Сценарият на „Мълчанието на агнетата“ беше пропит със зло
Постоянно отказвам роли за ужас на агента ми
Котките са едни чудесни артисти
Все още редовно изпитвам тревога преди снимки
Мишел Пфайфър продължава да доказва, че звездите от 80-те и 90-те бяха част от една по-качествена епоха в света на развлекателната индустрия. Сега тя се завръща в играта с нови кино и тв заглавия, които да ни припомнят нейната класа. Пфайфър ще има ключова роля в продължението на един от най-успешните и обсъждани модерни сериали - „Йелоустоун“.
Прeди време тя изигра и ролята на Бети Форд, съпруга на бившия американски президент Джералд Форд, поредицата „Първата дама”. После нахлу в кината с продължението на комиксовата суперпродукция „Аnt-Man”.
Мишел е една от богините на голямото кино с качествени и легендарни роли в четири поредни десетилетия. Тя привлича погледите за пръв път в края на 70-те с “Брилянтин 2” и оттогава не пуска световната слава. В началото на 80-те е на върха на Холивуд с ролята си на пристрастената към кокаина и луксозния живот мафиотска съпруга Елвира в епичната гангстерска класика “Белязания”. След като работи с Пачино по този шедьовър, Пфайфър играе с Джак Никълсън във “Вещиците от Истуик” и “Вълк” и с Джон Малкович в “Опасни връзки”. През 90-те затвърждава репутацията си на сексуална фурия и топ актриса с блокбастъра „Батман се завръща”, където играе Жената-котка.
- Мишел, милиони хора продължават да споделят в социалните мрежи вече култовите кадри с вашата изява като Жената-котка в „Батман се завръща”. Ролята със сигурност е легендарна, а младите поколения тепърва я откриват и са пленени от начина, по който играете този образ. Всъщност, харесвате ли котки?
- Имате предвид, когато не ги играя ли? Трябва да кажа, че един от най-хубавите ми актьорски спомени е именно от Жената-котка в „Батман се завръща”. Истината е, че обичам котките. Но е вярно, че не може да принудиш една котка да направи нещо, което тя не иска. Двете писани, които бяха използвани във филма са направо фантастични животни. Съвсем буквално играеха роли и знаеха, че ги снимат. Въртяха си очите по команда.
- Изглеждате феноменално във филма - едновременно бляскава и заплашителна. Какъв беше търсеният ефект?
- Беше трудно да напипаме точния и верен външен вид за Франсис. Тя е от жените, след които се обръщате, но в същото време се намира в неприятна финансова ситуация и знае какво е да имаш проблеми с парите. Дрехите трябваше да бъдат някак си безвременни и леко прашни. В определени моменти нейните дрехи се превръщат в оръжие. В нещо като щит, който я защитава от въпроси.
- Вие винаги избирате прецизно проектите си и не се хвърляте на всяко привидно примамливо предложение за роля. С какво ви привлече French Exit, за който получихте и номинирана за „Златен глобус”?
- Да, така е. Агентът ми ме нарича „Dr. No”, защото съм отказвала толкова много роли, но истината е, че се влюбих в сценария на French Exit. Какъв необичаен и оригинален филм. Странен в най-добрия смисъл на думата. Аз имам отношения на любов и омраза с актьорската професия, но да играя образа на Франсис беше перспектива, която ме привлече моментално.
- Как бихте описали своята героиня?
- Тя е красива, стилна, самоуверена и направо наперена жена от Ню Йорк, която наскоро е загубила своя съпруг. Той обаче се преражда в една готина и говореща черна котка, това придава съвсем ново измерение на техните отношения.
- Мислили ли сте да се върнете към някой от персонажите, които ви превърнаха в толкова обичана актриса. Като например трофейната съпруга в „Белязания” или мацката, запалена по мотори от „Брилянтин 2”? А може би певицата от „Великолепните братя Бейкър”?
- „Брилянтин 2” беше един от първите ми филми и ми достави огромно удовлетворение. Страшно много се забавлявах по време на снимките. Но имаше много шум около филма, а аз никога не съм се чувствала особено комфортно в такава шумна среда. Винаги ми е било трудно.
Определено бих искала да видя какво би станало днес със Сузи Даймънд и братята Бейкър. Винаги съм била привлечена към човешките характери с ясни слабости, които са дори леко счупени. А Сузи беше повредена по особено интригуващ начин.
При мен е традиция да се пристрастявам към повечето образи, които играя. Бях очарована и омагьосана от Франсис във French Exit. В онези сцени, в които трябваше да разговарям с починалия си съпруг, който в момента е приел формата на котка, аз си припомних защо си обичам работата.
- Трудно ли бе да завладеете Холивуд и да стигнете до върха в киното?
- О, да. Пробвах много неща - телевизия, малки роли в малки филми и реклами, постоянно обикалях по прослушвания. Не ми беше лесно да играя и да се чувствам спокойна пред камера. Всъщност си бях ужасена. Буквално се учех на професията, когато вече бях известна и хората проследиха моето обучение, така да се каже. Което не е най-доброто нещо. Понякога още имам това чувство на тревога, че във всеки един момент мога да бъда разкрита като лоша актриса, която е заблуждавала хората през цялото време. В „Звезден прах”, например, исках да изиграя цялата роля наново.
- Споменахте, че трудно приемате предложения за роли и сте отказвали много сценарии. Един такъв пример е „Мълчанието на агнетата”, с който после Джоди Фостър спечели „Оскар”. Защо не приехте тази главната женска роля на агент Кларис Старлинг?
- Трябва да призная, че съвсем буквално се изплаших докато преглеждах сценария. Хвана ме страх, както си четях. В тази история имаше много зло. Има дори усещане за победа на злото. То триумфира и управлява. Нямаше как да приема ролята. Не исках да имам нищо общо с подобен проект и такова нещо да вижда бял свят благодарение на мен и с моето име.
- Киноманите още говорят за заредената със страст ваша роля в „Опасни връзки”...
- Като актриса просто искам да не се изложа. Да се изправиш до изпълнители като Джон Малкович и Глен Клоуз е нещо, което трябва да те снабди с увереност. И за мен е особено висока оценка, когато колеги и зрители ми казват, че не само съм стояла добре до големите имена, с които съм работила, но съм дори съм и „откраднала филма” от тях.