Мирослав Найденов, почетен председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, пред „Труд“: Хора, спрете нелегалното клане на свинете!

Кадровите промени във фонд „Земеделие“ трябва да продължат

„Кого искате да уволня? Днес ще уволня шефа на фонд „Земеделие“. Думите са на премиера Борисов, казани са на катер на военноморските сили, който пори вълните край Варна. Повод има - акцията на прокуратурата в разплащателния орган, при която са арестувани 6-ма негови началници. Речено - сторено. „Бързите кадрови промени във фонда, който оперира с милиарди, са задължителни, както бяха и преди 10 години, когато се разбра, че дипломата на шефката му Калина Илиева е фалшива“, коментира Мирослав Найденов, който тогава беше земеделски министър.

- Г-н Найденов, фонд „Земеделие“ разпределя огромни суми в евро на българските земеделски производители съгласно общата селскостопанска политика на Евросъюза. И не е чудно, че всеки скандал в него отеква в чужбина. Това ли имахте предвид, като заявихте тия дни, че държавата незабавно трябва да реагира на „огромния репутационен риск“?

- Фондът е разплащателна агенция, акредитирана от Еврокомисията и боравеща с милиарди евро годишно. Тъй като това са европейски средства, Еврокомисията следи изкъсо работата u. След арестите на шестима от ръководството u бързата смяна на директора беше наложителна. Адмирирам премиера и министъра на земеделието, че я предприеха. Иначе имаше риск за частично или пълно отнемане на акредитацията. Знам го, защото подобен риск съществуваше и в случая с Калина Илиева през 2010 г., когато аз бях министър.

- Мнозина си спомнят случая с Калина. Той роди термина „калинки“, употребяван по адрес на неграмотни директори, депутати, министри, шефове на агенции. Случаят с арестите е друг, но двата май си приличат?

- Има прилики и разлики. В случая с Калина имаше измама от нейна страна, а в другия има мащабно разследване на прокуратурата срещу група лица. Но и тогава, и сега имаме тежък репутационен проблем, най-вече пред Европейската комисия (EK). И тогава трябваше спешно да се смени шефът на фонд „Земеделие“. Васил Грудев, с когото тия дни смениха директора Живко Живков е много добър експерт, добре познат в Брюксел. Той за кратко беше шеф на фонда, а дълго време беше зам.-шеф с ресор „селските райони“. Беше и служебен министър. Познавам го лично и смятам, че ще успее да овладее сложната ситуация и негативните сигнали към Брюксел и бенефициентите в България. Фондът трябва да излъчи силно послание и към ЕК, и към земеделските производители, които са притеснени.

- По необходимост бързо да се потуши скандалът, който любезно наричате „репутационен риск“, г-н Грудев не беше ли назначен без конкурс?

- Конкурс не е имало, но Грудев идва от позицията на съветник на министър Танева. И второ, шефът на фонда се назначава след съгласувателна процедура с министър-председателя. В закона няма изрично изискване за конкурс - може да се направи, но не е задължителен. В случая нямаше време за конкурс. Защото арестите на зам.-директор, ресорен по селските региони и на директори на ключови дирекции във фонда, могат да предизвикат Брюксел бързо да каже: ние блокираме временно средствата за България. Самият вицепремиер Дончев съобщи, че е имало опасност от спиране на средствата. А спирането може много бързо да стане, докато деблокирането е сложно и бавно. Ето защо адмирирам бързината, с която премиерът и министърът спасиха положението.

- Мотото на Грудев щяло да бъде: „Спокойствие и прозрачност във фонда“. Но какво ти спокойствие, като 5-ма директори са обвинени по дело за корупционни сделки?

- Това мото бързо трябва да стане реалност. От Васил Грудев научаваме, че почти всички директори на дирекции във фонда са излезли в болнични. Ако не се нормализира бързо работната обстановка, тя ще се усложни сериозно. Евентуален ступор ще рефлектира върху хората, които ежедневно работят с фонда. Достатъчно притеснение им носи това, че напоследък фондът се свързва най-вече с прословутите къщи за гости.

- Драматизъм в ситуацията внесе и едно интервю на шефа на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Оказа се, че той е баща на Калоян Костадинов, арестувания зам.-директор на фонда. Той заподозря, че синът му си пати, защото е автор на доклада за къщите без гости. Чухте ли го?

- Всеки родител ще защити сина си. Но аз не бих направил неговата аналогия. Защото арестите са резултат на следствени действия от месеци. А на Калоян Костадинов му е възложено да изготви доклад за къщите преди 2 седмици. Мен друго ме учудва. Премиерът, след скандала с Калина, разпореди всички назначения на високи постове да стават, след като се поискат от службите становища - има ли разработки срещу служителите или нещо в миналото им. Учуден съм, че Костадинов е назначен за зам.-директор на 3 юни, а около месец след това е арестуван.

