На срещата неотдавна между Джо Байдън и Си Дзинпин китайският президент се обърна към Байдън с думите: „Китай и САЩ трябва да поемат международни отговорности и да се стремят към мир“. Звучи като дипломатическо клише, но всъщност Си Дзинпин казва: „Вече не можете да управлявате сами.“ Явно, че тази необходимост започва бавно и с нежелание да се възприема и от САЩ, затова и Байдън заяви в своя реч, че предстои нов световен ред. Това, че американският президент спомена, че „хиперзвуковото оръжие е обикновена ракета, която обаче не може да бъде засечена“, е признание, че САЩ са принудени да приемат предстоящи промени. Промените ще зависят от способността на Русия да управлява процесите, които отключи. Защото победата невинаги е за по-силните, но винаги е за по-умните.
Центърът на бъдещия свят е Азия. И в Пекин, и във Вашингтон определено знаят това. Затова един от най-важните въпроси, който стратезите в САЩ си задават, е как ще реагира Китай по отношение на изолацията на Русия? Ще постави ли Китай икономиката си в риск, за да подкрепи Путин? Или тъкмо обратно - ще извлече ползи? САЩ упражняват натиск за солидарност по отношение на санкциите срещу Русия, но американският президент едва ли ще си позволи да притиска прекалено силно Китай, защото има опасност международната система, каквато я познаваме в момента, да рухне напълно. На вчерашната виртуална среща на върха между представители на ЕС и Китай към китайската държава е отправено искане да не подкрепя мълчаливо Русия, ако иска да има добри отношения с Европа. Китайците обаче са показали слаб интерес към темата „Украйна“, тъкмо обратното, в съобщението на китайската агенция Синхуа се казва, че Китай е насърчил ЕС да води по-независима външна политика, имайки предвид близостта със САЩ.
Две базови причини има Китай да подкрепи Русия като продължи икономическите си отношения. Първата е, че Китай наблюдава в детайли драматичното потопяване на Европа. И добре схваща технологията. САЩ решават задачите на своята национална доктрина за глобално превъзходство, а Европа плаща фактурата – за санкциите, за отказа от газа, за бежанците, за разходите за оръжия, за загубата на руския пазар, за политическите и икономическите усложнени бариери с една враждебна Русия и пр. Втората причина е, че Китай се стреми към глобално надмощие и няма да се съгласи да бъде просто младши партньор на САЩ в неформална лидерска група G-2. Един бивш британски външен министър - Дейвид Милибанд, говореше дори за G-3 – САЩ, Китай и ЕС. Уви, това, което видяхме през последния месец, показва, че Европа е безсубектен и контролиран буфер срещу идващите глобални претенции от Азия – Русия и Китай.
Китай отдавна е регистрирал активностите на САЩ срещу нарастването на китайската държава. Америка се опитва да предотврати първо азиатският регионализъм, ръководен от Китай, а след това и световното му господство. Вашингтон промени дори името на Азиатско-Тихоокеанската си стратегия на Индо-Тихоокеанска стратегия, за да интегрира Индия като единствена възможна противотежест в Азия срещу Китай. Още през 2007 г. САЩ включиха Индия в един алианс по сигурността QUAD (Четиристранна инициатива) – САЩ, Япония, Австралия и Индия, чиято единствена цел е сдържане на Китай. Миналата година страните от съюза дори проведоха военни учения в Бенгалския залив, отработвайки съвместен отпор срещу „китайската заплаха“.
Китай гледа на Тайван като на бунтовническа провинция, която трябва да се прибере в китайската държава. В момента китайците пресмятат как ще реагира Западният свят на заявката им за Тайван. Затова Китай подкрепя Русия срещу „по-нататъшното разширяване на НАТО“, имайки предвид нарастващата роля на алианса в Индо-Тихоокеанския регион. Китай повишава бойните си способности, модернизира атомните си оръжия, претендира за почти цялото оспорвано Южнокитайско море, строи изкуствени острови и разполага военни бази. Участва в морски спор с Японияв Източнокитайско море и в сблъсъци по границата с Индия, известна като „линия на фактически контрол“. Регионалните конфликти са раздвижени, както си е по план.
Пекин винаги е оспорвал американската глобализация, подчертавайки, че е в полза на транснационалния капитал. Хонконгската медия South China Morning Post тези дни излезе със заглавие: „Светът е срещу западното господство, а не срещу демокрацията.“ Китай и Русия често играят в общ фронт срещу практиките, които те смятат за намеса на Запада във вътрешните им работи. Въпреки че е напълно наясно с причините за войната, Китай счита реакцията на Русия в Украйна за прекомерна и категорично се обявява срещу възраждането на манталитета от Студената война със създаване на конфронтация между блоковете. Малко преди началото на войната Русия сключи договори с китайската страна за газ и нефт на стойност 117,5 милиарда долара, а „Газпром“ обяви готовност за проектиране на газопровода „Союз Восток“ през Монголия към Китай. Санкциите тласкат Русия към още по-голямо сближаване с Китай. В момента от Си Дзинпин зависи до известна степен какво ще се случи с Русия. Но тъй като Русия е притисната, а китайците много добре управляват своя интерес, те ще получат енергийни договори на по-ниска цена, ще поискат и някои военни технологии, както и участие в големи руски енергийни проекти на територията на Азия. Китай ще подкрепи Русия тихо. Защото Китай е наясно, че Русия е малката цел, голямата е Китай.