Дано да има по-задълбочен дебат и депутатите да не подходят „урбулешката“
В последните пленарни дни преди лятната ваканция (28/07/2023 г.) 166 народни представители от три парламентарни групи (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС) внесоха в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (№49-354-01-83). Ако проектът бъде придвижен по правилата на конституционния процес и процедурата се реализира до край това ще са шестите по ред промени в Конституцията и петите в Глава шеста „Съдебна власт“.
Предложените промени засягат редица въпроси (Народно събрание, служебно правителство, допустимост на двойно гражданство за депутати и министри, пряка конституционна жалба, конституционна уредба на националния празник), но ядрото им е концентрирано в ревизия на съдебната власт. Понятието „съдебна власт“ е събирателно и включва промени в структурата на административния орган, който следва да гарантира независимостта на третата власт, промени в Инспектората към Висшия съдебен съвет, „опитомяване“ на прокуратурата и на главния прокурор и промени в правомощията на министъра на правосъдието.
За съжаление, поуките от предишните конституционни ревизии (2003, 2006, 2007 и 2015 г.) и натрупалите се повече от 80 актове (решения и определения) на конституционната юрисдикция не бяха внимателно проучени и зачетени. Поради това занапред в конституционния дебат аргументи от миналите ревизии и цитати от актове на Конституционния съд ще бъдат използвани.
Най-често при критикуване на внесените предложения относно „разчленяването“ на Висшия съдебен съвет и отделянето на Прокурорски съвет се извежда постановеното преди 20 години Тълкувателно решение №3 (от 2003 г.) на конституционната юрисдикция. Съдът е казал, че „формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително“. Това понятие [форма на държавно управление] се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него [понятие от Конституционния съд] се включва и изградената от Великото народно събрание (през 1991 г.) чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции - Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление, тълкува конституционната юрисдикция, се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
В мотивите към Тълкувателно решение №3 от 2003 г. четем, че „неразривно свързано с формата на държавно управление, която би се променила, е и ако се променят структурата, формирането и функциите на звената от съдебната система и статутът на нейните органи, включително висшите конституционно установени длъжности. Така ще е например при сливане на Върховния касационен съд с Върховния административен съд. Промяна е също така, ако например председателите на Върховния касационен и на Върховния административен съд или главният прокурор се избират от Народното събрание или се назначават от неговия председател или от Министерския съвет, а съдиите, прокурорите и следователите се назначават, преместват, повишават или уволняват не от Висшия съдебен съвет, а от друг орган.“.
Известно смекчаване относно провеждане на промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, има в Тълкувателно решение №8 от 2005 г. на Конституционния съд (по дело №7/2005 г.). „Промени в Конституцията, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата - правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт.“
Без да се навлиза в детайли на други актове на конституционната юрисдикция може да се зададат редица въпроси, които предполагам, ще бъдат поставени и в дискусията на първо гласуване конкретно по отношение на съдебната власт и нейния административно-кадрови орган. Неизбежни ли са конституционните промени или е възможно да бъдат проведени стъпки от съдебната реформа чрез промени в Закона за съдебната власт? Един ли да бъде административния орган или да са два самостоятелни без възможност за сътрудничество помежду им. Наименованието „Висш съдебен съвет“ може ли да бъде заменено със „Съвет на магистратурата“, за да не се спори защо за съдиите съветът е „висш“, а за прокуратурата - не. Могат ли съществуващите колегии да бъдат заменени с камари, които при изрични случаи си сътрудничат. Как се развива бюджетния процес в трите звена на съдебната система - съдилища, прокуратура и следствени органи. Как да се избират членовете на „Съвета на магистратурата“? Както досега - от Народното събрание и от органите на съдебната власт или да има промяна? Напр. да бъде включен и президента, или пък да се повишат гаранциите срещу партийно-политическото кадруване. Да се запази ли квалифицираното мнозинство от 2/3 депутатите в Народното събрание или да има компенсаторен механизъм, когато това квалифицирано мнозинство не може да бъде достигнато и това ще възпрепятства функционирането на Съвета. На какви условия следва да отговарят членовете на Съвета, когато се избират от Народното събрание и от професионалните общности? На следващо място да има (да бъдат) ли членове по право председателите на ВКС и на ВАС / главния прокурор? Каква да е продължителността на мандатите на изборните членове на кадровия орган? Каква да е продължителността на мандатите на председателите на ВКС и на ВАС / главния прокурор и да има ли възможност за повторно избиране / назначаване? Постоянно действащ ли да е кадровия орган или да има съвместяване на магистратската длъжност (без да са административни ръководители) и да са членове в кадровия орган?
Конституционните промени следва да бъдат обсъждани и приемани на плоскостта на „чернова“ на промени в Закона за съдебната власт (или изцяло нов „Съдебен кодекс“ / „Кодекс на съдебната власт“).
Заявките от Народното събрание са на първо гласуване конституционният проект да бъде одобрен в началото на октомври преди прекъсване на парламентарната дейност заради местните избори. Дано да има по-задълбочен дебат по внесения проект и да не подходят депутатите „урбулешката“, защото става дума на Конституцията на държавата все пак.