- Как си го обяснявате?

- Или не е правена за него справка, или службите са я скрили да не изтече информация. Както и да е, имаме вече тежък репутационен проблем. В такива случаи се прави екшънплан, който да увери европейските данъкоплатци, че по-нататък средствата им във фонда ще се използват законосъобразно според акредитацията и без сътресения, нормално. Такъв екшънплан направихме благополучно и в случая с Калина.

- Между Калина и Калоян се вижда прилика. И двамата имат известни бащи - шефът на столичната пожарна, бивш колега на министър-председателя и пазителят на папките с доносниците на Държавна сигурност.

- Калина не беше назначена заради баща си. Когато аз станах министър, тя работеше вече във фонда като сътрудник на резидента на ОЛАФ у нас. От ОЛАФ дойде препоръката за нейното назначение. Ние бяхме тогава със спрени средства по САПАРД и ни беше подсказано, че фондът трябва се ръководи от човек, на който те имат доверие. Когато в. „Труд“ разкри, че дипломата на Калина е фалшива, ОЛАФ се дистанцира. Калоян не го познавам, но и той е бил служител във фонда години преди да заеме като зам.-шеф мястото на избраната за евродепутатка Атидже Ахмедова.

- Току-що ми подсказахте втората прилика между Калина и Калоян. И двамата са помагали на службите да следят във фонда за кражби и измами. Костадинов-баща каза, че синът му е работил за разкриването на аферите с „младите фермери на Миньо Стайков“, а не е участвал в тях.

- Съдействието на службите по дадени случаи не осигурява амнистия по други. Калина беше осъдена за измамата с дипломата. Костадинов е невинен до доказване на противното.

- Ами къщите без гости? Как е възможен такъв пладнешки обир - строиш си къща с европари, държиш я празна 5 г. и става твоя.

- Пътят към ада е постлан с рози... Добре, че това не е най-ресурсната мярка, тя е с 200 000 евро таван, но излезе на преден план, заради къщата на зам.-министъра на икономиката.

- Да не са малко 200 000 евро!

- Не са. Но има много по-ресурсни мерки - за придобиване на техника, за изграждане на преработвателни предприятия и др. Замисълът с къщите е добър - за семеен бизнес в малките населени места, където няма друга заетост. Бенефициентът да получи средства, да използва 5 г. къщата и да я задържи, за да продължи бизнеса си, ако е успешен. Ако не, къщата може да се ползва и с други цели - не е забранено. Важното е 5 г. да се ползва по предназначение, а не за лична хасиенда. Тук, разбира се, въпросът е кой получава средства за нея - ако е някой близък на политическа фигура или на кмета, то се вижда от хората и те не го одобряват.

- Какво ли ще стане с доклада на Калоян за къщите за гости сега? В него имало интересни имена.

- Тоя доклад трябва да го споделим с европейските партньори, а не да го крием за вътрешно ползване. И трябва да им кажем какви мерки вземаме, за да не се повтори. Иначе няма да си върнем доверието им. Те знаят за скандала, а и не само фондът може да прави проверки в къщите за гости. И ЕК може да прати проверяващи, и ОЛАФ.

- ЕК ще чака да види наказани?

- Като администрация ЕК очаква да види преди всичко административно мерки за превенция. Наказанията са в прерогативите на съдебната система. Но ЕК не очаква мерките на хартия, а на терен. Аз прогнозирам, че ЕК съвсем скоро ще направи задълбочен одит на фонда. Надявам се да използваме летните месеци, които са почивни за европейската администрация, за да си подредим нещата. Очаквам промените на върха на фонда да продължат и надолу, поне по отношение на тия пет от всичките над 20 дирекции, чиито шефове са с обвинения. Ако не дойдат директорите с болничните на работа, могат да дойдат европейците и да кажат: Ще ви спрем парите, докато се оправите. Хубаво е, че новият директор е ръководил фонда и го познава.

- Африканската чума по свинете! Кажете за нея сега. Как така пристигна чак от Африка и прескочи прословутата ограда на границата ни?

- Аз бях скептичен още когато започна строежът на тази ограда. Ветеринарен лекар съм и знам, че телена ограда няма как да спре вирусно заболяване. За първи път Африканската чума влиза в Португалия през 60-те години на миналия век, минава през целия континент. В последните случаи тръгва от Русия, минава през Молдова, Румъния и влиза в България.

- Как?

