Историята е пълна с трагедии и жестокости, малко известни на обществото
Световни събития са съпътствани от прикрити убийства
Със съвременните медии почти нищо не може да бъде пропуснато от публиката, но човешката история е свидетел на много неща, за които сме забравили или не обичаме да говорим.
Осъдените моряци от Пърл Харбър
На 7 декември 1941 г. американският кораб USS Virgina е сериозно повреден при атака срещу Пърл Харбър и потъва в меката кал на залива. Изтичащо масло в счупената развалина само чака искрата, която ще доведе до експлозия. След битката екипите за помощ са принудени да изчакат морето да отмие всички запалими течности, преди да могат да се намесят. Трима мъже - Роналд Ендикот, Клифърд Олдс и Луис Костин - са уловени в капан в наводнената част на кораба, а малък въздушен джоб ги поддържа живи. Оттам те отчаяно викат за помощ и всячески сигнализират, че са вътре, напълно неосъзнати за ситуацията около тях. За съжаление, всяко спасяване е твърде рисковано и безпомощните минувачи само слушат отчаяните им викове, които продължават 16 дни, всички без отговор - докато не се задушават. Шест месеца по-късно корабът най-накрая е повдигнат и телата на трима мъже са открити в малък склад.
Американският уличен бокс
Американският юг от края на 18-ти и началото на 19-ти век е място за бягство по редица причини. Когато жителите не правят всичко по силите си, за да наранят хора с различен цвят на кожата, тогава атакуват „своите“. Уличните боеве са ежедневие, а съвременният бокс не им е до колене – удари под пояса като скубане на коса, изваждане на очи и други подобни не са нищо необичайно. Зрителите бързо се събират, за да гледат и аплодират, а народния герой Дейви Крокет често е нападател в такива битки. За да бъдат възможно най-брутални, така наречените боксьори „подсилват“ зъбите си, за да могат да отхапят устните, носа и дори тестисите на противника. За щастие, с течение на времето битките губят своята популярност и изчезват.
Сериен убиец на държавна заплата
Локуста от Древен Рим се смята за първия сериен убиец в света, защото убива с отрови като техен умел познавач. Всъщност тя е толкова успешна, че съпругата на императора Агрипина търси нейния съвет как да отрови съпруга си. Доволна от резултатите, Агрипина й поднася опрощение за престъпленията, а Локуста веднага започва да приготвя следващите отвари. Отново е арестувана за това, но следващият владетел, Нерон, също я освобождава, за да му помогне да убие своя полубрат. За пореден път Локуста доказва умението си и като награда получава огромно имение и ученици, които да се учат от нея, за да продължат работата й. След самоубийството на Нерон тя е арестувана и екзекутирана за над сто смъртни случая, причинени от нея.
Британски геноцид с домашни любимци
Втората световна война е време на доброволни жертви с невиждани размери. Но като не се задоволява с ограничаването на разпределението на храна и гориво, Великобритания предприема още по-радикален ход - избива домашните си любимци. Впечатлени от правителствените брошури, предричащи недостиг на храна, гражданите са призовани да „унищожат“ своите домашни любимци или да ги пуснат в дивата природа, за да осигурят храна за хората. Заедно с брошурите идват и миниатюрни оръжия като пистолети, специално предназначени за т.нар. хуманно решаване на проблема. В рамките на една седмица след издаването на брошурата 750 000 домашни любимци са убити. Важно е да се отбележи, че всичко това се случва през 1939 г., месеци преди официалното начало на войната.
Италианска епидемия от сифилис
Италианският Ренесанс се счита за епоха на просвещение, изтънченост и художествен прогрес. Но около 1495 г. болестта, която днес наричаме сифилис, намира своя път в Неапол, Италия. Напълно неподготвени за новата чума, примитивните лекари не знаят какво да правят. С бавното разпространение на епидемията става ясна тежестта на заразата – по кожата на потърпевшите има отворени и гнойни вонящи рани. Кожата на лицето им пада, а жертвата умира в агония в продължение на месеци – всичко това заради изключителната промискуитетност на времето.
Неизбежната смърт на Challenger
Поради механична повреда космическата совалка Challenger избухва малко след излитането, убивайки всичките 7 членове на екипажа. Повечето спекулират, че екипажът е загинал веднага след експлозията, но по-късно доказателства показват, че не е така. А именно, след удара трима членове на екипажа активират кислородните си резервоари и се изправят пред неизбежната смърт в ужасно дълъг полет – от 20-километрово свободно падане до Земята.