Споделиха стихотворение за Христо Проданов в памет на Боян Петров
Отвратени са от „творческите среди”
Петима млади поети и писатели учредиха общност с цел възраждане на поезията на малко известни или вече починали автори. Основната идея на създателите на “Иначе писано” е осъществяване на диалог между поколенията.
“Целта беше на четения да не презентираме само себе си, а да актуализираме стиховете на неизвестни или вече позабравени автори и да ги вкараме в кръга на живата аудитория, за да могат отново да звучат”, разказа пред “Труд” един от създателите на общността Николай Генов.
В “Иначе писано” към момента членуват петима души, всеки от които са занимава с нещо различно. Запознават се съвсем случайно. “С Атанас Янев, който сега завършва право, се запознах през приятел. Атанаска Илинчева вече беше завършила право, нея я познавах от гимназията. Бяхме основали ученически вестник. С Кристина Станкова се запознах съвсем случайно. Харесах й стиховете и й пратих покана за приятелство във фейсбук. Златина Тодорова ми беше колежка”, разказа Николай.
На 6 октомври 2016 г. петимата младежи официално създават общността си, като затвърждават съществуването й и популяризират дейността й чрез фейсбук страницата “Иначе писано”. В нея те публикуват свои авторски текстове и разпространяват чужди, които харесват или са ги впечатлили по някакъв начин.
Към момента страницата има близо 4 хил. последователи, а една от най-вълнуващите публикации през последните дни беше в памет на Боян Петров - стихотворението “Търсете българския алпинист” на Атанас Стоянов (1985), посветено на Христо Проданов. “Не познаваме автора, но много харесахме текста му. Искахме да достигне до повече хора”, споделиха пред “Труд” създателите на “Иначе писано”. Те разкриха и личното си отношение към драматичното събитие чрез текста на Атанаска Илинчева – “Да погледнеш през прозореца”.
Идеята за общността идва на Николай след няколко посещения на литературни четения. “Почувствах се отвратен от “творческите среди”. Или поне това, което видях от тях. Хора с вирнати носове, които смятаха, че са Алфа и Омега на литературата. Събираха се на четения, за да си покажат нещата, след което си тръгваха и дори не слушаха останалите.”
Нарекли общността си “Иначе писано” като форма на бунт, желание да кажат “не”: “Не на цялата подлизурковщина. Не на нещата, които не харесваш. И от които не искаш да бъдеш част. Не на конюнктурата. Не на тенденциозната литература. Масовата литература. Лесната литература. Макар че това звучи претенциозно. Чалга литературата. Това май най-добре описва нещата.” Защото вече има чалга литература и тя се лансира, смята Николай.
“Ще излъжа, ако кажа, че си харесваме всичко. Понякога даже доста се караме. Страницата е разнолика. На нея се преплитат различни стилове и виждания. С допирни точки. Те понякога предизвикват спорове между нас. Но и това е ценен опит. Изграждащо е”, казва Николай Генов.