- По много начини. Живеем в 21-ви век, движението на стоки и хора е безгранично, особено в ЕС. Няма как да се спре. Влизат и излизат с автомобили животни, хора, храни. Вирусът могат да го пренесат и птиците. Ограда не го спира! Ако парите за оградата, бяха похарчени за друго - за дезинфекции и възбранителни мерки, щеше да има по-голям ефект. И друго ще кажа, като ловец. Тези, които са сметнали, че оградата може нещо да спре, не са виждали никога какво прави диво прасе. То тази телена паянтова ограда, като нищо я преодолява. Тя е излишна за него. Но, както и да е, ние чумата вече я имаме и сме изправени пред най-голямата опасност за последните десетилетия. Заболяване от подобен мащаб на развитие и възможни икономически щети не сме имали. Може да се направи аналог с шапа, който по време на моето министерстване се появи на турската граница, но тогава ние успяхме бързо да локализираме мястото и да вземем драконовски мерки там. А сега е очевидно, че чумата, която влиза от Румъния, върви по цялата северна граница.

- Агенцията по храните констатира нови и нови огнища на чумата - има я в 10 области вече - Русе, Добрич, Варна, Плевен, Враца... С бедствено положение на места.

- Изключително опасно е.

- Вирусът е влязъл и във ферми, и в кочини в задни дворове, казват. Какви мерки изисква това?

- Освен избиването на животните, няма други мерки за справяне. Загубите на Румъния са над 3 млрд. Ние сме по-малки по територия и животновъдство, но и наполовина щети са колосална сума за бюджета ни. А може и да се стигне до ликвидирането на стотици хиляди свине! Което е изключително тежък организационен проблем.

- Репортажите от т.нар. хуманно умъртвяване с пяна на свинете са потресаващи. Има хора, които си крият животните от ветеринарите...

- Те трябва да знаят, че ако заразено прасе се заколи и месото се раздаде сурово или сготвено на родата, с него вирусът се разпространява по селата.

- А в София? Хайките по пътищата не ни правят сигурни, че някоя чумава мръвка няма да се окаже в чинията ни.

- И да я хапнем, месото не е опасно за хората. Но нелегалните кланета са беда. Ако заразеното прасе се заколи, вместо да го убият ветеринарите и се укрие за консумация, хапналите няма да се заразят от африканска чума, но могат да се разболеят от друго, трифинела например. Категорично препоръчвам: Хора, спрете нелегалните кланета! Трябва да се внесе сред стопаните спокойствие за компенсациите. Да знаят, че за всяко убито животно ще бъдат компенсирани навременно и справедливо с пари, за да си купят месо от магазина. Обръщам се към асоциациите на свиневъдите: започнете разговор с населението около големите свинекомплекси - животните да бъдат убити, като се компенсират свинепроизводителите. Ако Бай Иван гледа едно прасе в двора си наблизо, той също да се компенсира.

- Но, ако прасето на Бай Иван не е регистрирано?

- Държавата няма да го обезщети. Но той би могъл да получи обезщетение от свинепроизводителите. Собствениците на свинекомплекси имат интерес популацията наоколо да се ликвидира - преди да е дошла чумата! Да си направят сами санитарна буферна зона, да мотивират и Бай Иван да си унищожи животното. С диалог. За да не бъдат унищожени всички промишлени прасета в България.

- Възможно ли това?!

- Не го изключвам. Случвало се е в Русия и са минали години, преди популацията да се възстанови. За нас е страшна тая прогноза. Ще изпитаме дефицит на прясно свинско месо, който ще се запълни със замразени, вносни, на по-висока цена. Освен преките загуби от унищожаването на животните, ще има косвени - от липсата на зърнопроизводство за тях, от съкращаването на работни места в сектора, от унищожаването на генофонда. Отнася се и за дивите свине. Техният лов е перо, от което ловните стопанства ще се лишат. Хобито на десетки хиляди ловци ще пострада.

- Да не ви чуе дяволът!

- Дяволът няма нищо общо с това. Ако се остави ветеринарната служба сама, не може да се справи. Поздравявам колегите за мобилизацията - работят с жандармерията и охранителната полиция, денонощно. Но фермерите и кметовете трябва да им помагат, да убеждават стопаните. Кметовете са в предизборна ситуация и се стремят да се харесат на стопаните, а не на ветеринарите. Но популизмът ще им изиграе лоша шега. Влезе ли в селото чумата, ще страдат години след това. Дано не съм прав, но прогнозирам, че ни чакат тежки времена.

Нашият гост

Мирослав Найденов е роден на 14.12.1968 г. във Враца. Завършил е ветеринарна медицина (1994). Бил е ветеринарен лекар, директор на врачанската ветеринарна служба и главен секретар на Националната ветеринарна служба (1994-2006). Шеф на “Екоравновесие” в столичната община (2006-2009). Депутат от ГЕРБ в 41-то НС и земеделски министър (2009-2013). Лидер на партия БАСТА. Почетен председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Анна Заркова

Този уебсайт използва "бисквитки"