Мицковски се впуска в дипломацията

Премиерът на Северна Македония е начело на делегацията на страната си на срещата на върха на НАТО

Сред чуждите езици, които владее македонският министър-председател, е и български

Ще има време да си отговорим и на този въпрос - премиерът на Северна Македония Християн Мицковски некомпетентен ли е или просто е един най-обикновен манипулатор? Ако е първото, то е излечимо с повече четене и познание. Но ако е второто, както изглежда, ще си имаме работа с човек, на когото трудно може да се вярва. И с когото нормалните дипломатически и политически средства не вършат работа. Ще се окажат прави оценките на някои наши познавачи на ситуацията при съседите, които определят Мицковски като „завършен македонистичен продукт“.

Нямаше да бъде истинският Мицковски, но вече в ролята премиер, ако не беше взел и той отношение по резултатите от преброяването в Албания. Изненадата от получените числа за македонците и българите там бе толкова голяма, че той просто бе задължен да изрази позиция по тях. До голяма степен това се налага и от натиска на местните медии, които също така не крият разочарованието от факта, че определилите се като българи албански граждани са три пъти повече от македонците. Впрочем, ако искаме да бъдем искрени, в най-честните си мнения представителите на организациите и сдруженията на македонците в Албания, които реагираха най-бързо и нервно, акцентират на това, че в анкетните карти изобщо са се появили българи. Откъде и как, това е пълна загадка, щом като на всички предишни преброявания, правени в Албания, досега е нямало нито един такъв. Е, нямало е, а сега ги има и то повече, отколкото тези, които са се определяли като македонци. Толкова са огорчени и обидени лидерите на подобни организации, че се опитват да хвърлят изцяло вината върху „технологията“, с която българската държава била действала в навечерието на преброяването, а и по време на самото анкетиране. До известна степен този примитивизъм в оценката на ситуацията вероятно идва и от желанието на подобни личности да оправдаят собствената си несръчност за ориентация в новата ситуация.

Но това си е тяхна работа, само искам да кажа, че воплите им за отменяне на резултатите от преброяването или за неговото повторение са напълно несъстоятелни. Самият председател на статистическата служба на Северна Македония Апостол Симовски призна, че поредната операция в Албания е проведена по точна методология, за която той лично няма забележки. Дори през цялото време на подготовката и провеждането на анкетите Симовски е бил в услуга на своите албански колеги и пряко е наблюдавал процеса, без да има бележки върху неговото качество. А че повторен опис не може да има, това и за него е напълно ясно.

Но всичко това очевидно е недостатъчно ясно за премиера Мицковски. Той си позволи да интерпретира ситуацията по начин, който няма нищо общо с поведението на държавник, който държи на добросъседските отношения с България. Очевидно условието българите в Северна Македония да бъдат вписани в конституцията, за да тръгне страната по пътя на европейската интеграция, го мъчи сериозно, щом като в свое изявление пред медиите се опита да препоръча на България да поиска българите в Албания да бъдат вписани в тамошния основен закон. Да беше му казал някой, че българското малцинство е признато от 2017 г. насам и че тъкмо това дава право то да бъде включено в анкетните карти за преброяването. А че българската държава най-после е проявила загриженост за своите сънародници в Албания, след като дълги години на практика е отсъствала напълно, не е негова работа. Той да си гледа своите проблеми.

Но подобна некомпетентност не е чужда на политиците в Скопие. Особено когато става дума за България. Никога няма да забравя онзи случай, за който съм писал, когато преди години тогавашният премиер Бранко Цървенковски от трибуната в Събранието обвини София, че има териториални претенции към западните части на Република Македония. То не беше критика към България, то не бяха импровизации на тема намеса във вътрешните работи. А поводът за този гняв бе рутинно изказване на наш дипломат за положението на българите в Западните покрайнини, както ние популярно наричаме онези части на Сърбия, населени с българи около Цариброд и Босилеград. Да, ама някой в Скопие беше решил, че това е намек от София за търсене на сънародници в западните части на Република Македония, без дори да си направи усилието да разбере какво за нас означава това понятие Западни покрайнини.

Сега гледам с каква доза патос е придружено първото пътуване на Мицковски в качеството му на премиер зад граница. Неговите предшественици обикновено избираха Брюксел за това, но сега обстоятелствата му предлагат далече по-важна проява - юбилейната среща на върха на НАТО във Вашингтон. В специално обръщение от там, където вече се намира начело на делегацията на страната си, Мицковски разкри каква богата програма ще има той заедно с тримата министри, които го придружават. В това число и обещанието, че ще съобщи и новата голяма инвестиция от американска фирма, която отива с парите си в Северна Македония. Е, можеше всичко това да го направи и в Скопие, преди да тръгне, но някак си по-тържествено и впечатляващо е то да стане на фона на Белия дом, да речем.

Мицковски разкри намерението си по време на форума да направи много двустранни срещи, които за него в случая ще бъдат по-скоро да представи себе си на останалите си колеги като новия премиер на страната. С най-голяма сигурност в програмата му е разговорът с гръцкия му колега Кириякос Мицотакис, пръв и за двамата. Темата е известна - недоволството в Атина от отношението на Скопие към Преспанския договор, проявявано както от президента на страната Гордана Силяновска-Давкова, така и от самия Мицковски.

В интерес на истината, на няколко пъти той се опита да обясни отношението си към изискването от договора да нарича държавата си с нейното конституционно име Република Северна Македония. За разлика от Силяновска, по време на клетвата в парламента при встъпването на власт на ръководеното от него правителство, той се закле с името „Северна“. Което пък даде повод на опозицията в лицето на СДСМ да го пита тогава, а и особено сега, как ще представя себе си по време на официалните мероприятия на юбилейната сесия на НАТО? Като премиер на коя държава? И какво, в крайна сметка, ще излезе от срещата му с Мицотакис, който, както се разбра, хич не си поплюва когато става дума да се защитава националният интерес на Гърция.

И служебният премиер Димитър Главчев начело на българската делегация ще е във Вашингтон. Току виж, въпреки строгия протокол на подобни прояви, двамата с Мицковски да попаднат в ситуация да си разменят по някоя приказка. Най-малкото, по време на задължителната „семейна снимка“ на всички участници. Не знам Главчев да е наясно с темата „Македония“ априори, макар че онзи ден горе долу се справи в парламента в отговор на депутатските питания.

Но ако все пак се стигне до среща с Мицковски, един съвет от мен - Главчев да си говори на български, онзи ще го разбере напълно. Не за друго, ама в биографията, с която Мицковски бе представен официално като премиер, на въпроса какви чужди езици владее, заедно с другите беше записан и български. Като „чужд“ език.

Нали ви казвам - ако не е компетентен, което е поправимо, значи е най-обикновен манипулатор.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Костадин Филипов

Този уебсайт използва "бисквитки"