Откриваме опасните небесни тела прекалено късно, признават специалистите
Човечеството е изправено пред огромна заплаха от астероиди и не е готово да се справи с нея. Мощните небесни тела се откриват твърде късно, а оръжията, които биха ги спрели, все още са само идея. За това предупреждават наши и чужди астрономи.
„Човечеството за момента не е в състояние да се защити от потенциално опасен за Земята астероид“, заяви неотдавна съветникът на президента Обама по въпросите на Космоса Джон Холдрън на брифинг в Центъра за космически полети в НАСА.
По думите му падането дори на неголям метеорит, който не попада в известните категории с опасности, би предизвикал взрив с мощност 400-500 килотона тротилов еквивалент, засягайки хиляди души и причинявайки сериозни икономически щети. Според статистиката между 2000 и 2013 г. сензорите са засекли 26 експлозии, причинени от астероиди с енергия от 1 до 600 килотона. За сравнение ядрената бомба, хвърлена над Хирошима през 1945 г., е имала 15 килотона енергия.
„От технологична гледна точка в настоящия момент човечеството не е подготвено да посрещне един голям астероид с размер от порядъка на километър или повече, какъвто би предизвикал огромни разрушения в рамките на голям град или малка страна“, категоричен бе доц. д-р Румен Бачев от Института по астрономия към БАН пред „Зодиак“. По думите му са необходими различни методи за унищожаване или отклоняване на големите небесни тела, с каквито в момента не разполага дори НАСА.
„Технологично още не сме готови да реагираме адекватно“, твърди експертът и допълва, че голяма част от проблема представлява прекалено късното откриване на опасните астероиди. Ако разполагаме с месец или два, за да се преборим с космическите тела със сегашните технологии, няма да имаме никакъв шанс за успех.
„Освен да се изсели местността, където да се предполага, че ще падне астероидът, други мерки няма да могат да бъдат взети“, разказа Румен Бачев.
За много опасни, които в най-голяма степен застрашават планетата, се считат така наречените хазартни или рискови астероиди. Според последни изследвания на родни астрономи те са около 1800 на брой и се намират в зоната 10-20 пъти разстоянието Земя-Луна, уточни специалистът.
Неговите притеснения, както и на световните учени, са свързани с факта, че все още не може да се определи свръхточно орбитата или положението на потенциално опасен астероид, тъй като му влияят много фактори.
Играта на Слънцето
Слънцето е един от основните фактори, които определят орбитите на хазартните астероиди, опасващи Земята в гъста мрежа. „Гравитацията на Слънцето и привличането на отделни планети могат да променят орбитите им по непредвидим начин“, изтъква доц. Бачев.
„Това са астероиди, за които учените пресмятат как орбитите им ще се променят в течение на десетки години в бъдещето. Така се вижда, че след определено време има вероятност да ударят Земята, минавайки на достатъчно малко разстояние от нея“, разяснява ученият. По думите му техният брой непрекъснато се увеличава, тъй като непрестанно се откриват нови.
„Обикновено вероятността твърдото небесно тяло да удари Земята е от порядъка 1 към 1 милион, 1 към 10 милиона или 1 към 100 хиляди, като последното се приема за сериозна заплаха. Ако се съди по това, че последиците биха били доста неприятни за цялата планета, такава малка вероятност е доста алармираща“, твърди Бачев.
Мисия от Белия дом
Истината за раждането на Слънчевата система
За пръв път в историята си НАСА изпрати сонда към астероид със задача да го изследва и да опита да донесе парче от него. За целта е избран астероидът Бенну, който представлява скален къс с дължина едва 500 метра.
Учените се надяват той да е нещо като капсула на времето, защото се смята, че датира от епохата на раждането на Слънчевата система преди близо 4,5 милиарда години.
„Такъв тип специални сонди се изпращат до по-удобния за достигане астероид, за да може евентуално да се вземе проба от него. Причината е, че се счита, че подобни небесни тела са се появили в самото начало на образуването на Слънчевата система. От взетия материал може да се направят изводи за химичния състав в най-ранния етап от раждането на света ни“, уточни пред „Зодиак“ доц. Румен Бачев.
Сондата OSIRIS-Rex (Origins Spectral Interpretation Resource Identification Security Regolith Explorer) ще наближи астероида и ще вземе от повърхността му от 60 грама до 2 килограма грунд, след което ще потегли обратно към Земята. През 2023 г. капсулата с образците ще кацне на нашата планета.
Следващата стъпка, която учените ще трябва да направят, е изпратят пилотиран кораб до такова небесно тяло. Идеята е на американския президент Барак Обама, който постави срок за това до 2025 г.