Ириней Константинов влиза в образа на светеца в “Рилският пустинник”
Зрелищен спектакъл отбелязва 100 г. от освещаването на Патриаршеската катедрала
Старозагорският митрополит Киприан дирижира музикалното събитие
Три поредни вечери - от днес до неделя, на специално изградена сцена на площад “Св. Александър Невски” ще се играе спектакълът “Рилският пустинник”. Мащабната продукция на Софийската опера и балет, по идея и режисьорска концепция на директора акад. Пламен Карталов, е музикалната поема, която се посвещава на 100 години от освещаването на Патриаршеската катедрала. Поемата разказва за живота и делото на небесния закрилник на българския народ Свети Иван Рилски.
Диригенти на трите спектакъла ще бъдат Старозагорският митрополит Киприан /26 и 27 юли/ и Жорж Димитров /28 юли/, а в ролята на Иван Рилски ще влезе известният актьор Ириней Константинов. В образа на светеца в младостта му ще видим Атанас Младенов, в останалите знакови роли са Ангел Христов, Иван Радев, Димитър Станчев, Николай Петров, Веселин Михайлов, Стефан Владимиров. Участват оркестърът и хорът на Софийската опера, както и детска формация с ръководител Димитър Костанцалиев. В представленията специално участие ще има и отдел “Специализирани полицейски сили” към СДВР. Събитието ще събере столичани и гости на София от страната и чужбина. С тази постановка Софийската опера продължава традицията “Опера на площада” след големият успех преди години на “Борис Годунов” и “Набуко”, а също и “Аида”, “Цар Калоян” и “Княз Игор”. Инициативата е под патронажа на Кмета на София г-н Васил Терзиев.
През 1937 г. българският общественик, писател, поет и етнограф Тихомир Павлов (1880-1937) създава и издава последната си поетична творба “Рилският пустинник”, според житието на всебългарския светец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. За съжаление, тази уникална поема остава в забвение, докато през 2022 г. нашият съвременен свещенослужител, композитор, диригент и педагог отец Кирил Попов (р. 1955 г.) я намира в своя личен архив и получава музикално вдъхновение.
Събитията се развиват в края на IX и първата половина на X в. в средищната Средецка област на тогавашното българско царство. Като историческо време това е златният век на България, при управлението на царете св. Борис-Михаил, Симеон Велики и св. Петър. Из цялата българска земя се строят църкви и манастири, а православната християнска вяра процъфтява. Това е епоха и на велики духовни завоевания, и на гръмки победи. Всичко това е в пълен контраст с категоричния отказ на младия и дивен Иван от всичко земно.