Школата на най-стария инструктор в Европа изкарали топполицаят Гешев и премиерът Филов
Стрику Ваню никога не слага шапка и ръкавици
По Маймун дере в Пампорово преди 76 години е проходил със ските самият Никола Гешев, а после и министър-председателят Богдан Филов, чепеларски ученици са им открехвали някои от тайните на белия спорт.
Първият преподавател по пистите под връх Снежанка - вечно младият 94-годишен Стрику Ваню, и днес още учи младоци как да правят завои по снега и е най-старият ски-учител в Европа, при това и в студ, и в сняг, винаги кара без шапка, често и ръкавици не слага…
С най-възрастния и все още действащ ски-учител в Пампорово, а и в цяла Европа, се знаем от години. Това е рекордьорът в действие бай Иван Раев – живата ски-легенда на Чепеларе, известен още като Стрику Ваню - “стрику” на родопски диалект е сборно, уважително обръщение, нещо средно между чичо и батко.
Многократно със Стрику сме карали ски по пистите около връх Снежанка, неведнъж сме се черпили с кафета, пък и не само, приказвали сме си за какво ли не, та знам и доста любопитни случки от неговия преинтересен живот. А пък разказвачът им е и сладкодумен, че много е преживял и видял през неговите вече 94 години, които ще навърши на идващия 4-и юли.
Въпреки годините не си седи кротко на топло в къщи, а всеки ден почти по 5 часа върти ските по южните писти под пампоровския връх, по “Снежанките - 1 и 2” от север, по Малката стена от изток или Стойченската писта от запад, а отделно от това и по трасетата под Мечи чал минава, когато трябва и реши.
От 14-годишен е на ски, а на 18 става инструктор, пионер в тази дейност в Пампорово. Но преди това, в 1939-а, успешно е изкарал третия пореден юнашки ски-курс в прохождащия бъдещ родопски курорт, тогава въобще не приличащ на днешния голям, модерен европейски зимен център. Нито като писти, нито като лифтове и влекове, нито като бази, хотели, заведения и оборудване, нито като организация на белите спортове и туризъм.
През школата му минават топ-полцаят на Царство България Никола Гешев. Днешните му ски-ученици са четирима, но някога е почнал само с един - самия Гешев. През изминалите 76 пампоровски години под връх Снежанка е обучил над 800 скиори - от Чехия, Полша, Русия, Германия и Ирландия, от Унгария, Македония, Гърция и Турция, и най-много от България, разбира се. Иван Раев си спомня:
“Бе през зимата на 42-а и бяхме пуснати в дълга дълга ваканция заради многото сняг и големи студове. Всичко бе обвито с дебела бяла покривка, но ски-писти в Чепеларе още нямаше. Мераклиите скиори караха по къси трасета в Пампорово, отъпкани за пързаляне около малките частни вилички пансиони по на 1-2 етажа с максимум до 4 стаички. Това всъщност бяха 15-ина къщички – вила “Малина”, вила “Къпина”, вила “Боровинка”, вила “Здравец”, вила “Незабравка”, вила “Ружа” и с все от този род цветни имена. Сред които изключение с името правеха само две, едната бе вила “Любов”, а другата бе вила “Сираков” на бай Васил. Впрочем, до Пампорово нямаше път и транспорт, идваше се с мулета, нагиздени с родопски кичени халища и натоварени с хора и багаж, а някои и със ски. Хора пък идваха всякакви – и министри, и големци разни, и богаташи, идваха със и без семейства, със и без деца. Един от тях бе 46-годишният Никола Гешев, ерген. За който аз тогава не знаех нито кой е, нито какъв е и що е. Просто ме извика чичо ми Васил Сираков, който имаше и магазинче в курорта и ми каза, че трябва да уча госта от София да кара ски. Искал човекът и затова бил дошъл чак до тук. Имал обаче роднини в Чепеларе, при които отсядал - семейството на богатия търговец Филчо Филев с разкошна къща в центъра на селото. Имаше голям хотел, отделно ресторант, че и винарска изба, която снабдяваше с алкохол цялото Среднородопие и Смолян. Домът на Филеви и сега се извисява точно до площада в града, обозначен е с надпис “Дом Филчо Филев”, и сега има разкошен вид, но … е съвсем, съвсем празен. Собствениците му са наследници от Пловдив, които не го ползват. В него отсядаше софийското ченге, а стопанката на къщата Мария Филева бе родна сестра на Гешев. Тя бе едно от общо 6-те деца на техните родители, което обаче го научих доста по-късно от самия Гешев.
Та с мулета минавахме покрай дъскорезницата до село Проглед, покрай историческия Инджекаровски хан на Капитан Петко войвода и идвахме в Пампорово, а тук слагахме дървените ски. А те бяха някакъв уж унгарски модел, с дупки на заострените им извити нагоре върхове, за да се провира през тях здрав канап с възли за управляване. Бяха нещо средно между алпийски за онова време ски и писалки за дълго бягане. Такива ски караше Гешев, а се прикрепваха към краката, обути в обикновени туристически обувки, с кожени обтяжки със щраймери, наричани кандахари, петите обаче бяха свободни. Така хем можехме да ходим с тези дървени ски, хем да бягаме, хем и да се спускаме по пистите. На напредналите скиори обаче давахме стари дървени шведски писалки “Того”, или пък швейцарски, но за начинаещите писалките бяха забранени, щото ги чупеха лесно.
