На море в Албания

Страната впечатлява с безкрайни плажове, вкусна кухня и ниски цени

Част от 1 милион бункери са превърнати в къщи и ресторанти

Колите се движат средно с 30 км/час

Все повече българи избират да отидат на море не в съседна слънчева Гърция или в известната с отрупаните си маси Турция, а в Албания. На пръв поглед това изглежда достатъчно странно, особено ако и във вашите глави изниква добре познатия лаф за албанския реотан. Ако решите обаче да отидете на море в най-затворената преди десетилетия балканска страна, няма да съжалявате. И за това говори фактът, че докато преди години автобусите за Албания бяха по-скоро екзотика, днес хиляди българи избират да почиват в техните курорти.

Вариантите да направите това са два. Или си купувате организирано пътуване с автобус, или купувате отделно настаняване и се отправяте с кола към Албания. И докато курортът Саранда е значително по-достъпен заради факта, че през по-големия път преминавате по уредените гръцки пътища, ако изберете Дураската ривиера, ситуацията може да се окаже коренно различна. Саранда се намира само на 10 километра от гръцкия остров Корфу и единствената разлика с курортите на съседите е не липсата на гръцка реч, както си мислите сигурно, а фактът, че мястото е слабонаселено и със значително по-ниски от гръцките цени.

Ако решите да стигнете до Дурас обаче, вероятно ще минете през Македония и ще продължите по тесните пътища на Албания, по които средната скорост на движение е 30 километра в час, а по шосетата липсват обозначителни табелки. Няма и кой да питате, освен ако не говорите албанския, разбира се. Въпреки че още по пътя ще ви се стори, че цялата държава е построена край пътя. Този факт, както и многобройните бункери, построени от бившия управник Енвер Ходжа за защита на страната, безспорно ще са едни от първите гледки, които ще ви впечатлят в Албания. Наред с безбройните автомивки, които представляват празно място и ентусиазирани хора с маркучи, които обливат безспирно колата ви. Автомивките, обозначени с вдигнат маркуч, от който се излива вода, работят 24 часа в денонощието. Причината за това е, че никой от собствениците на автомивките не плаща водата, която използва.

Бункерите по времето на Ходжа били поне милион, а с парите отишли за издигането им е можело да бъдат построени домове за албанците. В момента тези съоръжения, които трябвало да защитят страната, са изоставени. Част от тях са превърнати в домове и дори ресторанти, но повечето се продават, като единствената цел на купувачите е да ги разрушат и да извлекат от тях желязо, което да препродадат.

Сред предимствата на страната за почивка е, че държавата е изключително спокойна и сигурна. Мюсюлманите и християните в нея живеят в мир, още повече че религията е била пренебрегвана от Енвер Ходжа и основният дълг на албанците бил да създават повече деца. Мюсюлманите често носят дори кръстове, с довода че това е модерно. Те са предимно бекташи или като познатите в България алиани, които са приели както християнските, така и мюсюлманските традиции.

 

Берат - градът от царска България

Тук се пазят мощите на Св. Горазд и Св. Ангеларий

Белият град с хилядите прозорци, както наричат Берат, е бил част от Първото и Второто българско царство. До XVII век носи и българското си име Белград. Туристите не пропускат да видят мощите на учениците на Св. Св. Кирил и Методий - свети Горазд и свети Ангеларий, които се пазят в уникална местна църква. В нея освен творбите на иконописеца Онуфрий можете да видите единствената олтарна икона в света на Богородица, която държи младенеца в дясната си ръка вместо в лявата, както и яйца от ему, които пазят дървения олтар от набезите на мравки и други насекоми. Крепостта и старият град са запазени и от тях можете да се насладите на уникални панорамни гледки. Или да се разходите до белия град със стари белосани къщи, накацали върху хълмовете под крепостта, които са дали името на града.

