От Витоша по-високо нема, поне в близост до европейските столици
„Труд“ стартира инициативата „София – домакин на зимна олимпиада“ с интервю на Николай Божинов, президента на фондация „Български спорт“. Днес ви разказваме какво се случи преди падането на Желязната завеса, когато за първи път кандидатствахме.
В края на следващата седмица започват зимните олимпийски игри в Пьонгчан. Близо 3000 спортисти от 92 страни ще участват в надпреварата по 15 вида спорт пред очите на милиарди зрители по света. За 17 дни планинският курорт на Корейския полуостров ще се превърне в център на света. Очакват се куп държавни глави и официални лица, бизнес величия и знаменитости, чието присъствие ще превърне олимпийските игри в нещо повече от най-голямото спортно събитие.
За да си домакин на всичко това, трябва да дадеш много. Предишните игри Сочи 2014 струваха на организаторите главозамайващите 51 милиарда долара. Корейските домакини се оказаха значително по-пестеливи от руските – Пьонгчан 2018 ще излезе близо $10 милиарда, като огромната част от сумата не е за нуждите на спорта, а за инфраструктурни подобрения в района. Подобен е примерът и от летните игри Лондон 2012, чрез които домакините преобразуваха цял район в модерен жилищен комплекс. Същите са плановете и за Токио 2020.
Тук е моментът ние българите да си заскубем косите защо подобно наследство няма и София. А причината е една – загубената кандидатура за домакинство на зимните олимпийски игри през 1992-а. Освен международен престиж и разпознаваемост, столицата щеше да получи супермодерна инфраструктурна база, върху която да стъпи градоустройството в следващите десетилетия.
Идеята е на тогавашния председател на Българския олимпийски комитет – вездесъщия Иван Славков, а плановете са грандиозни. Предвижда се изграждане на истински пръстен от спортни обекти в южната част на града. Олимпийският стадион „София-92“ е планиран в близост до Околовръстното шосе в подножието на Витоша и трябвало да приеме състезанията по хокей на лед и фигурно пързаляне. В Бояна пък е другият голям център, който да включва специализираните съоръжения за бобслей и ски скокове. Северните склонове на Витоша са определени да приемат състезанията по ски – алпийските дисциплини са с финал на „Алеко“, а северните около Златните мостове, където освен това има планове за изграждане на нов хотел. Плановете са отреждали в района на сегашния комплекс „Малинова долина“ да се построи олимпийското село. Спортистите трябвало да бъдат настанени в блокчета по 3-5 етажа, които след края на игрите да бъдат превърнати в жилищен квартал. Само на 200 метра от него пък щеше да бъде началото на кабинковия лифт.
Инфраструктурните проекти са още по-големи. Комитетът по кандидатурата обещава, че до 1990-а в София ще има метро. Според по-късни разчети много от състезанията, например алпийските ски, трябвало да бъдат изнесени на Боровец, който предлага по-добри условия от чисто спортна гледна точка. Това води до планове за магистрала между столицата и най-големия тогава зимен курорт у нас.
Но кандидатурата разчита най-вече на Витоша. Наличието на планина до голям град е уникално предимство на българския проект, а евентуалното й интегриране в градоустройството би създало нещо, невиждано в цял свят.
„От Витоша по-високо нема!“ е един от неофициалните девизи на проекта и в този случай шопската сентенция е вярна, поне що се отнася до европейските столици. Тогава все още е далеч времето, когато зимните игри ще се отправят към крайбрежни градове като Ванкувър и Сочи на големи и влиятелни страни. Събитието посещава предимно специализирани планински центрове за зимен спорт в Стара Европа или Северна Америка. Но през 1984-а „бялата“ олимпиада е на гости в Сараево, а 2 години по-късно 91-ата сесия на МОК в Лозана (Швейцария) разглежда българския проект наред с още 6.
Битката е жестока – конкуренция са Кортина д’Ампецо (Италия), Фалун (Швеция), Анкоридж (САЩ), Бертехсгаден (ФРГ), Лилехамер (Норвегия) и Албервил (Франция). Италианската кандидатура е представена от актрисата Джина Лолобриджида, а шведската се води от властелина в ските Ингемар Стенмарк. За скандинавските каузи лобират дори кралете им – Густав XV Шведски и Олав V Норвежки.
Въпреки това на първото гласуване София получава най-голяма подкрепа – 25 гласа, а Албервил е втори с 19. Начело на родната делегация е Георги Йорданов, заместник-председател на Министерския съвет и председател на Съвета за духовно развитие. В нея са още членът на МОК ген. Владимир Стойчев – почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и българската гордост в ски спорта по онова време – Петър Попангелов.
Тайното гласуване се оказва продължително и напрегнато, а изходът е решен от тогавашното политическо разделение в света. Отпадането на конкурентните кандидатури води до пренасочване на гласовете към френската, която се предвожда от бъдещия президент Жак Ширак. Тогава той е премиер, и се ползва с подкрепата на мощни спонсори като „Ситроен“, „Рено“, „Евиан“ и др. София обаче опровергава предварителните прогнози, че ще остане на последно място още в първия тур. Българската столица стига до своеобразен „финал“ с Албервил, който печели с 51 срещу 25 гласа. Говори се за задкулисни игри при гласуването, за негласно разпределение на гласовете между Барселона – за летните игри, и Албертвил – за зимните. Тогава МОК решава да размине двете събития и така „бялата олимпиада“ за първи и единствен път се провежда два пъти за 2 години.
Впоследствие, игрите в Албервил са окачествени като организационен провал. Предвидениият бюджет от 2 милиарда долара се увеличава с над една трета, като в това не влизат непреките разходи от страна на градските и областните власти, като изграждане на пътища, железопътни линии и летище. Едва през 2010-а Ванкувър надвишава тази сума – тогава игрите струват на домакините $2,5 млрд.
Изходът на кампанията обаче е силно положителен за България. Оценките на МОК и Международната ски федерация (ФИС) са изключително положителни и насърчават за нов опит – за 1994-а, когато обаче София остава на последното място още в първия тур на гласуването в Сеул през 1988-а. Идеята е възродена още веднъж – подаваме кандидатура за домакинство през 2014-а. Ситуацията обаче вече е съвсем различна. Стандартът е много по-висок, а амбицията на Русия да приеме за пръв път зимни игри води до нереално щедрата кампания на Сочи, която оставя зад себе си дори утвърден зимен център като Залцбург (Австрия). Пьонгчан пък заема второ място, с което доказва неписаното правило, че една успешна кандидатура се предхожда от няколко неуспешни.
Засега София си остава с неуспешните. И не е ли време за трети опит и излизане от зоната на изключенията?
Инициативата на „Труд“ продължава
Бяхме близо, време е за нова атака
През 1986 година не стигнаха четири гласа София да е домакин на зимна олимпиада. Приемаме, че тогава не сме били готови. Минаха три десетилетия и днес столицата смело може да каже на белите олимпийци: „Елате в София!“
София е двумилионна. В полите на Витоша е. Имаме „Арена Армеец“, мултифункционална зала, отлична и за зимни спортове. Близо са Боровец и Банско. Ден след ден показваме, че не сме по-лоши от прочутите Алпи.
Затова смело твърдим – времето е дошло!