Младежите в България са тревожни, 45% се притесняват за финансовото си бъдеще

45% от младежите в България се притесняват от финансови проблеми, съобщи Евелина Славкова от "Тренд", която представи данните от изследване на социологическа агенция на тема "Младите хора в България - ментални рискове, предизвикателства и перспективи".

Изследването е направено между 9 и 16 септември, а участниците са на възраст от 15 до 29 години.

Основното заключение от проучването е, че в България младото поколение е предимно тревожно, като участниците са посочили, че искат по-лесен достъп до курсове, програми, информационни кампании за менталното здраве. Младите хора са по-скоро незапознати с това как държавата или неправителственият сектор могат да им съдействат за решаването на проблемите им, особено при психологични такива.

Младежите, особено тези между 15-19 години, са по-оптимистично настроение към живота, но ако се сравни с останалите младежи в ЕС българският младеж е малко по-малко оптимистичен.

Като основни страхове участниците в изследването са посочили, че това да не се провалят в училище или на работното си място. След това се нарежда страха от болести, да не разочароват семействата си, изолация от приятелски групи, финансови проблеми. Това са в общи линии тревогите на българските младежи, като мъжете се притесняват повече от финансово затруднение, а жените - да не разочароват семейството си.

45% се притесняват от финансови проблеми в бъдеще - един от най-големите проценти в Европа. 

Все пак в сравнение със страните от Запада 50% от младите хора у нас разчитат на семейството, като основа за спокойствие и стабилност, а 70% посочват, че приятелите са от изключително важно значение за менталното здраве, тоест няма драматични нива на изолация на младите хора за разлика на Запада, където данните са тревожни.

Честота на споделяне на проблемите е нормална, като 27% от младежите са посочили, че се притесняват от споделяне на проблемите и притесненията си, за да не бъдат критикувани и подигравани.

65% са отбелязали, че изкуството влияе положително върху психичното здраве, като дяловете са равни и при мъжете, и при жените, особено тези между 15-19 и 20-25 години са с най-големи дялове.

25% от българските младежи са се сблъсквали с физическа агресия, като в тази категория мъжете доминират. Агресията в интернет също се посочва като форма на насилие, с която често се сблъскват младежите, както и сексуалното такова. 10% са се сблъсквали с форма на домашно насилие.

Относно формите на зависимости като най-голям процент младежите са посочили, че това е алкохола, включително и в групата между 15 и 19 години. Хранително разстройство, хазарт и залози, наркотици, хапчета и упойващи вещества - това са най-големите дялове на зависимости, които са посочили участниците в изследването.

Психологичните трудности младите хора предимно споделят със семействата си - 50%, след това са приятелите - 40%, и само 2% са потърсили професионална помощ на психолог.

80% от младежите не са запознати с това как държавата и НПО сектора може да ги подкрепи, ако има психологичен проблем. Едва 58 души са запознати как държавата може да помогне при такива трудности. 39% са запознати как да потърсят помощ при домашно насилие от неправителствения сектор.

В края на изследването младите хора са посочили, че искат повече и по-лесен достъп до програми, кампании, курсове за психологична подкрепа в училища, университети и на работното място. Според тях държавата има по-скоро ниска подкрепа що се касае до менталното здраве.

40% от младежите са отбелязали, че искат по-строги мерки срещу психическо насилие.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Труд онлайн

Този уебсайт използва "бисквитки"