.com, в който се сравняват потребителски цени, да литър прясно мляко в Испания дават 0,93 евроцента или приблизително 1,82 лв. За същия продукт в Германия плащат 1,08 евро или около 2,11 лв. В Румъния - 6,71 леи или около 2,63 лв., а в Италия 1,30 евро или 2,54 лв. У нас средната цена на литър мляко е 3,33 лв. по данни на правителствения сайт foodprice.bg. Подобна е ситуацията и с цената на сиренето и кашкавала.
Друг сайт, който сравнява цените на европейските стоки и дори публикува снимки от магазини - globalprice.info, показва че литър олио в момента в Германия струва 1,09 евро или около 2,13 лева за литър. В същото време средната цена на олиото у нас е 3,87 лева за литър, според правителствения сайт foodprice.bg.
При сравнение на цените на основните хранителни продукти и на покупателната способност на българите спрямо останалите европейски държави, става ясно защо от правителствения сайт реално изчезнаха цените на продуктите в избраните първоначално осем държави от ЕС. В същото време от кабинета имат още една идея “за борба на спекулата с цените чрез информация”. Икономическото министерство ще настоява веригите да започнат да публикуват информация към Националния статистически институт за 15 основни продукта, за да се осигури адекватна информация за цената на дребно конкретно за тези стоки. Как точно ще следят веригите дали публикуват средна цена или само на най-евтиния продукт, дали той е наличен по всяко време в магазините и как точно това ще помогне да настигнем европейците по евтини храни не е ясно.