Мисията на списание “Балкания”

Първият му брой се появява през 1967 г. в Сейнт Луис, САЩ

Сред авторите е и дисидентът Георги Марков

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

Освободителното движение на македонските българи още от възникването си през 1893 г. си дава сметка, че за да може да популяризира своята кауза по света, се нуждае от публикации на чужди езици. Тази потребност става особено значима след 1944 г., когато за дълъг период от време в комунистическа България е наложено табу върху каквито и да било издания, отстояващи истината за Македония. В резултат на подобна късогледа политика на тогавашното държавно ръководство в София, Македонските патриотични организации в САЩ и Канада се оказват единствените, които последователно защитават каузата на българщината край Вардар.

За да бъде международната дейност на МПО по-успешна, се пристъпва към създаването на специализирани издания на чужди езици, в които пред чуждестранните фактори да се разясняват различни актуални за времето си аспекти на македонския въпрос. Едно от тези издания е списание „Балкания“. То е израз на сътрудничеството между македонските българи и хървати, борещи се срещу общия неприятел - шовинизмът на Белград. Списанието е тримесечно, излиза основно на английски език, но част от материалите в него са и на френски, и е с ясно изразена ориентация към дипломацията.

Първият брой на „Балкания“ се появява през 1967 г. в Сейнт Луис под редакцията на македонския българин Христо Анастасов и хърватина д-р Анте Бонифачич. В него е записано, че водещи редактори са Степан Хефер и Иван Михайлов, съответно лидери на хърватското и македонското освободителни движения. Благодарение на тяхната подкрепа, списанието успява да създаде свой кръг от водещи автори като Аспарух Исаков, Б. Марич, Александър Граматиков, Бранко Йелич, Никола Низамов, Стипе Азначич, Иван Хасенай, Никола Николов, Йосеф Биосич и др. Освен това има свои представители в Мадрид, Брюксел, Швериге, Мюнхен, Лондон, Париж и други градове в Европа. В САЩ сътрудници на „Балкания“ има в Ню Йорк, Милуоки, Кливлънд, Чикаго, Лос Анджелис, Пасадена, Сан Франциско, Сан Хосе, Санта Клара, Сакраменто, Бъфало, Рочестър и Сейнт Луис, а в Канада в Торонто, Ванкувър, Хамилтън, Монреал, Калгари и др. Списанието развива своя мрежа от представители и в Южна Америка в градовете Сао Пауло, Монтевидео, Лима, Ла Пас и Буенос Айрес. В Австралия сътрудниците са в Сидней, Аделаида и Пърт.

В уводната статия в първия брой пише, че „целта и предмета на списание „Балкания“ е да се занимава с политическите, социалните и културните въпроси на хората или расите и националностите, обитаващи Балканския полуостров. Голяма част от нашата информация в Америка за региона на Югоизточна Европа е или неадекватна, или неточна. Обективното представяне на истинската перспектива на борбите и стремежите на балканските народи ще бъде водеща линия на тримесечното списание БАЛКАНИЯ. Би било подходящо, а може би и необходимо, да го представим. Казва се БАЛКАНИЯ.

Неговата основна грижа е съдбата на над десет милиона потиснати хора на Балканите... Спонсори са американски и канадски граждани от хърватски и македонски български произход, живеещи в САЩ и Канада. Радвайки се на американската и канадската свобода и демокрация,... те сега протягат ръце през моретата, за да помогнат на своите нещастни братя и сестри в чужбина да постигнат своята свобода и независимост“.

Освен хърватски и български автори, сред които срещаме и българския дисидент Георги Марков, списание „Балкания“ постепенно съумява да привлече и редица чужденци, специалисти по балканската проблематика. Техните писания, идващи оттатък някогашната Желязна завеса, в по-голямата си част са непознати за съвременния български читател. Те са важни, защото са пример за подкрепа за каузата на хърватите и македонските българи в периода след Втората световна война. Сред тях се открояват Пол Финдли, С. Бадуин, Ърнест Ригони, Йорих Блуменфелд, Болеслав Тахауер, Алдо Дами, Кларънс Манинг, Остин Ап, Ктибор Покорни, Рудолф Вирер, Бернар Маркерит, Дан Морган и десетки други.