 

Храната е вкусна и истинска

Балканската кухня си съперничи с италиански специалитети

Където и да седнете да хапнете в Албания, няма да съжалявате. Тук зеленчуците са вкусни, а навсякъде има изобилие от прясна риба и морски дарове на прилични цени. Плато с калмари, миниоктоподи и скариди излиза едва 10 лева. В Албания можете да опитате и традиционните балкански ястия като мусака, дробсарма или овнешка глава. Пиците и спагетите са все едно направени в Италия, тъй като майсторите им често са се научили да ги готвят именно в съседната страна. Еспресото също е силно и ароматно. Освен тирамису за десерт можете да хапнете сочни пресни плодове, трилече (подобен на реване десерт с глазура, сиропиран с три вида мляко и сметана) или крем карамел. Местните вино, бира и ракия също не са за изпускане. Най-прочут е конякът "Скендербег", който носи името на националния герой на Албания. Внимавайте при купуването му, защото много често се продават и ментета.

Сред другите недотам приятни изненади са горчивите маслини и зехтин, традиционни за страната. Когато сте на ресторант не се учудвайте, ако местните поръчат храна като за цял полк, която не отговаря на броя на хората на масата. В Албания да поръчаш много повече, отколкото можеш да изядеш, е въпрос на чест.

 

Къщите се строят основно край пътя

На първия етаж в домовете им не живее никой

Kъщите в Албания са построени основно до пътя, тъй като това дава възможност на местните да се занимават с търговия и да припечелят пари. Така неусетно преминавате от село в село или град, без да знаете къде започват селищата и къде свършват. Затова и ви се струва, че страната има огромно население. Всъщност, въпреки че масово преди са имали по 5-6 деца, населението е едва 2,5 милиона, като 1 милион постоянно работи зад граница, основно в Италия. Средната заплата в страна е под 700 лева, затова и албанците се стараят да пестят от всичко. Така в магазина без проблем ще ви продадат 1 драже дъвка от опаковка с 10, която навсякъде по света купувате цяла.

В същото време къщите са като палати. Издигнати са на няколко етажа, боядисани са в най-разнообразни ярки цветове, но край тях буквално е заринато с боклуци. Понякога приличат на наколни жилища, защото на първия етаж масово не живее никой и затова тази част от дома представлява просто колони без стени. Албанците твърдят, че не обичат да живеят до земята. Другото поразително нещо в домовете им са плюшени играчки, които висят най-често на входа или покрива. Целта им е да пазят дома от зли очи. Понякога на тяхно място висят и овнешки рога или връзки с чесън. Стълбищата пък задължително са външни и опасват сградите като спирала.

Албанският език освен доста труден и непознат за българите, понякога е и смешен. Поръчването на вода винаги е сред най-забавните дейности за нашите туристи, тъй като албанската дума за вода е „уй”. Наздраве пък е не по-малко интересно звучащото „гъзуар”.

 

Част от амфитеатъра на Дурас е частен

Най-добрите хотели се намират на 30-ина километра от града

Най-добрите албански плажове според местните са на Дураската ривиера. Това са построените хотели край безкрайните плажни ивица на 30-40 километра от града. Всеки от хотелите е на първа линия и си има собствен плаж, така че спокойствието ви е гарантирано, а битката за безплатни чадъри и шезлонги като правило е избегната. Ако успеете да се отделите от приятните занимания като събирането на тен край безкрайната морска шир, можете да посетите и най-стария град на Албания – Дурас, който в българските исторически хроники е познат като Драч.

Сред най-известните забележителности е Ротондата в центъра на града и амфитеатърът, построен през II век, който помни и впечатляващи гладиаторски битки. Римският паметник може да бъде посетен след заплащане на вход, но се оказва, че една част от него е недостъпна, защото е частна собственост. И не бива да се изненадвате, ако наред с вас руините разглеждат разхождащи се кокошки от съседните домове. Къщите всъщност да изградени директно върху амфитеатъра и не са отделени от паметника дори с ограда. Това е и една от основните причини той да не бъде включен в списъка на световното културно наследство.

Държавата неведнъж е предлагала на собствениците да изкупи скъпо домовете им, но те отказват и до днес продължават да простират прането си наред с римските руини. В разцвета си амфитеатърът можел да приюти до 25 000 души.

Сред другите места за посещение в Дурас освен археологическия музей са Старата чаршия, която всъщност е нова и гледката от крепостните стени.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Наталия Малчева

Този уебсайт използва "бисквитки"