Скъпата подправка може да бъде алтернатива на тютюна
През последните години шафранът все повече се настанява за отглеждане по българските земи, интересът към него се увеличава. Доказа се, че е възможно тази топлолюбива култура да се отглежда на различни места у нас. И е много добра алтернатива на тютюна, защото иска работа на полето за около месец и половина, докато за тютюна се влагат много повече време и усилия.
Опитите през последните години доказват, че шафранът лесно се отглежда на родна почва, няма вредители и врагове, не го нападат болести. Много земеделски стопани биха могли да променят приоритетите си. Още повече, че за него има широк пазар в Европа, а производителите са недостатъчни, за да задоволят нуждите на фармацията и козметиката. Защото шафранът не е само скъпа подправка в кулинарията, а и ценна съставка на различни медицински продукти.
Хора като Десислава и Васил Чикови, младо семейство с две малки деца, решават да отглеждат шафран в наследствени земи в село Трудовец. „Ние сме земеделци и решихме да се занимаваме с нещо по-екзотично – казва Десислава. – Освен шафрана, всеки от нас си има и друга работа. Засега отглеждането му ни е хоби, но с времето се надяваме да ни стане основно занимание. Отглеждаме го на 5 дка, като залагаме на високото качество. Посадъчния материал внесохме от Холандия.“
В зависимост от големината им, на декар се засяват от 10 до 50 хиляди луковици. 50 хиляди цвята дават около 300 грама от декар, това е максималният добив. Но всяка година луковиците се размножават добре и се развиват.
„Искаме да разширим размера на насажденията – казва Васил. – Имам около 45 дка наследствени земи от дядо ми в Трудовец и като подготвя почвата, смятам да ги засадя с нови шафранови луковици. Те цъфтят през октомври, шафранът се събира ръчно в кошници, след това се почиства пак ръчно, отделят се стигмите (червените израстъци или близалца). Всяко цвете има 4 стигми, 150 цветчета дават 1 грам изсушен шафран.“
Чикови правят изследвания във френска лаборатория. Дават проби, след десетина дни им връщат информация за резултатите от изследването. Досега показателите са, че шафранът им е с отлично качество.
„Нашата страна влиза в средиземноморския климатичен пояс. Шафранът иска много слънце и студена зима, затова у нас му е добре. Не е претенциозен за поливане и обработване – обяснява Васил. – Ние имаме сантимент към земята, искаме да сме близо до природата и затова потърсихме да отглеждаме растение от по-екзотичен вид. Членуваме в асоциация на производителите на шафран, опитваме да го популяризираме.“
Шафранът би могъл да е заместител на тютюна, особено в Родопите. Вече има няколко стопанства, в които се отглежда успешно. Интересно и ново за нашата страна. Иначе вирее добре на Балканите – в Турция, Гърция, Македония.
„Има интерес към българския шафран, защото почвата ни не е замърсена, климатът е подходящ. – допълва Васил. - Всички, които в момента го отглеждаме, сме малки производители. Вече има на много места в България шафранови полета, но са малки площи. Всеки опитва, иска да се убеди, че е направил добър избор.“
„Разработваме екстракт, който използваме за нашите козметични продукти – допълва Десислава. – Не влагаме никакви консерванти. Създадохме СПА терапия вкъщи - чист, натурален продукт, масла за лице, дневен и нощен крем за цялостна грижа за кожата, свещи, „бомбички“ за вана, скраб за ексфолиране. Работим с технолози, които ни изработват формулите. За тях търсим и намираме най-качествени съставки, освен шафрана. Залагаме на български растения като невен, маточина. После даваме съставките в завод, който произвежда козметика, където се изработват нашите готови продукти. В момента са около 6. Малко, но с възможно най-високо качество.“
„Работим стъпка по стъпка и се движим напред - уверява Десислава. - По професия съм икономист, работя в банка, Васил е завършил международно бизнес учиище в Ботевград, реализацията му е в частния бизнес, има професионален път в строителство. Надяваме се производството на шафран някога да стане наша основна професия. Засега само инвестираме. Залагаме на големи цели.“