През 2016 година майка Тереза е обявена от папа Франциск за светица. И до днес обаче се водят ожесточени спорове дали го заслужава наистина.
Родена през 1910 г., Майка Тереза твърди, че има чувство за силна духовна връзка с Бога, когато е едва на 12 години. На 18-годишна възраст тя се присъединява към „Сестрите на Лорето“, римокатолически монахини, посветени на проповядването на Евангелието в цяла Индия. Тя е добре известна с усилията си за облекчаване на бедността и подпомагане на онеправданите в най-бедните квартали на Калкута.
През годините много хора поставят под съмнение поведението и мотивацията на Майка Тереза. Тя има намерение да посвети възможно най-много хора в католицизма, дори за сметка на бедните и болните. Смята се, че когато Майка Тереза основава „Мисионерите на милосърдието“, подпомагането на бедните не е нейната основна цел. Твърди се, че мисионерското общество е основано с цел да обърне хората към католицизма. Твърди се, че Майка Тереза и нейните монахини са кръщавали тайно индуси и мюсюлмани, за да могат да се присъединят към своя истински Бог в небето. Твърди се, че тя и монахините ѝ кръщават страдащите, докато се преструват, че охлаждат челата им с влажна кърпа. Те рецитират подходящата молитва мълчаливо, така че пациентът да остане напълно неосведомен какво се случва.
Въпреки че медицинските центрове, които Майка Тереза създава са предназначени да лекуват хора, нейните пациенти често са подлагани на състояния, които ги правят още по-болни. За лекуването на пациентите са използвани многократно използвани игли, които само се измиват с чешмяна вода. Лекарства се дават на нуждаещите се дори и след изтекъл срок на годност. Страдащите от животозастрашаващи болести като туберколоза са лекувани от доброволци с нищожно или дори никакво медицинско обучение. Хората, които управляват благотворителната организация, отказват да приемат и внедрят медицинско оборудване, което би спасило животи.
Жени, които са се посветили на мисионерска служба на Майка Тереза, през годините разкриват истината за ограничената католическа общност. Те описват ежедневната ужасна рутина на монахините от „Мисионерите на милосърдието“, които са държани отделени от външния свят и принудени да носят остри вериги, насочени навътре, за да им попречат да се къпят.
Майка Тереза сама привлича огромни суми пари от дарения от множество благодетели по целия свят. Никой всъщност не знае къде са отишли парите, защото тя не е надстроила нито една от своите клиники, за да предложи по-добро или може би дори основно здравно обслужване на своите пациенти.
Организацията разполага с повече от достатъчно средства, за да функционира безпроблемно. Въпреки това не са положени усилия да се подобри по какъвто и да е начин животът на хората. Тя често е обвинявана, че целенасочено влошава агонията им, като не им осигурява адекватно медицинско лечение. В своите центрове за хосписни грижи, Майка Тереза практикува убеждението си, че пациентите трябва само да се чувстват желани и да умрат в мир с Бог – а не да получават подходяща медицинска помощ.
В доклад от 1991 година се казва, че само 7% от всички получени средства са използвани за благотворителност. Но 7% от коя обща сума? Никой не знае. И светът никога няма да разбере. Нирмала Джоши, лидерът на Мисионери на милосърдието, който наследява Майка Тереза, казва, че даренията са „безбройни“ и има само един човек с действителните числа. „Бог знае“, казва Джоши. — Той е нашият банкер.