Пътуваме към манастира Монсерат в едноименната планина, на петдесетина километра от Барселона, възхищаваме се на необичайните форми на скалите и прекрасните пейзажи и се убеждаваме колко уместно е избрано името. В превод то означава Назъбената планина. Причудливите очертания на формите й са вдъхновили местните да ги оприличат на Пръст Божий, Мумията, Слона, дори Моренета (Мургавичката), която с безизразното си лице досущ прилича на прочутата статуя на “Черната Дева”, съхранявана в духовната обител. Мястото е притегателна сила за хиляди поклонници, дошли да измолят здраве или рожба от Божията майка. От векове пътешественици и пилигрими от цял свят посещават Моренетата, както галено наричат своята покровителка каталунците.
Всяка скала има своята легенда
Особено ми допада тази за Барабанчика – момче, което трябва да предупреди с барабана си, когато съгледа отдалеч да идват войските на Наполеон. То ги вижда и задумква, а изморените френски войници решават да починат и на другата сутрин да тръгнат към манастира с идеята да конфискуват светицата, чиято слава вече се е разнесла по света. Монасите успяват да скрият своята Мадона с младенеца, но не и да спасят огромната и ценна библиотека на Монсерат. Годината е 1811. Манастирът е почти разрушен, но след години отново възкръсва. Съвременната библиотека започва да се формира в края на ХIХ век, а днес е под егидата на ЮНЕСКО.
Историята на храма започва със скит, посветен на Дева Мария, в далечната 888-а. По-късно манастирът става самостоятелно абатство. През 17-и–18-и век Монсерат вече е един от най-големите културни центрове на Каталуния. По време на Пиринейските войни следва упадък и разграбване, после възход, спрян от Гражданската война в Испания.
Днес манастирът преживява нов разцвет. Вече не се преписват книги, както това се е правело преди векове, но все така грижливо се пази огромната библиотека. Тук живее общество от 80 монаси, които следват устава на Свети Бенедикт и считат за своя основна цел опазването на планината и светилището като място за срещи и молитви. Изпълняват служби всекидневно, като обедната е на пет езика. Грижат се за кошери с пчели, произвеждат прочутите ликьори от Монсерат, бастуни, които са много популярни за тръгналите на поклонение по пътя за Сантяго де Компостела, изработват и различни сувенири, сред които химикалки от дърво.
В манастира се намира и прочутата,
първа в света Музикална школа
- един от най-древните хорове в света за момчета на възраст от 9 години, докато гласовете им почнат да мутират – документално доказала съществуването си от ХIV век. За испанците е въпрос на чест детото им да бъде прието да се обучава на песнопения. Учениците, наред с духовно и хуманитарно, получават и музикално образование. Авторитетът на школата е признат на международно ниво. Хорът изнася концерти по цял свят, има издадена дискография. Ангелските гласове може да бъдат чути два пъти на ден, по обяд и на вечерня, към 19 часа.
Ние нямаме този късмет. И въпреки че не сме пристигнали с живописния фуникуляр, който за няколко минути се изкачва по стръмната планина, сме благодарни, че не е пиков час, нито празник, когато многобройни рейсове изсипват гъмжило от поклонници и обикновени туристи. А че тук се събират много хора, говорят предвидените огромни каменни помещения на столовата с прекрасна гледка, ресторантът, хотелът.
Не по-малко внушителни са сградите на администрацията и музея. Помещението на музея е интересно само по себе си: архитект му е Жузеп Пуч-и-Кадафалк. Има шест различни колекции, повече от 1300 експоната. Най-древният е египетски саркофаг от ХХII в. пр. Хр. Има нов отдел: колекция от византийски и славянски икони. Останалата част е ювелирно изкуство, религиозни предмети и живопис, в това чисто работи на Караваджо, Пикасо, Дали, Моне, Дега, Писаро, Шагал, Миро и други известни художници.
Изкачваме се по стълби и попадаме на красив площад пред базиликата. В единия му край е прочутата статуя на Кадафалк, с лице, което ни следва, където и да се движим. Влизаме във вътрешния двор и пред нас е базиликата с внушителната фасада с 12-те апостоли в стил Ренесанс, готика и романска архитектура. Оттук започва пътят на поклонение, който по странични коридори води към скулптурата на Черната Мадона. Минаваме покрай прекрасни мраморни статуи и мозаечни изображения на деви и майки, качваме се по стълби, за да се изправим с молбите си пред безизразния й лик, докосвайки едната й ръка. А тя стои безмълвна, кротка и величествена.
Отдавна се водят спорове
на какво се дължи цветът й
При реставрацията е установено категорично, че Девата е направена от дърво, а равномерното й оцветяване се дължи по всяка вероятност на опушване от факли. Все пак химическият състав на покритието остава неизвестно. Предполага се, че фигурата е дело на римляни, които са я скрили, но така и не са успели да си я приберат обратно.
На връщане се отбиваме в огромната базилика. Виждаме Черната Мадона в ниша над главния олтар и множеството, което се спира за миг-два в молитвен унес пред нея.