Проф. Рудолф Верер, един от авторите в сп. „Балкания“. 1969

Особено голямо е значението на факта, че „Балкания“ популяризира на английски език позициите на Степан Хефер и Иван Михайлов. Освен от страна на Титова Югославия, те остават неоспорвани, което легитимира лидерите на освободителните движения на хърватите и македонските българи като основни изразители на волята на подтиснатите си сънародници. Още в първия брой на списанието е публикувана статията на Иван Михайлов „Македонският въпрос пред европейската дипломация“.

В нея последният водач на автентичната ВМРО пише, че „едва ли има политически ориентирана личност от близкото минало, дори сред съвременните поколения, която да не е чувала за израза „бурните Балкани“. Но дори такива запознати лица не са достатъчно информирани за факта, че турбуленцията на Балканите съществува основно поради неразрешения или грешно решен македонски въпрос. Известно е, че македонското освободително движение възникна в последната част от миналия век.

Неговата политическа платформа беше най-добре изразена от думите на известния британски държавник Уилям Гладстон, който пръв издига лозунга „Македония на македонците“. Под понятието „македонци“ Гладстон има предвид различните етнически групи, които са се установили и живеят в Македония, а именно: българи, турци, гърци, албанци, румъни и др... Българите, макар и да са мнозинство в Македония, са приели формулата на Гладстон „Македония на македонците“. Аналогично, без резерви, румъните смятат същото“.

Иван Михайлов е категоричен, че титова Югославия продължава денационализаторската политика на предходните потиснически режими в Македония, поради което пренася своя анализ в съвремието. „В тази част на Македония, която е под югославско управление, в момента има систематична принуда за денационализация на българското население. Настоящото усилие на част от сърбо-комунистите да заличават българските имена, да фалшифицират историческите факти и да унищожават български исторически паметници, да променят окончанията на българските фамилни имена на населението и да разпространяват омраза срещу всичко, което е българско, са същите елементи, свързани с режима на крал Алксандър и тази мозаечна и изкуствено създадена държава, известна като „Югославия“, да не говорим за многобройните ограничения на човешката свобода и дори насъщния. Индивидуалното достойнство и ценности са заличени чрез насилственото управление на държавата, което на практика е проявление на волята на шепа хора, носещи прякора „Политбюро“ или всяко друго наименование, идентично с тираничното съдържание“.

По страниците на „Балкания“ Иван Михайлов развива своите виждания по въпроси като наименованието на държавите и включените в техните граници национални и етнически групи, за официалното признаване на различни балкански народности в рамките на Османската империя, за териториалните аспирации на балканските държави, за българския цар Самуил, за произхода на отделните етнически групи в Македония, разобличава дейността на скопския професор Антоляк и др.

Подобна активност съвсем логично поражда и симпатии сред авторитетни чужденци. Един от тях например е проф. Рудолф Верер, който през 1969 г. в своя доклад „Македонският въпрос днес“ заявява: „Тито и неговите помощници изграждат македонската „нация“ с македонски „литературен“ и „официален език“ по същия начин, по който съветските комунисти установяват т. нар. молдовска нация и език в съветска Бесарабия днес. Целта на тази нова концепция в Югославия е очевидна: много сръбски думи и форми са инфилтрирани в българския език на македонците“.

Подобни чужди мнения изобилстват по страниците на излизалото до 1973 г. списание „Балкания“. Те трябва да се познават и използват при отстояването на съвременната българска позиция към Северна Македония.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Доц. д-р Спас Ташев, ИИНЧ при БАН

Този уебсайт използва "бисквитки"