Много фирми предоставят ваучери за храна на работниците и служителите си. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това възможно ли е да бъдат ползвани данъчни облекчения, ако ваучерите за храна се дават за всеки отработен час или по два трудови договора.
Фирмата “X” ЕООД предвижда да предостави ваучери за храна на наетия персонал, като стойността на ваучерите ще зависи от действително отработените часове. Стойността на ваучерите за всеки отработен час може да варира в различните месеци. Поставени са въпросите:
1. Допустимо ли е формирането на социалната придобивка на база изработените часове?
2. Ако работници са упражнили извънреден труд или са на два трудови договора и социалната им придобивка под формата на ваучери надмине 200 лв., то в кой месец следва да се начисляват осигуровките и данъкът за превишението на необлагаемия минимум?
3. Ако лице напусне, а ваучерите за този месец се предоставят през следващия и лицето не се яви, за да ги получи, налице ли е нарушаване на правилото за общодостъпност?
4. В случай на наличие на еднодневни трудови договори в земеделието с различни физически лица, следва ли те също да получават ваучери, за да се спази принципът на общодостъпност?
По първи въпрос:
Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и на лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи в натура включват и разходите за ваучери за храна.
Според §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда (КТ), при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва по право от всички тях. При ваучерите за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т. е. тя би изпълнила своята цел и в случай, че получаването є е съобразено с отработените дни. Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на ваучерите да е:
- точно определена за всеки месец или
- се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица, които отсъстват поради болничен, ползване на платен или неплатен отпуск, други причини, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.
В конкретния случай се касае за предоставяне на ваучери за храна, но размерът им е различен в зависимост от отработените часове. По сходен въпрос е налице становище на НАП, където е прието, че след като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, то е допустимо техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден, т. е. месечният размер на ваучерите за храна за лицата, работещи например на 4-часов работен ден, да е половината от размера, определен за лицата, работещи на пълен работен ден.
В случая стойността на социалната придобивка се определя на база на фактически отработен час, като сумата за отработен час се различава за отделните месеци. Необходимо е да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий.
Общата стойност на ваучерите трябва да е точно определена за всеки месец или разпределението да се обвърже или с отработените дни през месеца, или с часове, съгласно трудовия договор на наетите лица. В случай че съгласно трудовия му договор лицето работи няколко часа на ден, то е допустимо разпределението на ваучерите за храна на база отработени часове да е пропорционално спрямо разпределението на същите на база отработен ден.
Това е така, защото социалните придобивки, свързани с хранене, могат да бъдат обвързани с обстоятелството дали наетото лице се явява на работа, но определеният размер за месец, съответно за ден, в който лицето се е явило на работа, трябва да е предварително ясен и еднакъв за всички наети лица. Обратното би превърнало предоставянето на ваучери за храна в средство за допълнително трудово стимулиране, а не в социална придобивка.
По втори въпрос:
По данъчното законодателство:
Съгласно чл.214, ал.2 от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл.204, ал.1, т.2, буква “б” е превишението на тези разходи над 200 лв. месечно за всяко наето лице. Данъкът върху социалните разходи в натура се дължи от работодателя, а не от наетите лица, и той не намира отражение във ведомостта за заплати.
В разпоредбите на ЗКПО е посочено изискването за предоставяне на ваучери за храна на всяко наето лице, а не за всеки сключен трудов договор (основен, допълнителен, втори) с лицето. Ако на лице, наето по основен и допълнителен трудов договор при един и същ работодател, са предоставени ваучери и по двата договора, няма да е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като тя ще се предоставя в различен размер (лицата, с основен трудов договор ще получат ваучери в по-малък размер от лицата, които са сключили основен и допълнителен трудов договор). В този случай ваучерите за храна носят белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в ЗДДФЛ.
По осигурителното законодателство:
Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигуровки, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Съгласно чл.2, ал.3 от НЕВДПОВ осигуровки не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО. В случаите, в които изплатените средства са над 200 лв. месечно, същите излизат извън обхвата на чл.209, ал.1 от ЗКПО и върху тази стойност се дължат осигуровки и разликата се включва в осигурителния доход на лицата.
В разпоредбата на чл.6, ал.12 от КСО не са включени лицата по чл.4, ал.10 от КСО, а това са лицата по чл.114а, ал.1 от КТ (наетите на еднодневен трудов договор за сезонна селскостопанска работа). В хипотезата на предоставени такива средства на тези лица, същите ще се считат за осигурителен доход, върху който ще се дължат осигуровки по реда на чл.6, ал.3 от КСО, съответно чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ.
По трети въпрос:
В случай, че служител напусне работа, обстоятелството, че този служител не е получил ваучери по предвидените от дружеството начини, не нарушава изискването за общодостъпност на социалната придобивка.
По четвърти въпрос:
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва по право от тях. Това означава, че предоставянето є е обвързано с наличието на сключен трудов договор/договор за управление и контрол. Наетите от дружеството лица по трудов договор на основание чл.114а, ал.1 от КТ за краткотрайна сезонна селскостопанска работа попадат в кръга на наетите лица и съответно социалната придобивка следва да е достъпна и за тях.
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.