Тренировките с Гешев
провеждахме заедно с братовчед ми, сина на чичо Васил Сираков – Наско Сираков, мой връстник, ученик в Първа мъжка гимназия в Пловдив .Така че двама, още юноши, бяхме треньорите на видния гост. Почнахме обучението му първоначално с ходене по снега, докато Бай Колю, както ни разреши да му казваме, посвикне със ските и малко се понаучи да се държи върху тах. А маршрутът ни бе изцяло равнинен – от пансиончето на чичо Васил Сираков/ там сега е източната част с боулинг-залата на хотел “Перелик”/, та до днешния разклон за хижа “Студенец” на пътя Пловдив .- с. Стойките. Общо около километър разстояние и още толкова обратно. Когато минаха няколко дни в ходения и “ученикът” ни вече бе посвикнал, преминахме на къси спускания. Правехме ги по ската от северната страна на днешния хотел “Мургавец”, там сами си отъпквахме пистата и по нея се пущахме надолу, а тя стигаше чак до дъното на дерето, наричано Маймундере, под днешния хотел “Евридика”. Разбира се, Бай Колю до дъното на пистата въобще не стигаше, тя беше близо 300-метрова, а приключвахме всяко от спусканията му много по-отгоре, само след някакви си 40-50 метра. Заради ученика ни, разбира се…
Така тренирахме с полицая Гешев при първото му идване в Пампорово. А вечер, край камината в пансиончето на чичо Васил, като се съберяха всичките възрастни гости с малки филджанчета понч в ръце /понч на родопски език е греяна ракия!/, ние, младоците, стояхме по-встрани, тогава нашият ски-ученик много емоционално им разказваше за преживяното и наученото със ските през деня и за емоциите по Маймун дере. Много малко понч пийваше нашият ученик, едва до 2 филджанчета, не повече от 50-60 грама. Но разказваше много въодушевено и постоянно ни хвалеше – нас, неговите млади “даскали”, които всъщност тогава бяхме първите ски-учители в Пампорово, други нямаше, ама това и той не го знаеше.
След 10-ина дни си замина, но явно бе поразказал за нас тук-там из София, щото после и други министри, и големци, гости в Чепеаре или във вилата на Васил Сираков, заискаха да учим децата им да карат ски. Помня, че един от тях бе министър Никола Габровски, хубавката му дъщеричка-гимназистка също учихме, а бе тя с доста игриви, палави оченца… Върхът обаче бе, но много по-късно го разбрах, че към края на тази много дълга зима със семейството си дойде и
Министър-председателят Богдан Филов
съден по-късно от така наречения Народен съд и разстрелян. Дойде с компания от 10-ина човека, от тях 4-5 деца. Каза ни, че лично Гешев ни е препоръчал да ги научим да карат ски. Искаха хората да ги учим на ски и ние с братовчеда Наско – Бог да го прости, почина преди 10-ина години, го правехме. Ама вече ни излезе и име… Добро име. Но пари не сме вземали от никого. Никога! А дали за обучението си са плащали нещо на чичо Васил Сираков, аз не знам, въобще не разбрах. Но и не вярвам. Впрочем, когато дойде време Филови да си отиват, той ни покани на официална вечеря и нас, младоците и тогава ми предложи от есента да ме изпрати да уча в Германия на държавни разноски. Отказах обаче. Заявих му като в ден-днешен, че не искам да напущам България. Тогава той ме потупа по рамото и изрече: “Поздравявам те, Ванчо, че си такъв патриот! Поздравявам те!”. Повече не го видях.
Така мина зимата. С Наско обаче и втори път станахме учители на Гешев - но в следващата зима на 1943-а. Пак дойде в Чепеларе и 10-ина дни, карахме с него из Маймун дере, че и по-нагоре дори. Тъпчехме си трасе срещу старата хижа “Студенец”, където сега е пистата Стената, ама в съвсем долната й част - заради госта. Той бе отседнал при сестра си Мария Филева и мъжа й Филчо, като при тях пребиваваше за по няколко дни и в лятно време. Но зиме му беше драго да се пързаля и да се откъсва от полицейските дела. С особен мерак обаче и дори с хъс вече караше ските, щото посвикна с тях. Понаучи се да ги върти доста добре, свободно правеше леви и десни завои с рало, даже и завоя “християния” научи, така й викахме на онази “особена въртележка”, привнесена у нас от Скандинавските страни. Но завоя с успоредни ски така и не успя овладее, а искаше и многократно опитваше. Падаше обаче…
Искам да кажа и за друг спомен с Никола Гешев от второто му идване в Пампорово. По вечерно време, при раздумките с понч край камината на чичо Васил Сираков, винаги се появяваше на масата и един шах и полицаят от София заиграваше с някой от присъстващите. Аз тогава шаха не го знаех, не го знам и сега, но чувах, че гостът винаги бие. Но победите си Гешев ги приемаше за нещо съвсем нормално, защото наистина беше много добър играч, което аз го разбрах доста по-късно.
След зимата на 1943-а повече не го видях. Нито в Чепеларе, нито на ски. И какво стана с него – не знам. Но споменът остана, че бях първият ски учител в Пампорово и ученик ми бе не кой да е, а топ-полицаят на България Никола Гешев. Който бе един добър и много схватлив ученик. И още в спомена - че в Пампорово аз научих да кара ски и един министър-председател на България – Богдан Филов.