Дългото и гузно мълчание на властта за тази трагедия не я омаловажава, а я прави още по-страшна
По зловеща ирония на съдбата една година след като на брега на турското пристанище Бодрум бе намерено тялото на удавеното тригодишно сирийче Айлян, на брега на Дунав край Лом бе изваден безжизнено петгодишно иракчанче. Съдбите на двете деца, загинали пред очите на родителите си след обръщането на лодки в търсене на по-сигурен и добър живот, са еднакво нещастни, но събитията и реакциите след смъртта им са много различни.
Снимката на удавеното в Турция момченце през есента на 2015 г. разтърси Европа и света и накара хората да се замислят за ужасите на войната и за необходимостта от състрадание и помощ за невинните жертви. Лицето и името на малкото иракчанче, загинало край Лом, обаче няма да станат известни никому в света и така изглежда ще си остане. А от водите на Дунав вероятно ще бъдат извадени още три мъртви детски телца.
Трагедията бе усърдно крита. Четири дни след трагедията обществото ни нищо не разбра за зловещите събития край българския остров с красиво име Добрина. И не се знае щяхме ли въобще да научим, че хора са загинали с лодка на трафиканти, ако не бяха изплували трупове и вестник „Труд“, а след това и другите колеги, не бяха огласили трагедията, за която трябваше да съобщи държавата. Оправданията на властта за това, че мълча дни наред за трагедията в Дунав - защото нямало кой да преведе разказите и воплите на бежанците или пък защото не трябвало да се пречи на разследването, са наивни и обидни дори за електората, непипвал буквар в ръка.
Не ми се иска да мисля, че хората, на които е поверено опазването на реда и закона в България, са неподготвени и некомпетентни за действия в критични ситуации. Нито пък, че някой е крил огромната трагедия, за да печели време и да реди политически сметки. А може би просто в нечии умни глави е заработила старата комунистическа формула, че когато не съобщаваш лошите новини, тях просто ги няма. Не съобщаваш за взрив в Чернобил и хората не се тревожат и не искат от властта защита. Нищо че десетилетия след това мнозина ще умират от злокачествени заболявания. Не публикуваш информации за взривове по гари и влакове, значи няма съпротива срещу насилственото преименуване на хиляди хора… Не огласяваш смъртта на бежанци във водите на Дунав, значи всичко е под контрол. Няма бежанци, няма мъртви деца, няма трафиканти. А да! И още по-важното - никой няма да се интересува кои са покровителите на трафикантите, които пълнят джобове с майчини сълзи, превърнати в евро и долари.
Спете спокойно, драги избиратели! Трагичният край на четири деца и двама възрастни чужденци във водите на Дунав е тежко и грозно доказателство, че страната ни не е готова не за потоци, а дори и за ручеи от бежанци и преселници към границите ни. И най-некадърният строител знае, че когато се зададе вълна и вдигнеш пред нея дига, водата тръгва в друга посока и търси най-слабото място, за да пробие.
Когато сърбите затвориха плътно с полиция и войска западната ни граница, беше ясно, че групите бежанци, които въпреки оградите влизат у нас, както и настървените за парите им трафиканти, ще потърсят други пътища към Европа. А най-близкият маршрут е през Дунав. Въпреки това реката бе оставена без техническа защита и без денонощно наблюдение. Всичко това, съчетано с лакомията на трафикантите за много и лесни пари, напълни и обърна лодката в реката и отне живота на четирите деца и двамата мъже.
Дългото и гузно мълчание на властта за тази трагедия не я омаловажава, а я прави още по-страшна заради необяснимото и недопустимо пренебрежение към човешкия живот и явното подценяване на ситуацията с бежанците у нас. Повечето от българите със сигурност смятат, че трябва да пазим земята си и вярата, и домовете си от неканени гости. Но трябва да пазим и състраданието, и човещината у себе си, защото в противен случай животът губи смисъл. Затова светът преди година замлъкна и пророни сълзи пред снимката на малкия Айлян. Впрочем името на удавеното край Добрина иракчанче е Сиабанд. Имената на другите три загинали дечица още не са известни. Но ако сме хора, бащи и майки, нека се помолим за тези детски души. Тази молитва ще е и за нас, и за страната ни.
Бездушие
Обясненията на полицията защо не са съобщили за огромната трагедия в Дунав будят съмнения. Логиката изисква да се съобщи на всички по течението на реката да знаят - полиция, рибари, общинари, за да могат да реагират. Едва когато в."Труд" съобщи за зловещата драма, властта излезе с официално съобщение. Това е бездушна съпричастност към злото.