До Олимпийските игри в Токио има още няколко месеца , а първият „рекорд“ вече е поставен. Според решението на МОК, прието през 2015-2016 г., в състезанията могат да участват всички „транссексуални хора“, които са обявили своята промяна на пола си, без дори да им се налага да извършват съответната операция. Медиите прогнозират, че в тази връзка игрите през 2020 г. ще бъдат съпроводени с редица скандали.
Въпросът за половата принадлежност на спортистите всъщност е над 80 години. Хората, които имат нееднозначни физиологични сексуални признаци, започват да навлизат в спорта през 30-те години, и тяхното участие в олимпийските игри в Берлин беше доста скандално. Но в онези дни това беше по-скоро изключение.
Ръководствата на световните спортни федерации започнаха да търсят начини да осигурят „честна игра“. През 1966 г. е въведен задължителен преглед на спортистите от гинеколози. След това МОК започна да извършва анализ на половите хроматини. Този метод работи в продължение на около 20 години, но през 80-те е поставен под съмнение поради открит синдром на андрогенна нечувствителност при един от спортистите. МОК започна да търси нови тестове, а през 1999 г. напълно премахва задължителните тестове и започна да ги прилага само в спорни случаи.
През 2000-а започва победоносния поход по цялата планета на сексуалните малцинства. Преди това, от 1973 до 1990 г., имаше процес на изключване на хомосексуалните от списъка на психичните разстройства, приет от западните страни и международните организации. След това правата на т. нар. ЛГБТ общност започнаха да се разширяват с неистова скорост.
В западните страни започва масовото приемане на закони за еднополовите бракове, за осиновяванията от еднополови семейства, квотите и социалните гаранции за сексуалните малцинства. Появиха се хиляди сълзливи статии, а образът на „добрите“ ЛГБТ започна масово да се разпространява от Холивуд. Отне много малко време докато съмненията за необходимостта от въвеждане на специални права за „малцинствата“ се превърнаха в причина за тормоз. Заплахите и обидите срещу онези, които бяха наречени „хомофоби“ или „трансфоби“, станаха норма.
И така стана любопитната промяна в спорта. Използвайки премахването на тестовете, мъжете, които обявяваха себе си за жени, решиха да се състезават с нежния пол в леката атлетика, вдигането на щангата, борбата и колоезденето.
Като се има предвид, че „борбата за правата на малцинствата“ вече бе в разгара си, през 2004 г. МОК бе принуден да признае правото на транссексуалните хора да се състезават с онзи пол, който те считат за необходим. Но при условие, че са преминали подходящата хирургическа операция и двугодишната хормонална терапия, която намалява нивата на тестостерон. Това обаче не помогна много за създаването на равнопоставени условия за всички спортисти. Освен това организаторите на редица категории в състезанията решиха да не въвеждат никакви ограничения за „транссексуалните“. По-специално това се отнася за популярните състезания на академични лиги в САЩ.
Според Wired, „двама транссексуални спортисти – Тери Милър и още един бегач, Андрая Иърууд, спечелиха 15 различни шампионски награди, които някога са принадлежали на девет различни момичета от щата“.
През 2018 г. канадката Рейчъл Маккинън спечели световното първенство по колоездене в Лос Анджелис. До 29 години „тя” беше мъж.
И ето сега повечето от предишните ограничения за транссексуалните, които искат да се състезават с жени, ще бъдат премахнати. За тях ще бъде достатъчно да понижат своето ниво на тестостерон, при това не до нивото на „обикновените жени“, и спокойно могат да печелят награди.
Учените прекрасно разбират, че нивото на тестостерон само по себе си няма да направи конкуренцията справедлива. Възрастните мъже имат различна структура на костите от жените, по-голям обем на белите дробове, по-голям размер на сърцето и различно съотношение на мастна и мускулна тъкан в тялото. Освен това за мъжете е по-лесно да изграждат мускули по време на тренировките. Физиолозите оценяват „естественото” предимство на представителите на мъжете по време на спортни състезания на около 10–20%, а това е огромна разлика. Професионалната спортистка ще може да надделее над мъж, който няма никакви тренировки. Но при еднакво ниво на подготовка, тя практически няма шанс. Когато на транссексуалните е разрешено да участват в състезания, отпадат шансовете на „жените по рождение“ да спечелят.
Преди време, повечето спортове бяха разделени на „женски“ и „мъжки“ категории . Представителите на по-силната половина от човечеството при равни други условия по-добре бягат, скачат, мятат различни предмети, борят се, боксират, вдигат тежести. Сега това разделение се опитват изкуствено да го заличат. Нещо повече, участието в женските състезания може да послужи не само за „социална самоактуализация“ на „транссексуалните“, но и да позволи на някои от тях просто да печелят пари. Та нали победите в престижните турнири често предполагат впечатляващи материални стимули. Някои девойки спортистки възмутени говорят, че нищо не пречи на „трансджендъра“, след като направи цяло състояние, след няколко години да промени отново мнението си и да продължи живота си като мъж.
Западните политици също насърчават това. Водещите във внедряването на трансджендърските практики, САЩ и европейските държави ще могат да се похвалят с впечатляващи набори от допълнителни медали. При това без всякакъв там допинг.
Ситуацията, която сега се развива в женските спортове, отлично демонстрира абсурдността на извън мащабната толерантност от последните години. И ако лидерите на олимпийското движение искат да запазят спорта такъв, ще трябва да кажат това на глас. Ако не, то международните състезания по принцип ще загубят всякакъв смисъл ...
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)